Живея между шедьоври, но нямам артистични таланти, споделя шефът на Лувъра
Жан-Люк Мартинез, един от най-елитните културтрегери в Европа, вече е искрен приятел на България. Шефът на Лувъра не само получи "Златен век" с огърлие от министър Вежди Рашидов на церемония в посолството ни в Париж, но изрече и знаменателна реплика: "Епопеята на тракийските царе" е истински подарък за научната общност във Франция и за милионите посетители на Лувъра". Интелектуалците от най-тежката кавалерия в родината на Наполеон рядко правят подобни комплименти.
Мартинез беше плътно до Анри Лоарет - предишния президент на световния музей - при старта на безпрецедентния проект. И въпреки че още тогава се въздържаше от коментари, беше ясно, че интересът и любопитството му към страната ни и нейното културно-историческо наследство са както професионални, така и емоционални. Неслучайно той, макар и президент на Лувъра, е главен френски куратор на тракийското приключение. "Съгласих се, защото всичко това ме вълнува", не се колебае той.
Мартинез чува за първи път името на България, когато като тийнейджър слуша рокаджийски парчета на Силви Вартан - неслучайно той посрещна с радост голямата певица на официалното откриване на изложбата във вторник.
"Преди години информациите за големите успехи на колегите у вас бяха най-вече на български и руски език и това създаваше естествена бариера", връща той лентата. Жан-Люк, който завършва историческа география и археология, дълго време работи по разкопки в Гърция. По-късно става главен консерватор в Лувъра. От 2007 до 2013-а е шеф на отдела за гръцко, етруско и римско антично изкуство.
През 2013-а той наследи поста от Анри Лоарет, който в продължение на 10 години управляваше двореца на Мона Лиза.
"Всъщност Лувърът не може да бъде управляван. Трябва да се ръководи стабилно, а не като кораб, който се накланя ту наляво, ту надясно. За да бъдеш в услуга на Лувъра, трябва да имаш ухо и въобще сетива за миналото", разкрива философията си Мартинез.
- Господин Мартинез, знаехте ли нещо за България, преди да се отдадете на вашата наука, която ви отвежда в миналото и в историята на целия свят?
- Когато бях дете, източната култура не беше добре представена на Запад. Познанията ми за това, което се случва във вашите страни, бяха ограничени. Разбрах за съществуването на Казанлъшката гробница по време на лекции в Лувъра. Някъде оттогава мечтаех да се докосна до вашето минало.
Дойдох за първи път в България преди няколко години. Бях с Анри Лоарет - неизтощим в търсенията си. Обиколихме Пловдив, Несебър... Останахме дълбоко впечатлени от музеите и от църквите ви, за които също бях чувал.
- Какво според вас е най-интересното в тракийската експозиция?
- Всичко, което е открито в царските гробове, е забележително. Ритуалните предмети в тях са изумителни. Скоро целият свят ще говори за Севт III. За маската със съхранени очи. Гробът, открит в Голямата Косматка, е на цар, чието име е върху вещите му. Трудно може да се намери международен аналог на този факт. Въобще находките от бронз са изключително редки. Те винаги се появяват при необикновени ситуации. Примерно при земетресения, както това се случи в Италия.
Много ми харесват купите от злато и сребро в тракийската колекция. Те наистина са безценни. В България видях и невероятни бижута във византийски стил от началото на Средновековието.
- Какво ви се понрави най-много в България извън "тясната" ви специалност?
- Поразителните и разнообразни пейзажи. Контрастите между планините, горите и морския бряг. Между равнините и върховете. Във Франция малко се знае за тази ваша изключителна природа. Бях посрещнат изключително топло
Гостоприемството ви е забележително. За съжаление в много от традиционните туристически държави, в които съм бил, далеч не са ме приемали по този начин. Вярно е, че в България не бях обикновен посетител, а човек, на когото бяха създадени перфектни условия. Но невинаги в чужда страна можеш да се чувстваш като у дома си. У вас се хапва много добре. Това също е част от удоволствието на гостуването. Във Франция умеем да ценим тази страна на живота.
- Имате ли артефакти фаворити от сбирките на ръководения от вас музей?
