- След десетилетия занемарение светата обител е напълно обновена
- За първи път от половин век архирей ще служи литургия на Еньовден
- До храма е погребан видният възрожденец, будител и просветител отец Аверкий Попстоянов
От кога датира историята на Жаблянския манастир "Св. Йоан Предтеча" е трудно да се каже. Според Константин Иречек, духовно средище на това място е имало през Средновековието. Дълги години манастирът беше недостъпен за жители и гости, тъй като се населяваше от хора, определящи се за монаси, но непринадлежащи към Българската православна църква. Манастирът е по-известен като търговска марка, защото бившите му вече населници продават кисело мляко, сирене, кашкавал и други продукти като произведени в него. Със средства по Програмата за развитие на селските райони беше ремонтиран храмът и благоустроен манастирският двор. През последните месеци напълно бяха обновени и всички манастирски сгради с пари, предоставени от държавата. Манастирът вече има игумен, назначен от Софийската митрополия. На 24 юни - Еньовден, когато църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител, в манастира празничната света Литургия ще бъде оглавена от архиерей, което не се е случвало поне 50-60 години.
Жаблянският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в закътано и много живописно място в Конявската планина. До него се стига по горски път, който тръгва след жп-прелез в земенското село Жабляно и се вие 2 км в планината. След пълното обновяване на светата обител и пътят беше направен достъпен за автомобили.Кога е основан манастирът не е известно. Има местно предание, според което по времето на османската власт е бил разрушен. Възстановен е през 18 век и там е било открито килийно училище.От историята е известно, че от 1879 г. до смъртта си през 1881 г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно-националните борби Аверкий Попстоянов. Той е роден през 1803 година в Дупница в семейство на свещеник. Усърден във вярата още на младини, той постъпва в Рилския манастир, където има възможност да се образова. На разноски на манастира се учи и в Карловац, Сяр, Мелник и Букурещ. След като се връща в страната, става учител и въвежда модерни за времето си обучителни методи в българските училищата. Учителствал е във Видин, Казанлък и Кюстендил. Преподавал катехизис, всеобща история, география, благонравие, граматика, гръцки език, аритметика и Царственик (Историята на св. Паисий). В кюстендилското училище е
въвел модерната за времето си взаимоучителна метода
От 1858 до 1878 година е игумен на Осоговския манастир "Свети Йоаким Осоговски", намиращ се сега в Северна Македония. През 1872 година о. Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с Васил Левски и Христо Македонски. Написал е много поучения и проповоди и е превеждал съчинения от гръцки език. Той е и първият преводач на български на Езоп и Плутарх. От богатата му писателска дейност са издадени само две съчинения. През 1852 година в Белград е отпечатано "Оглашение за българските деца", а другата му книга е житие на св. Григорий. За игумен на Жаблянския манастир го поискало самото население, знаейки неговата начетеност. Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с невмена нотация се съхраняват в Рилския манастир. Погребан е в двора на Жаблянския манастир, до храма. Паметникът му за признателност бил вдигнат през 1906 г. от Министерството на просвещението, а не от монашеското братство. На гърба на паметника са издълбани негови стихове под заглавие "Надгробник".По време на обиколките по българските земи в манастира попада историкът Константин Иречек. Ето какво разказва той: "Е.Нашият път вървеше по левия бряг под скалите, повечето в тесния прорез, направен за железницата, но сега засят с царевица. Скоро (9 ч 10 м) минахме голямото село Жабляно (на десния бряг, където за наше учудване намерихме съвършено добър мост през реката; четирите стълпа са направени от дялан камък първоначално за железницата. Горната част е дървена.
Тази постройка направили лани сами жаблянци
повечето дюлгери, на свои разноски; когато им било натяквано, че без позволение са присвоили железничния материал, отговорили, че когато железницата действително ще се строи, тогава сами пак ще издялат от околните скали тези камъне.През моста свърнахме на ляво през върха към Жаблянския манастир. Пътеката върви половин час стръмно нагоре край малък поток, през хубава дъбова гора, прошарена със зелени ливади, чиито краища заграждаха глогове с узрели червени плодове и диви круши с изобилно овощие. Манастирчето "Св. Йоан Предтеча" стои между скали и стари дървета в приятна гора при изворите на онзи поток: дървена черквичка, прилепена към скалата с планински извор вътре до олтара и две-три скромни стопански колиби. Той бил подновен тепърва неотколе (1870 г.) вследствие видението на някой набожен момък в Жабляно. И то на мястото на стария манастир, за който свидетелстват основите на стените до черквата с няколко сиенитови стълпа, които са пренесени отдалече, тъй като в околността няма сиенит. Тук живее един калугер, който подвързва черковни и училищни книги на цялата околия дори до самия Кюстендил. Старини не може да ни покаже никакви, па ни каза, че и в близкия манастир на св. Никола при село Пещера, 1 1/2 часа, от десния бряг на Струма има наистина стара черквичка, но никакви книги и стари надписи."През годините на социализма манастирът е бил женски. И до днес хората от Жабляно си спомнят за красивия манастирски двор с много цветя,
добре уреденото стопанство и гостоприемството на монахините
Този период от историята на манастира е процес на проучване и документиране. Известно е, че през 1958 г. Православно християнско братство "Св. Архангел Михаил" при столичната катедрала "Св. Неделя" с председател протоиерей Иван Канинчев поема специална грижа над Жаблянския манастир и само за две-три години се променя коренно външният вид на духовното средище. Религиозната организация събира дарения и организира довеждането на вода в манастира. На 7 декември 1958 г. Знеполски епископ Йосиф приема завършените строежи, а освещението е на 22 октомври 1959 г. от протосингела архимандрит Иоан в присъствието на много хора и поклонническа група. В двора на манастира има чешма, за построяването на която средства е дарила майката на настоящия български Патриарх Светейшият Неофит.Последната игумения - монахиня Мелания, е починала през 1980 г. След 1979 г. населник на манастира става отец Касиан, който със своите последователи следва стария календарен стил в Църквата. През 2003 г. той прави манастир край кюстендилското село Копиловци и грижата за Жаблянския манастир не е сред приоритетите му. Това налага чрез проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони и изпълнен от пернишката фирма "Димел" ООД, през 2019-2020 г. в манастира да се направи основен конструктивен ремонт на храма, заварен в почти аварийно състояние и да се облагороди околното пространство, като е направена и ограда. Водосвет за приключване на проекта е отслужен на 29 август 2020 г., а от 10 септември 2020 г.
игумен на манастира е йеромонах Силуан
Отец Касиан и неговите последователи напуснаха светата обител, но продължават да предлагат по софийските пазари продукция с марката Жаблянски манастир.През последните месеци в манастира беше направен основен ремонт на всички сгради. Обновено е и манастирско аязмо, намиращо в подножието на величествена скала. Средства за това в размер на около 500 хиляди лева бяха отпуснати от държавата. На 24 юни там ще служи архиерейска св. Литургия Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
