Онкоболните ограничават драстично менюто си, което е грешка, казва диетологът д-р Анна Йорданова
Важно ли е онкоболните да спазват определен хранителен режим и какви са ползите от това? Какви са препоръките относно храненето на тези пациенти? Влошава ли състоянието им системният хранителен дефицит? "Стандарт" попита диетолога д-р Анна Йорданова. Тя е завършила медицина и магистратура по здравен мениджмънт и обществено здраве в МУ-София. Паралелно с магистратурата д-р Йорданова завършва и своята специализация по "Хранене и диететика" пак там. Освен с пациенти с наднормено тегло обаче тя работи с онкоболни, за да се подобри състоянието им.
До 75% от раковите заболявания се предотвратяват със здравословно хранене
- Д-р Йорданова, защо е важно онкоболните да спазват определен хранителен режим и какви са ползите от него?
- Важно е онкоболните да спазват подходящ за тях хранителен режим, тъй като тези пациенти имат сериозна необходимост от определени вещества, както и ограничение за консумация на други. Препоръчителните за тях хранителни вещества подпомагат намаляването на образуването на свободни радикали и химични вещества, които затрудняват оздравяването на тялото. Онкоболните имат повишени нужди от определени витамини и минерали, макро- и микронутриенти. Същото важи за протеините. При голяма част от онкоболните има намален прием или усвояемост на протеини, което води до намаляване на мускулната маса или остеопороза. Ето защо хранителният режим е задължителен за онкоболните пациенти. Трябва да направим всичко възможно чрез хранителните фактори да намалим вероятността ракът да се върне отново при пациенти, които вече са преминали през химиотерапия. Ползата е по-добро качество на живот за пациента. Дори хора, които нямат сериозни заболявания, се чувстват по-добре седмица след започването на подходящ за тях хранителен режим.
- Причините за поява на рак са неясни, но можем ли да кажем, че нездравословното хранене е важен фактор?
- Да, абсолютно. Причините донякъде са познати и са мултифакторни. Сред тях са вирусите, радиацията. Около 75-90% причина за появата на рак може да са химически вещества, сред които може да са хранителните вещества. Тези химични вещества са навсякъде - в почвата, въздуха, водите, и неизбежно попадат в храната ни. Все повече се прибягва до ползването на храни, които да потенцират оздравителният процес на онкоболните или да минимализират възникването на рака изобщо. 30 на сто от заболеваемостта в САЩ и Европа е свързана с хранителни фактори, което е голяма част. Различните видове ракови заболявания също са непосредствено свързани с хранителни фактори. При 30-35% от рака, който възниква, може да се постигне превенция чрез модифициране на храненето. Рискът от рак на белия дроб например може да се намали с до 10% при правилно хранене. До 50% може да се превантира ракът на гърдата, ако се спазва определен хранителен режим. До 75 на сто от всички ракови заболявания може да се предотвратят, ако се спазва здравословен хранителен режим.
- Има ли храни, които трябва задължително да изключим от менюто си или пък да ги хапваме рядко?
- Да.
Пърженото е вредно не само заради калоричността
но и заради веществата, които може да се образуват при този процес. При високата температура растителната мазнина образува канцерогени, които може да предизвикат възникване на рак на стомаха. Това не означава, че всеки хапнал пържени картофи например, ще получи рак. Но ако избягвате пърженото, вероятността да възникне е по-малка. Не е въпросът да ограничаваме всичко, а да правим осъзнат и премерен избор. При печенето на месата на грил също се образуват хетероциклени амини, които крият опасност от развитие на рак на стомаха. За нитратите и нитритите в плодовете и зеленчуците всеки е чувал. Те обаче са водноразтворими, затова трябва да накисваме поне 30 мин във вода кръстоцветните и листните зеленчуци и ягодите, които натрупват най-много нитрати. В голяма част от колбасите също се съдържат нитрити, защото те са консервант и фиксират червения им цвят. Затова трябва да намалим техния прием. Фъстъците и ядките изобщо също може да съдържат афлатоксин В1, който е силен канцероген. Има генетична предиспозиция за голяма част от раковите заболявания, която трябва да се вземе предвид при изготвянето на хранителния режим.
