Битката не е между религиите, а между цивилизацията и варварите, твърди проф. Антонина Желязкова
Професор Антонина Желязкова е историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. Пред "Стандарт" тя коментира последствията от атентата в Париж.
- Професор Желязкова, свидетели сме на истинска ескалация на ислямския тероризъм. Какво става?
- Преди няколко години уважаван мюсюлмански духовен лидер от Балканите каза следното: "Цивилизациите не се сблъскват, а се допълват. Ако имате две цивилизации и съществува сблъсък между тях, едната със сигурност не е цивилизация. Може да има сблъсък между свободата и несвободата, между цивилизацията и варварството, а не между цивилизациите". В контекста на тези думи продължавам да се надявам, че Изтокът и ислямът не воюват срещу Запада и демократичните светски и християнски общества, а варвари терористи се опитват да наложат "нов ред" такъв, какъвто е в тяхното болно въображение.
- Защо обаче мишена на терористите се оказаха точно карикатуристите от "Шарли Ебдо"?
- Парадоксално е, че терористите джихадисти избиват с настървение журналисти, които са на мястото на събитията. И които в една или друга степен се опитват да разберат мотивите им и да предоставят публичност на воюващите страни, да отразят страданията и жертвите, разрушенията. Това са журналисти, които не спестяват своите критики и към директните намеси на Запада в Изтока, за да привнесат своето разбиране за демокрация и да обяснят геополитическите и икономически интереси. В известен смисъл може да се твърди, че варварите избиват своите талантливи рупори, защото без тяхното перо или глас екстремистите ще останат непозната, унифицирана многохилядна тълпа от убийци. Тези дни убиха жестоко не просто онези ваши колеги, които бяха избрали да критикуват и разсмиват чрез своите шаржове, а нации и култури, които се смеят - не мразят, или най-малкото стават по-толерантни. Нахлуването в кашерен еврейски магазин в Париж е невъзможно да не напомни за "кристалната нощ" на нацистите в Германия през 1938 г.
- Наистина ли двете религии - християнството и ислямът - са толкова несъвместими, че сравнително лесно може да бъдат манипулирани и превръщани в терористи отделни техни последователи?
- Нещата отидоха твърде далеч. Трудно могат да бъдат простени и поради това перспективите са тягостни за всички нас. Западът се опира на своите модерни имиграционни закони, на правни норми за гражданството и натурализацията, на защитата на бежанците, трудовите мигранти и като цяло на човешките права. Европа и САЩ обаче изведнъж се оказаха парадоксално оковани в постулатите на демокрацията. Правителствата трудно признават поради политическата коректност, че обществата им са разгневени разтърсени от необходимостта да формулират по нов начин статута на мюсюлманските общности на своята територия и на досегашните практики за тяхната интеграция. Това, което се случва, определено ще засегне чувствително демократичните права и свободи на европейските общества, вероятно още по-чувствително ще засегне свободите и на имигрантите. Пък дори и на онези, които са вече второ и трето поколение натурализирани.
- Все пак има ли решение, или ситуацията е патова?
- Фундаменталистите очевидно искат връщане към Средновековието и мюсюлманския ренесанс. Това означава, че воюват за онези стари времена, когато мюсюлмани в Европа е нямало или са били изключителна рядкост. Основна разлика между средновековна Европа и арабския халифат е наличието на тяхната територия на огромна маса друговерци, основно християни и юдеи. Възможно е стремежът на джихадистите да ни върнат към VIII-ХII век да се сбъдне чрез сериозни законодателни промени в имиграционните практики на Европа и САЩ, чрез промени в социалните, образователните и профсъюзните кодекси.
Мюсюлманите, които емигрират от традиционните земи на исляма към западния християнски свят, напускат бедността, тираничните политически режими, племенните и религиозните войни, кръвното отмъщение в търсене на сигурност, свобода и по-добър живот. Те трябва да са наясно, че се отдалечават не само географски, но и цивилизационно от традициите и правилата на своя свят.
И в името на адаптацията е приемливо да ги съхраняват гарантирано и необезпокоявани в дома и семейството си, без да се опитват да ги наложат на обществото приемник. Противното означава експанзия, необявено разширяване на "дар ул ислям" -"света на исляма", а това е нецивилизовано, вече се превръща във война.
