Все по-често се самообесват бедните възрастни, казва психологът доц. Маргарита Бакрачева
- Доц. Бакрачева, след последния случай на самозапалване много се говори за това какви причини биха могли да тласнат някого към подобен начин на отнемане на живота.
- Когато става въпрос за такива публично избрани начини, места и поведение, обикновено това няма нищо общо с желанието за самоубийство. Това е по-скоро един акт, насочен да привлече вниманието към някаква кауза. Човекът по-скоро изпълнява своята мисия и го прави с цената на живота си. Ако говорим за класическите случаи на самоубийство, разграничаваме две различни състояния. При едното целта е то да се превърне в призив за помощ, желание човек да бъде спасен. При опитите за самоубийство за щастие съотношението е около 4:1 спрямо случаите с летален край. Тук обикновено има някаква лична драма, човек иска да му обърнат внимание - дали партньорът, дали семейството. Обикновено се избират хапчета, но те се изпиват в момент, когато се очаква някой близък да дойде, така че да може да спаси човека, който ги е погълнал.
Отделна категория са самоубийствата, които човек планира дълго и които са свързани с вътрешен срив. Обикновено във всички такива случаи винаги има индикатори, които близките могат да забележат - потиснато настроение, промяна в ежедневните навици. И във всички случаи се оставя някакво предсмъртно писмо - то може да бъде и sms, и някакъв друг знак. Това, което прави интересен последният случай, е какви са били причините, които са накарали тази жена да предприеме подобно действие. За съжаление се поляризират нещата, веднага се вкарват някакви характеристики от личния й живот, свързани с психичното й състояние или заболяване. Темата се преекспонира, без наистина да знаем какво е лежало в мислите й.
- Кога се избира подобен зрелищен и болезнен акт, в който искаш да бъдеш забелязан? Споменахте за мисия.
- Това са действия, които целят да привлекат вниманието. Обикновено, когато човек решава да се самоубие, стандартната форма при жените е гълтане на хапчета, мъжете най-често се самообесват. Но мястото, което избират, е такова, че да не провокира голям интерес. Докато случаите със самозапалване могат да бъдат разглеждани по-скоро като публичен акт, той като това надхвърля рамките на самоубийството, това е зов за внимание.
- А може би и вяра, че по този начин наказваш някого, например обществото?
- Разбира се - за пасивността, за това, че системата и нещата наоколо са накарали човека да стигне до такива мерки. Моето лично очакване е в един момент да излезе нещо такова при този случай. Даже и да бъде свързано с някакви лични проблеми, при всички случаи изборът на самозапалване е желание някой, който наистина може да промени нещата, да й обърне внимание.
- Можем ли да очакваме втора такава поредица?
- Още миналата година коментирахме, че не е имало такава поредица от самозапалвания - в толкова голям брой и за такъв кратък период от време, в други държави. Наистина съществува опасност от ескалация поради принципа на подражание. Както и поради това, че на този акт и медиите обръщат внимание, и обществеността се разтърсва в достатъчно висока степен. Тоест, става модел, за който се знае, че ще получи отклик. И това е най-опасното.
- Много се говори за това, че не трябва да генерализираме подобни актове и да не приписваме вината на политиците. Все пак държавата не носи ли вина за чувството за безизходица, в която са изпаднали доста българи?
- До голяма степен, когато човек определя собственото си ниво на благополучие, колко е щастлив и удовлетворен от живота си, на първо място взема предвид семейството, най-близките си, хората, които обича.
След което започва да се оглежда в по-широката рамка на обществото, в което живее. Наистина, в никакъв случай не бива да бъдат правени генерализации от едно отделно действие, но ситуацията, в която живеем, несигурността и липсата на достатъчно промени, които да бъдат осезаеми и реални, в много голяма степен определят специално чувството на удовлетвореност от живота. Това е малко встрани от темата, но мисля, че е добър илюстративен пример доколко хората се чувстват щастливи: когато са здрави, когато имат любов и разбирателство със своите близки, имат възможност да правят нещата, които обичат.
Удовлетвореността от живота е един много важен аспект от начина, по който се чувстваме. Тя се определя и от това с какви пари разполагаме, какви са възможностите ни за кариерно развитие, в какви условия живеем, какви здравни услуги получаваме, доколко се чувстваме свободни и доколко е демократичен режимът в страната. Така че в много голяма степен това дали имаме усмивки, когато минаваме по улиците, зависи и от решенията на политическо ниво. И то не само от решенията, а и от действията, каквито не наблюдаваме напоследък. Ние сме в един застой, в една ситуация на вакуум, която вече в продължение на десетилетия не е претърпяла никакво развитие и това обезсърчава хората.
Това води до липсата на достатъчно мотивация, на вяра, че "аз мога да променя нещо", което автоматично прави хората много по-пасивни. То до голяма степен се отразява и на нежеланието за гласуване.
- Увеличава ли се броят на опитите за самоубийства в последните години?
- Сред по-възрастната част от населението, хората, които са във финансова нестабилност, не виждат и няма откъде да подобрят своето състояние, има зачестяване на случаите на самообесване. Наскоро в медиите получи доста широк отзвук много ниската възрастова граница - фактът, че малки деца слагат край на живота си. Това за мен лично е спорна тема. Да, в психологията се дават примери за 3-4-годишни деца, но тук според мен вече трябва да бъдем много внимателни, тъй като всеки знае, че те не правят точно този тип причинно-следствени връзки. Но въпреки това фактът, че има подобни летални случаи в България, дори и да са били под формата на игра, е също един индикатор, на който трябва да бъде обърнато внимание - защо те играят по този начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