- Преди време се разрази бурна дискусия относно месото - причинява ли или не рак?
- Доказано е за преработените червени меса. Но всеки организъм е различен и трябва да се изготви индивидуален режим.
Много е важен произходът на месото
Някои хора не трябва да ядат месо повече от 2 пъти седмично, докато при други е препоръчително. Няма панацея. Плодовете и зеленчуците са препоръчителни, но не и за пациентите с колит например. Напоследък все повече млади хора се оплакват от подуване или запек.
- Как си обяснявате подмладяването на стомашно-чревните заболявания?
- С неправилното хранене. Част от него е нередовното хранене, липсата на закуска или пък закуската с плодове. 95 на сто от хората се хранят 2 пъти на ден и не пият достатъчно вода. Да не споменавам за дъвченето, на което никой не обръща внимание. Вредно е бързането при хранене, накрак. Трябва да се храним спокойно и да дадем възможност на организма ни да преработи храната.
- Има ли общи препоръки за хранене, които важат за всички онкоболни пациенти?
- Общите неща са няколко, но подчертавам, че изключително важен е индивидуалният характер на режима. Защото зависи от моментното състояние на онкоболния и придружаващите заболявания. От Американската асоциация за борба с раковите заболявания препоръчва профилактичен прием на плодове и зеленчуци от по 400 грама на ден, разпределени в 5 порции. Не е едно и също дали ще ги изядем наведнъж или с 5 приема. Всички останали препоръки са много индивидуални. Има много онкоболни пациенти, които са с намалено тегло, което трябва да се повиши.
- Има ли конкретни препоръчителни храни при различните видове рак?
- По-скоро има продукти, които са с по-добра хранителна и енергийна плътност и по-висока концентрация на антиоксиданти като домати, магданоз, оцветените в бяло и зелено зеленчуци. Плодовете, зеленчуците и гъбите под формата на концентрирани добавки имат доказан ефект. Протеинът трябва да бъде изчислен. Той се забравя, а е много важен. Яйцето е най-близко до идеалния протеин, който се усвоява в голяма степен. При рак на гърдата трябва да се намалят мазнините и захарните изделия.
- Какви напитки трябва да приемат онкоболните?
Почти никой не консумира достатъчно вода
Онкоболните също, макар не от прищявка. За тях обаче е изключително важен достатъчният прием на вода. Водата е основа. Ако не започнем с добър питеен режим, всичко друго се обезсмисля. Всички процеси в организма ни се случват във водна среда. Дали ще отслабваме, или ще се лекуваме, няма значение - трябва да пием вода. При лечението с химиотерапевтици се отделят много токсини, които няма как да премахнем, ако не пием вода. При отслабването е същото. При разграждането на мазнините се образуват токсини. Трябва да се пият поне по 2 л вода дневно за жените, по 3 л за мъжете. Чайовете трябва да се подберат внимателно, защото билките имат различни ефекти. Но стандартните видове чай не са проблем. Все пак не всички чайове са безвредни. Чистата вода си е чиста вода. Отделно може да се пият чайове и фрешове и да се хапват супи.
- Алкохолът позволен ли е?
- Лично аз не го препоръчвам при вече възникнало онкологично заболяване. Иначе за профилактика може да се каже, че червеното вино е добър вариант заради антиоксидантите в него.
- По колко пъти на ден трябва да се хранят онкоболните?
- Хубаво е поне 4 пъти на ден профилактично. Иначе, при лечение, ако пациентът има и гастроезофагиални проблеми, може да се премине и към 8-кратно хранене.
- Какво препоръчвате за междинни закуски?
- Плодове или зеленчуци с някакъв протеин - яйце или млечен продукт например.
- Смятате ли, че системният хранителен дефицит може да влоши състоянието на болния човек?
- Със сигурност. Всеки месец правя презентации пред онкоболни пациенти и от техните въпроси, съдя за това какви са проблемите им. Интересен проблем е, че понеже те не знаят с какво да се хранят, решават да не се хранят с почти нищо и намаляват до минимум храната си. Това не е решение, защото настъпва именно това, за което питате - системен хранителен дефицит. Той се задълбочава и става по-сериозен. На организма му липсват определени хранителни вещества, които няма от къде да си набави. Всички функции започват да страдат и се влошава и качеството на живот.
