Харчите милиони, а нищо не работите. Критики в този стил от години валят по адрес на известния като БОРКОР Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет. Оправдани ли са нападките? И може ли БОРКОР да бъде ефективно оръжие в битката с корупцията? "Стандарт" потърси директора му Бойко Великов.
* Министерствата да направят одит на информационните си звена
* Лобизмът е проблем, аз съм работил по такъв законопроект
* Всеки гражданин може да подаде сигнал при нас
* Известни юристи ще работят при нас на хонорар
- Г-н Великов, наскоро станахте шеф на БОРКОР, към който имаше доста критики. Какви са вашите приоритети?
- Структурата е Център за превенция и противодействие на корупцията, а БОРКОР е информационно-аналитичната система. На първо място за мен най-важен приоритет е финализирането на този комплексен модел БОРКОР. По тази аналитична система се работи повече от 2 г. В нея държавата е вложила 7,5 млн. лв. На 17 февруари немската фирма ще ни представи окончателно системата - така, както е разработена от нея по договор, а до края на март трябва да приключим с обученията и тестванията. Вторият приоритет е работата по законопроекти и постановления, които ни предоставя Министерски съвет. Допълнително вече работим и по действащи закони.
- Обикновеният човек не разбира защо е нужно да има такава информационно-аналитична система. Обяснете защо държавата трябва да харчи пари за това?
- Трябва ясно да заявим, че става дума за информационно-аналитична система, която да разработва анализи по отношение на рисковите зони за корупция. На тяхната база трябва да извеждаме мерки, които да предлагат промени в нормативната уредба, предложения за решения на институциите и конкретни административни решения. Не става дума за субективни анализи, а за специализирани.
- Какво точно представлява системата?
- Чрез системата се набира цялостна информация по определени случаи и по определени сектори. След това се извеждат причини и слаби места за корупция. На тази база се набелязват конкретни мерки. Това е превенция по отношение на корупцията.
- Могат ли и гражданите, освен институциите, да подават сигнали за корупция?
- Да. Вече имам срещи с граждани, които изнасят случаи на корупция в няколко институции. Посочени са конкретни имена на държавни структури.
- Сред тези сигнали има ли такива за политици, министри или други високопоставени лица?
- На този етап - не. Но има сигнал за съдия на окръжен съд.
- На кой съд?
- Не мога към момента да споделя. След всички проверки ще предоставим материалите на съответните органи.
- След доклада на Брюксел за нивото на корупцията у нас ваша задача е да се опитате да изчистите името на страната ни...
- Не бих си позволил такава претенция, защото съм убеден, че противодействието на корупцията не може да бъде във възможностите на един човек. Трябва ни системна и последователна работа в тази насока. И въпросът не е свързан само с кампании около един доклад, с остри критики и апокалиптични картини. Положителното за мен от този доклад е, че бихме могли, на базата на анализа и на другите страни, да видим реално своето място сред държавите членки на ЕС. Докладът е обективен.
- Ако вие трябваше да изготвите доклад, той подобен ли щеше да бъде?
- Мисля, че щеше да се приближава значително до това, което е изнесено. Щеше да има и подобни препоръки. Може би щеше да бъде малко по-богат от гледна точка на примери. Най-голямото разминаване в процентите е по отношение на съдебната система. И това води до силно накърняване на чувството за справедливост у хората.
- Търговията с влияние е част от корупцията. Имали ли сте вече сигнали и може ли Центърът да се занимава и с това?
- Това е пряко свързано с лобизма. Една от критиките в последния доклад на Европейската комисия е свързана със законодателство за лобизма. В България има много спорове относно необходимостта от такъв закон. Аз самият бях вносител на проект, който бе относно установяването и регистрирането на всички, които участват в изработването и приемането на един закон, на всички, които носят отговорност за него. В едно от специализираните звена в Центъра - това за действащи закони, сме се съсредоточили върху три - за концесиите, за подземните богатства и за Черноморското крайбрежие.
- Казахте, че ще каните изявени юристи за консултанти. Имате ли конкретни имена и те срещу заплащане ли ще работят?
- Набелязахме имена на водещи юристи. Има известно безпокойство, изразено от тяхна страна, относно сроковете, в които трябва да се дават становища по законопроектите. Те са много кратки. Разбира се, такъв висококвалифициран труд следва да се заплаща и възможностите са чрез граждански договори. Искаме да има откритост на нашата работа и затова вече публикуваме на интернет страницата си всички наши предложения.
- Ще има ли мейл за обратна връзка?
- Има мейл на Центъра. Освен това, ще правим и коментар за това, което е прието от институциите по нашите предложения.
- Тоест - ще коментирате всичко, което е прието или не по вашите забележки?
- Да. И ще казваме какви рискове се откриват с това, което не е взето под внимание.
- Нещо като одитор на законотворците?
- Претенция е това да бъдем одитори, но желанието ни е да се съобразяват с нашите предложения.
- Кои са уязвимите области, в които ще се съсредоточите?
- Започнахме конкретна работа по европейско финансиране и програми, лекарствена политика и медицинска апаратура, плащания и доплащания в селското стопанство, приватизацията и следприватизационен контрол, подземни богатства.
- Нито една от тези зони обаче не е свързана с най-ниското ниво на корупция - на засегнатите хора...
- Това беше една от дискусиите, която водихме в Центъра. Считаме, че една не малка част от мерките вече се предприемат. Значителното усещане за корупция е в резултат точно на тази масова корупция. Но в същото време трябва да си даваме сметка, че посочените рискови зони са със стратегическо значение и висок финансов ефект за държавата. 4 млрд. са средствата само за 1 г. в сферата на здравеопазването. Например системата за европейските фондове така трябва да бъде изградена, че да се ограничат значително корупционните възможности. Знаем за консултантските фирми, за контролните органи, за конфликтите на интереси и т.н.
- Бихте ли препоръчали служителите на ДФ "Земеделие" да нямат свързани с тях консултантски фирми?
- Това е задължително.
- Те и сега може би нямат на тяхно име, но на жена си, на свекърва си...
- Щом не е забранено от закона, ние трябва в нормативната уредба да намерим възможности, с които да ограничим тези практики.
- Ще го предложите ли?
- Да. Сега работим по една от европейските програми.
- Коя?
- Няма да конкретизирам.
- А ще направите ли ревизия на това, което се е случвало преди вас на този пост?
- Искаме първо проектът БОРКОР да бъде оценен като резултат. Затова сме привлекли "Информационно обслужване", а искаме да привлечем и водещи български учени, които също да оценят тази система. И смятам, че би било редно всяко едно министерство да каже колко средства е изразходвало за последните няколко години за техни информационни системи и колко от тези системи работят.
- Вие ще поискате ли такава справка?
- Ще се опитам в рамките на правомощията, които има Центърът.
- Вие какъв срок давате за себе си, ако все пак системата се провали?
- Знам каква отговорност нося. И лично за себе си съм си поставил такъв срок. Ако за определен период няма резултати, ще преоценя работата си. Иска ми се Центърът да не се влияе от политическата конюнктура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