- Френското общество по принцип е ксенофобско, особено по отношение на мюсюлманите. Очаквате ли една сериозна криза там, като се имат предвид и първите ответни действия на десни екстремисти?
- Френското общество не е ксенофобско, след като е приело милиони мюсюлмани и други имигранти. Предоставило им е възможност да се образоват, да работят и да живеят свободно във Франция. За съжаление атентатите, които се случиха през тези дни, вероятно ще ограничат демократични свободи на всички френски граждани, което е трагична крачка назад и деструкция на основни европейски ценности. Вероятно ще има политически възход на десните сили в страната и в цяла Европа.
- Германия, Италия и Централна Европа засега като че ли са съзнателно щадени от ислямистите. Защо?
- До голяма степен това зависи от страните на произход на имигрантите мюсюлмани и от тяхната численост и концентрация. Ще посоча само примера с Германия. Там преобладаващата част от мюсюлманите имигранти са по произход от Турция, Босна, България, Албания, Косово, бившите съветски средноазиатски републики. С една дума, това са предимно умерени мюсюлмани, които работят, плащат данъци и спазват правилата на държавата приемник. Те се настаняват в Германия чрез имиграционни вълни през 60-те и 70-те години, а също и след разпада на Югославия. Има, разбира се, и имигранти и от Близкия изток, от Магреба, Пакистан, Африка, но процентно те са доста по-малко. Културата и националният характер на имигрантите определят до голяма степен и нивото на тяхната адаптация или дезинтеграция към социалната, образователната и трудовата среда в новата си родина. А отношението към държавата, институциите и законите на европейските мюсюлмани (в това число и турските, балканските, както и на бившите съветски), са съвършено различни от тези на имигрантите, които идват от предмодерни племенни и кланови общества.
На второ място са законите и политиките на съответната страна, която ги приема - по-строги или по-либерални, по-социални или рестриктивни.
На трето място, бих поставила съществуването на травматична историческа памет, когато е дума за имигранти от бивши колонии, както е в случая с приемни страни като Франция и Великобритания. Ненапразно в новоизлезлия "Наръчник на европейския ислям" на Оксфордското университетско издателство Франция, Великобритания, Германия, Холандия и Белгия са изведени в отделна част - "Ислямът като постколониална религия след Втората световна война в Европа". В следваща част са групирани страни като Италия, Испания, Гърция, скандинавските държави като страни с европейски ислям след миграциите от 1974 г.
- Доколко България е потенциална мишена на фундаменталистите?
- В същото издание на Оксфорд България заедно с други балкански страни и Русия е обособена в част, която се нарича приблизително "стари европейски земи за исляма". Нещата са принципно различни поради факта, че нашите мюсюлмани са от векове местно население, част от съответните нации и са наследство от периода на Османската империя. Те принадлежат към умерената ханефитска школа, а и съвместното съжителство е изградило стабилни общи пространства с другите религии, регламентирани зони на съвместимост и несъвместимост.
Ние, разбира се, с основание имаме притеснения от засиления поток бежанци, които идват с непознати традиции и култура. Като съдя по добрата интеграция, доброто образование, трудовата заетост на натурализираните вече в България имигранти, а също и честите смесени бракове с български граждани, допускам, че на преден план ще излязат съмненията да не проникнат агенти на джихадистите, както и слабият финансов ресурс на държавата, за да осигури нормална среда за съществуване и реализация на бежанците.
Пред българската държава и обществото стои предизвикателството да изолираме възможните екстремисти но също така да не позволим социалното им изпадане и маргинализиране, макар повечето от бежанците да мечтаят България да остане за тях само транзитна страна.
- Защо ислямските проповедници се оказаха толкова добре приети в ромските гета у нас?
- Виждаме, че социалната и културната изолация превръщат ромите в България в една значителна група от нашето общество, която намира надежда в прозелитизма и привързаност към неясен за тях и недоразбран салафизъм, за да придобият ново самочувствие. Необходимо е да се засили участието на православната църква в гетата, както и присъствието на социалните институции там.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
