София. Живко Колев е сред най-уважаваните и търсени поети и автори на текстове за популярни песни у нас. Създател е на хитовете "Големият кораб минава", "Междучасие", "Джалма", "Болка от любов", "Сбогом", "Клоунът", "Бързаш, няма време", "Партии любими", "До последен дъх".
Живко е роден на 23 юли 1954 година в София, завършил е право. Написал е 840 популярни, детски и хумористични песни, десетки сценарии за телевизионни шоупрограми и концерти. Автор е и на либретото на първия български рок мюзикъл "Утре в десет" (муз. Любомир Денев) и на сценария на едноименния телевизионен игрален филм (реж.Стефан Мушатов).
Живко Колев е режисьор на многобройни вариететни програми и концерти. Носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературно творчество. Един от създателите на трио "НЛО" и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. Член на журито на повечето фестивали и конкурси у нас. Автор на 4 книги с поезия. И до днес работи с най-популярните ни изпълнители като Лили Иванова, Дует "Ритон", Васил Найденов и десетки други.
- Живко, ще говорим много за музика, но първо да коментираме най-актуалното сега в България - протестите и патовата политическа ситуация. Защо според теб се стигна до тези бунтове, какъв е изходът и как да се разреже този заплетен възел?
- Протестите са вик за живот. Ние сме потискани, мачкани, озлобени и гладни, обезчовечени и не ни е до хумор, не ни е до песен. И най-лошото е, че това ни се случва периодично. Защо и кой е виновен? Всички отговарят с неопределеното "те", като разбират 17 министри и 240 депутати. А останалите 7 млн. са красиви, интелигентни и добри. Едва ли. Най-лесно е да се обвинят политиците, тези няколко правителства, тези 45 години диктатура. Стандартният отговор.
Аз имам по-особено виждане -
виновни сме си ние самите
всички ние, които сочим с пръст по другите и се бием по гърдите, всички ние, които не се променяме към добро, които не ходим на училище, които не влизаме в църква, които крадем и убиваме, ние, раболепните и предателите, генетично увредени от дългото си иго и от нечистата си раса.
Накъде отиваме е истинският въпрос - към тотална циганизация, към изчезване като нация? Дано не ни го позволят другите - тоест изходът е пак извън нас, някой все ни освобождава, но сега е по-сложно, трябва да ни освободят от нас самите.
- Кога според теб най-сетне ще пристигне окончателно "Големият кораб" на демокрацията у нас? Или още дълго ще продължаваме само да си тананикаме тази песен, писана по твой текст?
- Лично аз си мислех, че за две години максимум ще стигнем Люксембург или Франция. Тогава имаше повечко еуфория и по-малко разум. А историята не ни е дала аналог за такъв преход - колко продължава, кога свършва. Но
демокрацията е манталитет и традиция
И двете неща обаче ги нямаме. Тя е дисциплина и доверие. А и тези две неща също ги нямаме. Хайде, направете от арабите демократи, как ще стане? Хем Аллах, хем забрадки, хем и с камъни срещу жените. И тук е нещо подобно. Два милиона са турци и цигани у нас, а за съжаление много от тях са неграмотни, неуправляеми. На пръв поглед им трябва диктатура. Но тя пък противоречи на демокрацията. Отидете в Англия или Норвегия и ще видите, че това са коренно различни хора. Те мислят по друг начин, имат друго съзнание. Такива са и в Чехия, и Унгария, макар да са минали по нашия път. Те ще се оправят, ние...не знам. А и носталгията ни пречи.
- Имал ли си желание да влезеш в политиката?
- Аз си правя тестове за благонадеждност и не ги издържам. Представям си, че съм кмет на голям град и правя конкурс за канализация, например. Идва някой и ми казва да му помогна да спечели, като той ми върне 30% от парите, милион чисти. И какво правя аз, не се и замислям много и приемам. Взимам парите. Е, тогава не ставам. Затова и не викам против тоя и оня, защото и аз съм същият. Но поне си казвам, че всичко е на ужким и е
по-добре да съм беден, отколкото корумпиран.
- Кое за теб е най-абсурдното в днешната ситуация?
