София. Борис Димовски и Николай Хайтов отново са заедно. Един до друг, сред най-близките, сред приятели и почитатели. Незабравимите кадри от филмите класика по сценарий на Хайтов и карикатурите и шаржовете на Димовски се събраха в една експозиция в софийската зала "Средец". А там човек наистина може да се забрави. Много има за гледане, слушане, мислене. Защото те и двамата бяха философи.
Кое беше това странно чудо, което свързваше тези два толкова различни характера. Хайтов победителят, необузданият, с винаги сух барут за следващата схватка и 55-килограмовият Димовски, готов да стори път на мравката, великанът, който стоически понасяше ударите на съдбата, но не продаде нито за миг достойнството и честта си. Общото между тях бе талантът и родното село Яврово.
Аз съм балканско чедо, казва за себе си Хайтов. Свикнало на ветровете и фъртуните и почти винаги успявам да се аклиматизирам. Свободата да не те търси никой от сутринта, докато се върнеш. Нищо не те спира, нямаш ограничения. Двамата братя пасяхме кравите, козите, скитаме из гората, гледахме орлите, като огладнеехме, беряхме круши. Грозде, круши, невероятна свобода, това си остава най-сладкото нещо, което съм преживял. В град не бях ходил до четиринадесет години. След завършване на прогимназията в родното ми село Яврово заминах за Пловдив и когато след деветмесечно чиракуване в един колониален магазин се откопчих една нощ, осъмнах призори в края на града на път за домилялото ми родно село. Бях като диво пиле в кафез. Счупих кафеза, излетях и се почувствах свободен. Усещането бе толкова блажено, че до смъртта си няма да го забравя. Това може да разбере само човек, който някога е бил свободен.
Димовски също говореше с голяма любов за родното си село. В Яврово прочутите местни първенци не се градират, казваше. Изброяват се само тези селски, които са учили в София. После с усмивка добавяше обаче, че за съселяните му нито той, нито Хайтов са били големите личности: драскач и рисувач. Истинската гордост за тях бил професорът анатом д-р Гълъбов.
Някога в Яврово живеели над хиляда души. Почти всичките неграмотни. Димовски бил истински шашнат, когато отишъл да учи в Асеновград и там видял възрастни жени да четат вестник. Гледката му се сторила абсурдна.
Майката на художника не можела да чете и пише и не го карала и него да учи английски и френски. Все пак на своя глава той овладява немски.
Димовски имаше странна теория за Нобеловата награда. Знаеш ли защо я взе онова момче, русенчето Елиас Канети - питаше и отговаряше. Защото знае пет езика и тръгна по света. Ако беше останал тук, никой нямаше да е чувал за него.
Хайтов определя своите родители като господови хора, археологическа рядкост. За майка ми и за баща ми ще кажа това: Бяха хора от друг свят. Баща ми намира чанта с лири край реката, където се е бил окъпал един пътуващ търговец. И макар че оня вече се е бил загубил по пътя си, настига го и си му ги дава. Вместо да ги прибере, както е нормално за нашето време. За майка ми все още не съм намерил най-точните думи, за да разкажа отчасти за нейната човещина
В карикатурата Димовски се възхищаваше на норвежеца Улбрансон, но не отричаше таланта и на своя братовчед от Яврово, който докато пасе овцете, не престава да рисува по скалите офицерски профили с високи фуражки и мустаци.
А какво мислиха двамата един за друг? В един филм за Николай Хайтов мнозина негови приятели, роднини, колеги ги венцехвалеха до небето. Накрая на екрана се появи Борис Димовски и каза: Не го хвалете. Не ръсете меда със захар.
Яврово се намира на 11 км от Асеновград. Влиза в границите на България след Съединението през 1885 година. През XII век оттук минават кръстоносците. Наричат ги францепаети. Те били едри мъже, "заковани целите в желязо", които карали явровци да ги посрещат със софри на главите, откъдето си набождали яденето с шишове и ножица. За да се предпазят жителите на селото, построили 4 кули. Щом видели войската, съгледвачите свирели със свирки и населението се криело в гората.
Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. Завършва гимназия в Асеновград. За да се издържа, работи по строежите и взема по две години за една. Дипломира се като лесоинженер. Разрешава на населението да използва падналите дървета, за което е съден и уволняван. През 1954 г. в сп. "Септември" излиза първият му очерк. Сборникът "Диви разкази" е преведен на 28 езика. Писателят почива на 82 години през 2002 г.
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. Български художник, график и карикатурист. Ученик на Илия Бешков. Завършва художествена академия в София. Бил е депутат в Народното събрание. Един от най-изявените български карикатуристи. Многократно награждаван за високи постижения.
На сватбата на царската щерка Калина той бил най-бедният гост, но го сложили до най-богатата мароканска принцеса. Защото е Димовски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
