Перпетум-мобиле е името на вечния двигател. При него енергията, която произвежда, е равна или дори по-голяма от тази, която консумира. Той е неосъщественият блян на физиците. Но не и на хората. Или поне не на българите. Въплъщение на едно типично наше "перпетум-мобиле" е здравната ни система. От години тя работи безотказно на принципа на вечния двигател - захранва се от алчността на повечето участници в нея, умножавайки глупостта им като краен продукт. Работи и наобратното - безотказно. За съжаление.
За поредна година в здравеопазването се разиграва една и съща, до болка позната, пиеса.
Месец декември - финансовото министерство залага здравен бюджет на НЗОК с изначален дефицит, тъй като според ведомството повече пари се дават срещу реформи. Лекарите, след току-що приключили протести за повече пари, заявяват, че финансирането не е достатъчно, но на този етап това са възможностите, а правилата в системата трябва да се променят. Депутатите от управляващото мнозинство убедително доказват, че здравният бюджет е по-голям от предходната година с около 200 млн. лв. и правилата на системата наистина трябва да се променят. Депутатите от опозицията категорично доказват, че бюджетът е по-малък с около 200 млн. лв., а правилата задължително трябва да се променят. Здравният министър дипломатично заявява, че бюджетът е по-голям, но, разбира се, би искал още повече средства и стоически поема ангажимент да промени правилата на системата заедно със съсловните организации.
Следват януари, февруари, март - трудно е.
През тези месеци кипи усилен труд. Здравно министерство (МЗ) работи над редица законопроекти, за да промени системата. За написването им - явно или скрито, се използва ценният експертен потенциал на сектора - съсловни организации, шефове на болници, народни представители. Здравната каса усилено раздава бюджети на болниците. Отново с помощта на експертите. През април проектите на МЗ добиват публичност и незабавно се заклеймяват. Освен това се оказва, че не е ясно кой е авторът - всички отричат. Министерски съвет обаче приема законопроектите, а депутатите от управляващото мнозинство по-късно го бламират. Появяват се слухове за предстоящи рокади в управлението на министерството. Междувременно директорът на НЗОК започва да обяснява, че има нужда от промени и ето - той прави, каквото е по силите му, но законите са лоши. Случайно или не, тогава става ясно, че парите на здравната каса се топят по-бързо, отколкото се е очаквало и дефицитът ще е два пъти по-голям от очаквания. Следва светкавична проверка на болниците и лекарите, в която се оказва, че те прекарват голяма част от времето си в надлъгване с НЗОК. Бюджетите на болниците вече са ясни. В този момент медиците осъзнават съвсем ясно, че парите няма да стигнат. Започват протести, по-скоро заявки за протести. Когато напрежението стане нетърпимо, се сменя и някой здравен бушон - я министър, я шеф на каса.
Това е действието на сцената през първото полугодие, през второто то се търкулва наобратно. Въпросът е какво остава зад кулисите. Ако трябва да отговоря с две думи - алчността и глупостта. Точно същите депутати, висши чиновници и редица мастити лекари или бизнесмени, които пледират, че са нужни реформи, всъщност не искат такива. Вторачени в малко над 3-те милиарда обществен ресурс за здраве, те потриват ръце зад кулисите и се опитват да приберат повече за себе си. И на никой не му пука за редовия лекар, камо ли за пациента. Точно по тази причина и през 2014 г. никой не иска да промени здравната система. Реално остойностяване на медицинските дейности и заявка за постигането на нужния бюджет изобщо няма. За сметка на това, промените, които се предложиха за ограничаване договорните партньори на касата и намаляване роенето на болници, срещнаха отпора на парламента още на ниво Национална здравна стратегия. Смелите заявки за демонополизация на касата също отшумяха, защото по-трудно се бърка в няколко каци, отколкото в една голяма, когато си на власт. По-ефективното изразходване на средства за лекарства или за медицински изделия отново остана на хартия. Крайният ефект от договарянето на касата за стентове и стави е, че механичните клапи за сърце ще паднат с цели 8 лева.
Нищо, че цената им е с неколкостотин отгоре. Но как иначе ще се приберат комисионите? Ножицата между доходите на маститите лекари и "пчеличките" в болниците остава също все така разтворена. Доходите на първите стигат до 200-300 хиляди на година, а на вторите са 10 пъти по-ниски. Продължава смело и търговията с пациенти - няма нищо подсъдно в това, че лекари получават рушвети от болници, за да пращат там някой за лечение. И така нататък... Алчността индуцира глупостта и обратното. Интересно - дали това "перпетум-мобиле" може да има край?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