- Абсурдното е, че при толкова развита цивилизация, ние сме гладни, бедни, не можем да си платим парното и тока, убиваме се за двеста лева или за парче земя. А големият свят стана малък, появиха се супертехнологии, суперкомуникация, можем да пътуваме, да мечтаем и мечтите ни да се сбъдват. Само че почти няма българин да е измислил нещо значимо, няма българска фирма от световно значение, не ни признават образованието, не ни допускат до високоплатена работа, а и кога ние ще започнем да приемаме мозъци и гастарбайтери, а няма да се пилеем по света? Ние не правим самолети, влакове, машини за производство, телефони, ноу-хау... Бях два месеца в Швеция. С почти същото население, с ужасен климат, но правят "Волво", "Скания", "Сааб", "Хускварна",
"Електролукс", ИКЕА, АББА, "Ериксон", "Перго" и "Форбо" - последните са фирми за подови покрития, най-големите в света. Имат писатели, художници, композитори, режисьори, стоманата на половин свят, хартия и дървен материал, шведска стена, шведска тройка, ако щете, че и шведска маса, Нобеловите награди... Фирмата "Хускварна" е от 1640 г. Какво сме имали ние тогава? Какво имаме сега? Защо, какво ни пречи, кой? Напускаме родината си за няколко лева повече, но какво ни чака там?
Ето отговора ми в стихотворна форма:
Билет за Щатите
Не чакайте лотария и картите зелени,
тук стойте и си слушайте Камелия и Рени,
не си роден в един от петдесет и двата щата,
тогава ти си никой там, така стоят нещата.
Съдба - дано е хубава, но ако те накаже,
гета такива няма и във Филиповци даже,
следят те федерални, полицейски, емигрантски,
настъпят ли те, страшно е, оставаш си по бански.
Не слушайте за българи, направили богатство,
там нямаме колония, не съществува братство,
не искай помощ никога, поне от сънародници -
ще срещнеш проститутки, безделници и сводници.
Дерат те зъболекари, дерат те адвокати,
животът на изплащане невидимо те клати,
не можеш без покана да отидеш и на гости,
умираш като куче и без свещ, за Бог да прости.
Изобщо, авантюра е, това зад океана,
а тук поне си слушате Орхан Мурад, Ивана,
броите си последните останали монети,
но пици не разнасяте, не правите...омлети.
Е, вярно, Калифорния, звезди, небостъргачи,
но тяхно си е тяхното, ти емигрант си значи,
по-черен си от черните и дупка на кавала,
а ти си умен българин, душата ти е бяла.
Избирай - първи в селото, или в града последен,
дъхът на Калифорния понякога е леден,
убийствени са мацките със силикон в гърдите,
но няма гларус в Щатите да бъде победител.
Не чакайте пред консула за виза на опашка,
там има и възможности, но има задна прашка,
е, взел ли си решение - опитай си късмета,
но нека двупосочен е поне за път билета.
- Ще се върне ли интересът на българина към поп музиката - такъв, какъвто беше във времето на "Златният Орфей", или чалгата ще продължава да трови младите?
- Всичко се променя с времето, Бетовен е вече Пол Макартни, Шопен е Бари Гиб. "Златният Орфей" никога няма да бъде в онзи вид, независимо какво ми се иска и какво ми харесва. Бил съм главен консултант на фестивала в периода 1994-1999 г. и сега ме тресе носталгия, но трябва да се гледа и обективно на нещата.
Чалгата и попа съжителстват паралелно
почти в цял свят, всяка си има поклонници и врагове, но какво от това. Кънтри музиката в САЩ си има отделни награди, звезди, диамантени плочи, в Швеция тиражите на тяхната си чалга биеха АББА, ами в Австрия, Холандия. Чалга културата ще си остане за масите, по-простовата, по-неглиже, по-комерсиална. При появата си поп музиката също е била чалга в сравнение с класиката и за джаза, но ето че тя вече се е легализирала и ни минава покрай ушите. За мен по-страшно е явлението "стара градска песен" - пълна аматьорщина, художествена самодейност - и като текст, и като музика, баби с безумен порив да покоряват върхове и недоразвили се ръководители, които са намерили пристан за безхаберието си.
- Защо твоето творчество поне изглежда толкова умерено? Като че ли предпочиташ повече общочовешките теми, а не толкова бунтарските?
- Надали е така. Те бунтарските теми са също човешки. Само вземете песните на НЛО, които съм писал през годините - От "Партии любими" (Аз ще бъда с таз, която е на власт), през "Ех, Канада", до "Вик за живот", но виж сам:
Вик за живот
Здравей,
не искам да те питам как си ти,
с безумно минало и без мечти
човек живее само ден за ден
в свят студен.