- Като специалист по древногръцко изкуство предпочитам античните скулптури. Те са изработени с изчистени контури в изискан стил. Пред тях в Лувъра винаги има много публика. Явно всички искат да ги видят. Възхищавам се на необикновената живопис на Италианския ренесанс. Портретите от XIV и XV век са великолепни - в тях има реализъм, силен колорит, прекрасно съчетание между цветовете. Колкото повече се задълбочавам, толкова повече оценявам платната от XVII век. В европейската история те имат значително и уникално място. Особено Рембранд. Както повечето французи обожавам творчеството на Жорж де ла Тур - въпреки че във времето, когато той е рисувал, неговата родна Лотарингия е била извън границите на държавата ни.
- Всеки ден живеете и работите сред шедьоври. Бихте ли споделили дали някога - като студент или по-късно - сте се пробвали в определен жанр?
- Понякога избираш да учиш археология и история на изкуството, точно защото нямаш особен артистичен потенциал. Затова решаваш, че е по-добре да се възхищаваш на дарбите у другите. И че би могъл да се задоволиш с това да ги оценяваш според техните достойнства. Не рисувам. Известно време се занимавах със скулптура, но не притежавам никакъв талант за това. Нито пък за музика.
- Какво предстои оттук нататък в отношенията между Лувъра и България?
- Каквото и да се случва, то ще е стъпка по стъпка. Ще се опитам да дойда за откриването на поне от едната на двете изложби в България с творби от Лувъра. После със сигурност ще има и други събития. Много ми се иска да покажем фреските от вашето Средновековие, но това е доста сложно за организация. Живописта ви от XVIII и XIX век е не по-малко силна.
1200 на крака пред Ангелогласните в "Нотр Дам"
Артистите от прочутия български хор "Йоан Кукузел", водени от диригента Димитър Димитров, вдигнаха на крака 1200 ценители на вокалното изкуство преди вечер в парижката "Света Богородица". В "Нотр Дам" прозвучаха велики църковнославянски песнопения - истински триумф на българската култура, която тези дни буквално превзе френската столица заради тракийската изложба в Лувъра.
Патрик Жакен, архиепископ и ректор на "Нотр Дам дьо Пари", благодари на Вежди Рашидов за невероятното преживяване. "Тези гласове наистина са божествени. Не съм убеден, че ангелите на небето пеят по-добре от тях. Българите превзеха нашите сърца. Те ни накараха да общуваме с Бога", беше красноречив монсеньорът. И добави: "Благодаря за това, че България я има. Благодаря, че вашата култура съществува".
"Фигаро": Тракия изненадва с мистика
Вестник "Фигаро" тиражира на висок глас своя възторг от тракийската изложба в Лувъра. "Разкошната експозиция връща одриското племе на тяхното място в историята", категоричен е авторът Албан Пио. Той припомня, че името на траките звучи познато - заради Орфей, който омайвал дори зверовете с лирата си, заради героите от "Илиадата", заради "Златното руно" на Корней и "Евридика" на Жан Ануи.
Може ли да се вярва на Омир, пита риторично Пио. "В Пти пале през 1974-а и в Жакмар-Андре през 2006-а имаше тракийски вернисажи - но без да са последователни и хронологични в исторически дискурс. Докато сега могат да се видят изумителните съкровища на Борово и Панагюрище, художествени занаяти, религиозни предмети, изпълнени с езотерични послания. Едва сега всичко се подрежда логично. Разкошна, брилянтна и мистериозна, Тракия е сред главните актьори на античния свят - тя никога не спира да изненадва със своите тайни", категоричен е човекът на "Фигаро".
Френски продуцент пита за богомилите
Никола Трубе, шеф на известна френска продуцентска къща, се включи в обсъждането на бъдеща копродукция между Париж и София по ръкопис на Антон Дончев за богомилите. Срещата между нашите и европейските кинаджии се случи в посолството ни край Сена. Цветелина Бориславова също беше там и сподели, че подкрепя проекта, наречен "Еретиците". Евтим Милошев, Димитър Митовски и Любо Нейков споделиха своята идея.
"Можеш да пренасяш огъня, докато гориш", разкодира своето вдъхновение Антон Дончев.
Той поясни, че е нарекъл сценария си за пътя на богомилите до Франция "Свещеният терор" и иска филмът да бъде не само за величието на хората, пренесли светлината, но и за хората, които винаги са противопоставяли идеите на идеологията. "Идеологиите не търпят идеите", обобщи академикът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
