Преди броени дни Наталия Кобилкина и най-добрият женски треньор в Русия Лариса Ренар проведоха семинар в Inter Expo Center на тема „Кръгът на женската сила: презареждане". Лариса Ренар бе у нас по покана на Кобилкина. Ренар е основател и креативен директор на най-голямата „Академия за личен живот" в Русия с тренинг центрове в Москва и Санкт Петербург, партньорски представителства на които има в 33 града по целия свят. До този момент повече от 140 000 жени са преминали програми за обучение по нейните методики. По време на творческата си дейност тя е събрала около себе си огромна аудитория: повече от 120 000 абонати в социалните мрежи, около един милион читателки на книги и стотици хиляди зрителки на канала си в You Tube. На последните избори в Русия се кандидатира за президент. Ретрийт центърът на Наталия Кобилкина Be You пък е ексклузивен представител на школата на Ренар в България.
-Госпожо Ренар, какъв е поводът този път за вашата визита в България?
-Днес се разхождах по улица „Витошка" и едно момиче ме спря и ми каза: Вие сте Лариса Ренар, нали? Това за мен е още едно доказателство, че за българските жени знанията, които аз давам, са много важни. Струва ми се, че имаме много сходни възгледи за света, за живота и традициите. На българките, както вероятно и всички жени по света, им се иска да бъдат щастливи, да обичат и да бъдат обичани, да имат баланс в живота си. Затова и организираме тези мастер класове, по време на които жените могат да получат знания, да се опознаем и да обменим познания за начина, по който възприемаме света.
-Каква е тайната една жена да бъде щастлива, влюбена и обичана?
-Тя трябва да има хармония със самата себе си и да приема факта, че сме жени и не трябва да се опитваме да бъдем мъже. Само когато осъзнаем женската си природа, осъзнаем, че сме различни, че имаме различни подходи както в живота, така и в деловите си отношения, че не трябва да се конкурираме с мъжете като мъже, а трябва да си останем жени, тогава всичко се получава и започва да се нарежда. Защото жените имат преимущества, които са много търсени в съвременния свят – креативност, емоционален интелект, умението да си партнират, способността да правят няколко неща наведнъж, подкрепата, която оказват на другите и вдъхновението, което им дават да разкрият потенциала си.
-Поддръжниците на фенизма обаче биха веднага опонирали на тезата, че жените не трябва да се конкурират с мъжете...
-В началото, преди един век, феминизмът е нещо много правилно, защото е борба за правата на жените – право на гласуване, на образование, на собствени финанси, да запазват децата си след евентуален развод. Благодарение на феминизма в света станаха възможни много положителни промени. Моят любим икономист Дарон Аджемоглу в книгата си „Защо нациите се провалят" казва, че всички достижения в съвременния свят – активното развитие на технологиите, продължителността на живота, образованието за всички, по-високият стандарт на живот, отсъствието на световни войни, са станали възможни, защото преди сто години жените са получили право на глас и така са променили съдържанието на политиката, на управлението и т.н. Първоначално феминизмът не е борба срещу мъжете. В един момент става подмяна и сега се връщаме към разбирането, че можем да бъдем и свободни, и успешни, и образавани и сами да възпитаваме децата си, но в партньорство с мъжете.
-Как една жена в модерния свят може да има и кариера, и да бъде едновременно в четирите образа, за които вие говорите в книгите си – момиче, кралица, домакиня и любовница?
-Това е напълно възможно. Много ми хареса историята на една наша ученичка. Тя ми сподели, че след като прочела моите книги, си създала традиция – от понеделник до петък и тя, и съпругът й работят усилено и се събират вечер, за да се видят както помежду си, така и с децата си; в събота всеки поотделно прави нещо, а бавачката се занимава с децата; неделният ден е денят за семейството. Лично аз съм израсла с родители, които бяха много заети с работа, предполагам, че това често се случва и в България. Но на мен ми стигаше и любовта, и вниманието. Ако майка ми си стоеше през цялото време вкъщи, мисля, че това щеше да ограничава свободата ми. Най-важното е, че когато майката не се развива със собственото си развитие, тогава у децата не се възпитава чувството за отговорност и те не порастват. Това е много важно, защото понякога ми се струва, че трябва да полагаме колосални усилия. Днес, особено с развитието на модерните технологии, можем да работим само по четири часа и то от вкъщи. Това обаче нито е интересно, нито дава възможност за творчески обмен. По принцип в отношенията между мъжа и жената е достатъчно, когато тя му отделя по един час внимание сутрин и два часа вечер. За децата е нужен един час концентрирано внимание, а не майката да гледа сериал или пък да е в интернет.
-Коя е по-добрата половина на човечеството?
-Мисля, че и двете половини са прекрасни. При жената изпъкват съзиданието, творчеството, интуитивното мислене, а при мъжа – логиката, устойчивостта и стабилността. В света винаги има взаимодействие и не можем да съществуваме един без друг. Без мъжете или без жените светът няма да е същият.
-Какво е вашето обяснение, че в съвременния свят разводите са почти ежедневие и мъжете и жените не успяват да запазят първоначалната си любов и връзка?
-Времената, когато семейството се крепеше единствено върху стремежа за оцеляване и върху задълженията в името на тази цел, си отидоха. Днес отношенията в семейството се градят въз основа на други ценности. В тези отнощения трябва да се влагат много усилия – трябва да знаеш как да ги градиш. Това, което аз виждам например от моите деца, които са на 27 и на 20 години, е, че са готови да работят върху отношенията си. Струва ми се, че моето поколение се оказа в един преходен период, когато не можеше да се живее по стария начин, но не знаехме какъв е новият. Много ме вдъхновяват моите ученички и читателки, които са на 25-26 години и които гледат по различен начин на живота, след като са прочели книгите ми. Те по друг начин създават семейства, които са много успешни.
-Какво мислите за българките?
-Това, което виждам и което много ми харесва, е, че съумяват да пазят традициите. Това е много хубаво в нашия динамичен и забързан свят, в който българките показват привързаността си към изконните ценности. Харесва ми тяхната страст към живота и желанието им да правят нещата красиви. Нашата ученичка Елена Христова е въплъщение на българската жена, тъй като събира българските традиции в съвременни облекла. В нея виждам събрани креативността, което е състоянието на любовница, умението да пази традициите, което отговаря на състоянието на домакинята, умението да преследва целите си (кралица).
-Вашето пожелание към читателките на „Стандарт"?
-Пожелавам им да черпят от българската култура, която обединява много неща, да се върнат към мъдростта на по-възрастните жени, запазвайки знанията на миналите поколения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
