Йешилкьой или Зеленото село в превод от турски. Така се нарича днес Сан Стефано, където на 3 март 1878 г. е подписан мирният договор, поставящ край на Руско-турската война.
Някогашното рибарско селище вече е част от Истанбул и е на 30 минути от центъра му. Прекръстено е през 1924 г., а на негова територия се намира международното летище, което носи името на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк.
В началото паметното за българската история село носи името на Свети Стефан. Според преданието, на това място християни са спасили мощите му от силна буря. Това станало когато ги пренасяли с кораб от Ерусалим за Рим. „Извила се буря и хората слезли на брега и опънали палатка, за да изчакат тя да отмине и да запазят мощите на светеца. След това всички вдигнали църкви, които носили неговото име. И православните, и арменците, и католиците”, разказват в местната арменска църква. Така мястото и цялата околия получили името Сан Стефано, а местните турци го наричали Ая Стефанос.
Днес в Йешилкьой има три действащи християнски църкви. Арменската е „Сурп Истепанос”, католическата „Сейнт Истефанис”, наричана още „Сен Етиен”, а православната – „Агиос Стефанос”.
От къщата, където е подписан Санстефанският мирен договор, обаче няма и следа. Сега никой не може да посочи дори мястото, където тя се е намирала, защото земетресение е сринало напълно.
Знае се, че се е намирала на брега и е била собственост на богат арменец Данданян.
Друга версия сочи, че подписването е станало във вилата Нериман, която е запечатана на снимка от известния по онова време фотограф Паскал Себах. Фотографията датира от 1878 г. и е поместена в книгата „Истанбул: фотографии и султани 1840-1900”. Известната бяла къща на Симеонолу, за която дълго време се твърдеше, че е подслонила подписването на мирния договор, всъщност е била генералният щаб на руската армия, където отседнал граф Игнатиев.
Самият договор не е бил написан в Сан Стефано, а предварително е изготвен в Санкт Петербург.
Изпратен е по куриер в Истанбул, където е пазен в руското консулството.
В генералния щаб е донесен в навечерието на подписването. Руснаците правят паметник-гробница на загиналите войници. Издигат и църква. Това е посрещнато с неодобрение от местните. Години по-късно местната власт разрушава храма, действията им са снимани, което се превръща в първия документален турски филм.
Разорен граф, полски дворянин и
татарин печалбар слагат подписи
Щом наближи 3 март, всички историци обичат да напомнят, че при подписването на Санстефанския договор, който възкресява България като държава, не присъства нито един българин.
Затова е интересно да напомним кои са хората, които слагат подписи под документа, който макар и за кратко превръща родината ни в най-голямата страна на Балканите с граници от Дунав до Егейско море и от Черно море до Охридското езеро. За съжаление, всичко това трае едва няколко месеца, до злочестия Берлински конгрес.
На 3 март 1878 г. в Сан Стефано от руска страна своя подпис слага известният дипломат и панславист граф Николай Павлович Игнатиев.
През 1861 г. той е назначен за директор на азиатския департамент на руското министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като извънреден посланик при Високата порта в Константинопол. Той приключва житейския си път почти разорен, след като следствие на различни свои финансови авантюри залага и презалага всичките си 40 имения, разположени из цяла Русия.
Другият руснак, упълномощен да подпише Санстефанския мирен договор, е Александър Иванович Нелидов.
Дипломатът произхожда от древен дворянски род на преселници от Полша. Завършва със златен медал Кишиневската гимназия и факултета по източни езици и юридическия факултет на Императорския Санкт-Петербургски университет. По време на Руско-турската война е началник на дипломатическата канцелария на лавнокомандващия руската армия на Балканския полуостров Великия княз Николай. Нелидов е привърженик на идеята Османската империя да бъде разделена, като заветната му идея е да се завземат проливите Босфор и Дарданели. За целта през 1896 г. той съставя проект за превземането на Босфора от армията и флота, но впоследствие Николай ІІ се отказва от осъществяването на този план.
По думите на Великия везир Камил паша, султанът се доверявал на Нелидов повече, отколкото на своето турско правителство. По-късно той бива посланик в Рим и Париж, където пребивава до смъртта си, ползвайки се с огромна популярност сред консервативните кръгове на Франция.
От турска страна договорът в Сан Стефано подписва Савфет Мехмед паша.
По произход той е кримски татарин. Бил е секретар на султан Абдул Меджид І, а по-късно е министър на търговията и обществените дела, посланик в Париж, министър на просвещението, на правосъдието, на външните работи, четири пъти финансов министър и губернатор на редица провинции – Кастамону, Дамаск, Анкара и др. В Сан Стефано отново се явява като външен министър на Османската империя.
Бидейки по някое време вицеминистър на националната култура, при него отива Шлиман, който по това време се опитва да открие останките от древната Троя. Преди да започне разкопките, той закупува за 1000 франка земята, където предполагаемо се намира старинният град, и се явява при Севфет паша, за да получи разрешение да започне да копае.
Пашата изобщо не бил чувал за Троя и археологът споделил накратко с него надеждата си да намери там древни предмети с неизмерима ценност. Турчинът, мислейки си най-вероятно, че става въпрос за много злато, казал на Шлиман да почака осем дена.
След като изминал този срок, станало ясно, че Севфет принудил двамата собственика на парцелите да му отстъпят земята си за 600 франка и издал разрешение да се провеждат разкопки, задължавайки Шлиман да му предаде всичко, което намери там. При това положение археологът бил на път да се откаже от този проект, но с помощта на американския посланик турският велможа го склонил да му дава половината от намерените предмети.
Другият турчин, който слага подписа си под мирния договор, е посланикът на Високата порта в Берлин Садулах бей.
По ирония на съдбата същият този турски дипломат присъства и на подписването на загробващия България Берлински договор, ревизиращ споразуменията от Сан Стефано.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