Здравей,
приятел имаш ли пари за хляб,
в графата пише - социално слаб,
а ти си лекар, журналист,
поет, учител и артист.
И от сутрин до мрак
мъкнеш кръста си пак,
може би изоставен от Бога,
лъган, но търпелив,
удрян, но издръжлив,
уморен, ранен, но все пак жив.
*
Приятелю стар, господин и другар,
раздели ни животът на две,
мигът разруши нещо в нашите души,
нещо зидано от векове.
И Господ Христос с ореол под въпрос
е разпънат - червен или син,
изчезваме днес, като род, без адрес,
вече с чужди паспорти. Амин.
Българи скитат се там - във ех, Канада,
бягат оттук дъщери, синове,
както върви, тук ще останат хилядa -
тъжни лица в празни села, градове.
Трябва да се скъса нещо,
нещо да се промени,
сякаш хванати сме в клещи,
сякаш Господ ни вини.
И да се родим отново,
и да оживеем на инат,
вик за живот, че сме народ
и част от този свят.
Така че - да оживеем на инат! Иначе основна тема в песните ми винаги е била любовта, а времето решава кога и дали да се раждат и бунтарски текстове. Но ако не ти идва отвътре и пишеш насила, ще се получи нещо като "Ален мак" навремето...
- Какво се случва с авторското право в България? Това е обширна тема - има закон, който не се спазва, както много други в България. Какво е решението?
- Аз съм член на Управителния съвет на "Музикаутор", организацията, която най-общо казано се грижи за защита правата на авторите, както българските, така и чуждите, чиито произведения се изпълняват тук. За съжаление проблемите са хиляди, но нямаме никакви традиции, всичко е побългарено.
Имаме хубав закон, но наистина не се изпълнява. 83 на сто от българските автори получават от т.нар. малки права - под 100 лева на година. В Западна Европа подобните дружества събират по няколко милиарда евро, докато ние се задоволяваме с 2-3 милиона лева, като 80% от тях отиват в чужбина, тъй като нашите радия и телевизии въртят предимно чужда музика. Оказва се, че ние сме оазис за чуждоезичната музика, което не е характерно за нито една балканска държава, например.
Решението е многопосочно - да правим добра и конкурентна музика така, че тя да се чува, да се увеличат санкциите за ползвателите, които печелят от нас, а не искат да дават дори и смешните суми, които са определени в тарифите. И много други неща, но този разговор е много, много дълъг.
- Защо според теб днес почти никой не може да запее дори и една песен на новите певци и групи, a цели поколения помнят по-старите парчета?
- В музиката има мода и тя се мени бързо, както при облеклото. От друга страна е принципът на Фройд за антагонизма между поколенията. Просто няма приемственост. Старите са по-грамотни и образовани, защото музиката се учи, а навремето те учеха. Младите са ентусиазирани, правят всичко сами - музика, текстове, аранжименти, изпълнение. Но Господ не дава на всички по много - един талант и толкова. Тотално се взаимства и англосаксонската музика, която не е толкова близка до душевността на българина. Отсъства мелодията, това, което те кара да запомниш, да запееш.
Текстовете са като правени в час по трудово
Е, как да стане? Затова и нищо не остава, днешните песни се помнят месеци, година, две, а онези от едно време - по 30 години. Пък и пари печелят певците от онова поколение, докато при младите всичко е пиар. Кой от тях ще напълни НДК, никой! Но хайде да не им срязваме крилата.
- След толкова много битки, оптимист ли си?
- Не, по-скоро съм реалист. След 20-30 години демографската криза ще ни разсипе и ще останем 4-5 милиона. Ще се изхранваме с помощите от емигрантите. Пак няма да се плащат данъци и осигуровки, ако правосъдната ни система е същата - корумпирана и неефективна. Ще си правим черно тото, ще си въртим едни пари и стоки през десет ръце. Пак няма да имаме Нобелов медалист, нито "Оскар" за чуждоезичен филм, ще ни претрепват отборите от Босна и откъде ли още не. Разслоението ще се задълбочи. За да догоним западните страни, те трябва да спрат за 40 години на едно място, а ние да направим чудеса. Малко вероятно. Безизходица, за която не виждам вярно решение. И ако още си играем на сини и червени и не се сплотим като народ, дори и с цената на огромни компромиси, нищо хубаво не ни чака.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com