- Нужно ли е онкоболните да приемат допълнително някакви витамини или добавки?
- На пациентите, които трябва да консумират храната често и по малко, даваме концентрирана храна, която да се усвоява в по-голяма степен, обогатена с естествени витамини и минерали. При тежки състояния може да се даде синтетичен витамин С за бърз ефект. Изключително добър резултат обаче може да се постигне с естествени концентрирани добавки от плодове и зеленчуци, които съдържат антиоксиданти и Q10. Те се дават и с цел профилактика, с лечение. Витамините от група В също се дискутират доста. Те се съдържат в по-голямата част от храните, но може да се дават и като добавка според състоянието. Различните видове гъби под формата на добавки също имат положителен ефект. Те могат да се ползват и по време на химиотерапията, защото подпомагат образуването на левкоцити в кръвта, а проблем при онкоболните е, че понякога химиотерапията се отлага заради много ниски левкоцити.
- Кога пациентът трябва да започне такава диета и до живот ли е тя?
- Препоръчително е още в първия момент, в който знаем какво е състоянието ни, тоест вече сме диагностицирани, да се обърнем към специалист по хранене. Защото режимът търпи промяна - преди и след евентуална операция, при химиотерапия, за възстановяване и поддържане на качеството на живот и минимализиране на риска от рецидив. Не е лесно пациент с 2-кратно хранене, който не пие достатъчно вода, но пък пие алкохол и пуши, и който не яде плодове и зеленчуци, да промени рязко хранителните си навици. Затова трябва да използваме и психологически похвати при изготвяне на хранителния режим - да поддържаме мотивацията.
Учени работят по ваксина срещу рак
Първите тестове на универсална ваксина срещу рак са успешно проведени върху хора, съобщава "Индипендънт". Според немските учени, които провеждат тестовете, имунизацията с ваксината помага на имунната ни система да атакува раковите клетки, защото предизвиква в организма имунен отговор. Учените са инжектирали ваксината с наночастици в кръвта на трима пациенти с рак в късен стадий. Вследствие на това организмът на пациентите стартира производството на Т-лимфоцити. Те разпознават и убиват клетките, носещи чужди антигени. Според доклада на учените тримата пациенти не са излекувани напълно, но при един от тях се наблюдава намаляване на тумора в лимфните възли. При втория пациент, чийто тумор е бил отстранен хирургично, не са установени признаци на рак 7 месеца след ваксинацията. Третият онкоболен има 8 кожни тумора, които се разпространяват към белите дробове, но след ваксинацията са в "клинично стабилно състояние".
Учените определят създаването на ваксината като значителна крачка в борбата с онкологичните заболявания. Освен това тя предизвиквала относително слаба реакция, подобно на грипоподобни симптоми, за разлика от реакцията на химиотерапията.
Едва 60 на сто от хлапетата с тумори навършват пълнолетие
България е сред страните, в които болните от рак живеят най-малко. Това сочи проучване на Европейската мрежа на раковите регистри, оповестено на Международния ден на победилите рака, който отбелязваме на 6 юни. На дъното по преживяемост на раковите заболявания редом с нас са още Естония, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Изследването е проведено сред над 9 млн. онкоболни в 29 държави. У нас едва 29% от мъжете с рак успяват да живеят 5 г. с болестта. При българките данните са малко по-оптимистични. Всяка втора онкоболна пациентка живее поне 5 г. след диагностицирането й. Според изследването само 60% от родните хлапета до 14 г., при които е открито раково заболяване, успяват да навършат пълнолетие. За разлика от връстниците им в Западна Европа, които в 80 на сто от случаите успяват да пораснат с болестта.
Близо 20 млн. души са онкоболните по света, като прогнозата е техният брой да нарасне до 30 млн. до 2020 г. Очаква се ръст и на броя на починалите от рак от 6 млн. на 10 млн. души през следващите 20 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
