Парите никога не стигат. Това важи и за родните болници. Понякога обаче пълненето на дупки в бюджета на клиниките излиза солено на пациентите. Такъв е случаят с медицинските изделия за сърце. "Стандарт" разкри, че болниците получават много повече пари от касата за клапи и стентове, отколкото отчитат.
Медицински изделия за сърце у нас са значително по-скъпи, отколкото в европейските държави, показа проверка на "Стандарт". Разликата стига до няколко стотици лева за артикул и остава за сметка на пациентите или на здравната каса. На техен гръб печеливши се оказват търговци на едро и болници.
По 1200 лв. плаща здравната каса за коронарен стент у нас, а за сърдечна клапа - 3600 лв. Въпреки че официално цените са "до" тези стойности, от НЗОК заявиха, че досега не са имали случай, в който болниците да им пратят фактура на по-ниска цена. Реалната стойност на тези медицински изделия обаче много често е далече под тези тарифи. "Стандарт" разполага с три фактури от българска болница, които са за два различни вида стента и за един вид сърдечна клапа. Цените са доста под пределните, въпреки че изделията са на реномирани фирми с утвърдени имена. Единият вид стент е обикновен (който не освобождава лекарство), неговата цена без ДДС е 270 лв. Разликата с това, което плаща касата без ДДС, е 730 лв. Другият стент е от доста висок клас (който освобождава лекарство) с цена от 740 лв. или с 260 под стойността, която плаща касата без ДДС. Аналогичен е и случаят с механичната сърдечна клапа, която струва с ДДС 2800 лв. или с 800 лева по-малко, отколкото плаща касата. Според лекари това са и реалните цени в страните от ЕС, на които се продават медицинските изделия.
Думите им, както и стойностите от фактурите се потвърждават и от официален сайт в Норвегия, на който са публикувани цените, на които държавните болници плащат за тези изделия. За стентовете те са 1658 крони или около 394 лв. без ДДС. Клапите са както на тези цени, така и по-скъпи - 2137 крони или малко над 500 лв. Разбира се не всички клапи или стентове струват толкова. Има още по-високотехнологични изделия като биологичните клапи, които са и по-скъпи. В същото време обаче има и доста по-ниски класове на изделия от Индия или Китай, които отново у нас се продават на 1200 лв. или 3600 лв.
Схемата, по която се прави това, е много проста. Никой орган у нас не реферира цените на медицинските изделия с другите страни. Няма и регулация за образуването им, както е за лекарствата например. Единствено в ИАЛ търговците декларират някаква продажна цена по свое усмотрение. Така дистрибуторите, въпреки че вземат изделията от производителите на евтини цени, ги продават на търговете на болниците на много по-високи. Клиниките пък префактурират тези стойности на касата, която ги плаща. След това разликата се поделя между болниците и фирмите. Според слуховете отчисления стигат и до десижънмейкърите, които поради тази причина не променят правилата.
Загубите са огромни както за касата, така и за пациентите. За тази година бюджетът на фонда за медицински изделия е 82 млн. лв., но реално ще отидат повече както всяка. Парите са едва за 15 вида изделия в болничната помощ и още няколко в извънболничната. Голяма част от тези "прахосани" пари можеха да се дадат за други видове медицински изделия, които сега хората плащат сами. Да не говорим колко често те чуват, че трябва да доплатят над парите, които касата дава, защото протезите или клапите били по-скъпи.
Несъмнено има по-евтини консумативи
Д-р Стоян Лазаров, началник на детското отделение по кардиохирургия в НКБ
Не знам търговците на каква цена купуват стентовете и клапите, но знам, че унифицирана цена за различните медицински изделия не съществува никъде по света. Несъмнено има по-евтини консумативи, които се продават по-скъпо, както и обратното. Мога да дам пример с практиката си като детски кардиохирург. При част от моите пациенти се налага да се поставят изкуствени клапи от биологичен произход, едната от които нормално струва между 5 хил. и 7 хил. лева. Касата реимбурсира 3600 лв., което е неприложимо. Фирмата, която ги доставя, за да избие разликата, трябва да продава по-евтините консумативи по-скъпо. Миналата година производителите и дистрибуторите се разбраха да намалят цената на обикновените клапи под 3000 лв, за да се увеличи цената на по-скъпите. Това обаче не стана. За сметка на това тази година касата е дала заявка, че 90% от всички дефибрилатори, които ще реимбурсират, ще са съвместими с изследване за магнитен резонанс. Това е не само икономически неизгодно, но и опасно за пациента. Въпреки становищата, които се дадоха от специалисти и националния консултант по кардиология, НЗОК не промени нищо. Затова смея да твърдя, че там има друг интерес.
Касата преговаря за нови цени
Здравната каса започва преговори за нови цени на медицинските изделия, които плаща. Този път фондът е дал повече позиции, по които ще договаря какво ще плаща с фирмите. Така има възможност да се постигнат по-ниски цени за по-обикновените стентове, клапи и стави, а по-високи за по-модерните. В момента за всички видове се плаща една цена. Въпреки че новата диференцирана схема е по-добра, според специалистите тя няма да доведе до намаляване на цените. Проблемът е, че търговците ще извият ръцете на касата, твърдят лекари. Според тях, за да има реално понижение на цените, касата трябва да каже колко плаща за всяка позиция и който иска да работи на тези цени. Реалните стойности пък се оказва, че не е толкова трудно да се намерят и засекат. Щом дори медиите успяха да го направят.
Държавата плаща 137 хил. изделия
Над 137 хил. са медицинските изделия, които се плащат със средства от здравната каса, здравното министерство или социалното. Те са импланти, продукти за анестезия и респирация, материали за ин витро, за лаборатории и други. Имаме основание да смятаме, че в много случаи това става на по-високи цени, отколкото в другите страни, твърдят експерти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
