ГЕРБ показа симптоми за ново мислене и поведение
Покрай драмата с банките политиците намалиха популизма, казва Живко Георгиев
Прибра ли се духът на паниката в бутилката след срещата на основните партии при президента? Спряно ли е разрастването на кризата на доверие към институциите? Каква чака БСП след падането им от власт? Има ли шансове новата партия на Първанов да засенчи "Позитано" 20? Готови ли са ГЕРБ да повторят старите грешки, или са си извлекли поуки? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от социолога от Галъп Интернешънъл Живко Георгиев.
- Г-н Георгиев, в неделя на извънредна среща при президента лидерите на партиите, участващи в Европарламента, се обявиха в подкрепа на финансовата стабилност и очертаха датите за разпускане на парламента и провеждане на нови избори? Открит ли е вече пътят за излизане от тежката криза?
- Взетото на срещата при президента Росен Плевнелиев решение на основните политически партии като цяло е смислено и позитивно. И консенсусът около предсрочните парламентарни избори, и посланието, което бе отправено към широката публика с цел успокояване покрай кризисните симптоми в банковата система, са полезни. Добре, че го направиха относително бързо и по сравнително добър начин. Дали ще се постигне желаното успокоение още ми е рано да преценя. За жалост същите тези политици през последната седмица, даже в целия период след евроизборите, направиха твърде много, за да предизвикат суматохата, на която бяхме свидетели. Сега частично се компенсираха недъзите. Дано консенсусът се окаже траен и не последват движения в обратна посока и нови крамоли. От петък насам имаме що-годе адекватна реакция от политическите партии.
- Партиите стигнаха до извода: "Няма банкова криза, има криза на доверието". Има ли нещо вярно в тезата, че кризата на доверие в политическата е прераснала в криза на доверие към финансовия сектор?
- Безспорно кризата на доверието е основното, само че не можем да не забележим как през последните седмици институциите се оказаха ангажирани с частни каузи или поне не можаха да ни опровергаят, че не е така. И до голяма степен кризата беше изострена поради неадекватни или злонамерени жестове на институциите - и от страна на изпълнителната власт, и от страна на съдебната власт - така започна цялата баталия, която оставя горчив вкус, че институциите се оставиха да бъдат употребени за частни цели.
- Партиите постигнаха крехко съгласие да не клатят лодката с радикални приказки, но страната се намира реално в предизборна обстановка. Не е ли опасно, ако партиите бързо се върнат към обичайните си послания, с които стряскат хората?
- Най-вече опозицията може да се изкуши да се върне към популизма. Ако изобщо има някаква чуваемост, а те всички са много мъдри и всезнаещи, не би трябвало да посегнат към популистки инструменти.
Макар че съм сигурен, че популизмът ще се окаже основното оръжие в предстоящата предизборна война. Единственото, на което може да се разчита, е, че недоверието към партиите ще намали и шансовете на популизма.
- В неделя лидерите се разбраха предсрочният вот да се проведе на 5 октомври, а настоящият парламент да бъде разпуснат на 6 август. БСП е отказала да посочи дата за оставка на правителството - може ли да се търси някаква интрига около това?
- Не. Логично е опозицията да настоява за оставка, донякъде разбираемо е правителството да се мъчи до последния възможен конституционен срок да оцелее и да довърши някакви свои политико-икономически планове. Сигурен съм, че в тази ситуация няма да бъде лесно да се върши нещо рисково, което може да се върне като бумеранг върху техните партии. Няма особена драма, стига управляващите да проявят здрав разум, да се вземат в ръце и да се опитат в малкото оставащо време да свършат нещо полезно в термините на общия интерес.
- Вчера бе отложен пленумът на БСП, на който Сергей Станишев трябваше да извърши промени в Изпълнителното бюро и Предизборния щаб, както и да се даде оценка на правителството на Пламен Орешарски. В същото време се увеличават видните социалисти, които искат оставката на Станишев. Ще успее ли той да удържи на критиките?
- Вече ми е много трудно да прогнозирам процесите в БСП. Партията е в толкова тежка морална, идейна и персонална криза, че не я чакат добри перспективи на изборите. И това отлагане на пленума допълнително изостря взаимоотношенията. Очевидно искащите промяна в БСП в оставащото време ще стават все повече и повече. Но дали промяната ще се осъществи така, както я вижда един или друг кръг, се съмнявам, тъй като опонентите на Станишев са твърде разнородни. Това дава възможност на Станишев да дирижира все още процесите, макар самият той да има необходимост да направи промени. БСП навярно е особено силно притеснена от официалното регистриране на АБВ и ясното й позициониране като лява алтернатива на "Позитано" 20. Досега проектът на Георги Първанов не бе толкова отчетлив, използваше по-общи прагматични идентификатори, но сега бившият президент и останалите учредители на АБВ еднозначно заявиха, че ще търсят място в лявото политическо пространство, което няма как да не постави под съмнение монополната позиция на БСП. Появата на АБВ също поражда част от турбуленцията в червените редици.
- Георги Първанов се обяви за "трети път" между лявото и дясното, а също и за президентска република.
- "Третият път" е една позната метафора, която показва, че Първанов ще се опитва да се изяви като алтернатива на основните политически партии, доминирали през последните десет години от прехода - БСП и ГЕРБ. ДПС пък беше споменато в друг контекст - не знам друга политическа партия толкова категорично да е заявила, че е недопустимо партньорството с партията на Лютви Местан, както го стори АБВ. Основната задача на новата партия в дългосрочна перспектива е да се наложи като основен фактор в лявото пространство, естествено с коректива на умерения национализъм. Този синтез, който се опитва да осмисли АБВ, не е еднозначно "трети път", но е подобен на търсенията на много от съвременните леви партии в Европа.
- Зачестиха сравненията на соцпартията със СДС, от които през 2003 г. се отдели ДСБ и други малки партийки, докато накрая сините десни останаха извън парламента.
- Безспорно има някакво сходство с процесите в СДС. Винаги когато се срутва един монополен модел в политическото пространство, съществува вероятността заместващите го конкуриращи се алтернативи да се маргинализират на първо време. По-вероятно е обаче лявото да потърси рестарт, да търси възможности за преодоляване на този тип идейно-ценностна хегемония, която се наложи през целия български преход. Няма какво да се лъжем, 25 години в еднозначен хегемон в идеологическото пространство беше десницата. АБВ е първият сериозен опит чрез конкуренция и търсене на алтернативи да се извърши пробив.
- ГЕРБ ще извлече ли ползи от последната финансова паника? Ще успеят ли да променят политиката си, която им докара социални бунтове през февруари 2013 г.?
- През последните седмици ГЕРБ показа някакви симптоми за ново мислене и поведение - малко по-консенсусно и неегоцентрично, но в същото време от тях чухме достатъчно безотговорни изказвания, които наляха бензин в огъня на напрежението. Не знам кое ще надделее в крайна сметка - предизборната кампания не е добър период за отрезвяване, а за пиянство и оливане в словоблудство на политическите елити. Ако ГЕРБ си е извлякло поука, особено в контекста на очакванията, че ще бъде стълб в бъдещата управленска формула, трябва да е готово за много сериозна ревизия на стила, с който управляваше през първия си мандат. Ако не са си извлекли поука, много е вероятно да свършат по същия начин. Предпоставките за социални протести съществуват, никой не ги е отменил.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
