Парализира ли и болниците хаосът в държавата? Къде се коренят скандалите, които тресат НЗОК, и как могат да се потушат? И с какви реформи вечно недофинансираните болници могат да си стъпят на краката? "Стандарт" разговаря с д-р Дечо Дечев, изп. директор на МБАЛ "Св. Иван Рилски" - София.
- Д-р Дечев, работи ли здравната система в момента, след като самата държава не работи?
- Не, тя е в състояние, което не се отличава от това в цялата държава. Последствията от тази ситуация ще се появят по-късно. Те ще се изразят в масово недоволство на гражданите от понижено качество на медицинските услуги и парализа на администрацията. Нужни са ясни и дълготрайни правила, които да гарантират спокойствие и прогнозируемост в системата.
- Получавате ли си парите от касата?
- До момента нямаме забавяния. След като се проверят надлимитните дейности, ни плащат парите почти в пълен размер. Но се самоограничаваме в обема на дейността. Поставили сме вътрешни лимити за всяка клиника, тъй като болницата има такъв и несъобразяването с него може да доведе до неплащане на определена дейност. Средно между 20 и 25% от пациентите, които идват, не се приемат. Пренасочват се за по-късни периоди или се пращат към други болници. Ограничаваме им правото на избор, но такава е ситуацията.
- Ще успее ли касата да върже бюджета за болници до края на годината?
- Мисля, че ще има преразход около 20% или около 220 млн. лв. Това означава, че около месец и половина няма да са покрити.
- Други години имало ли е подобни преразходи?
- Да, винаги е имало проблеми в болничната помощ. Обикновено преразходът е бил около 10% и затова се е стигало до прехвърлянето на един месец като плащане в следващата година. Най-вероятно и сега така ще стане.
- Защо тази година се очертава по-голям преразход, в онкомедикаментите ли е проблемът?
- При всички положения прехвърлянето на онкомедикаментите доведе до повишеното им потребление, но то беше очаквано от всички експерти. По-скоро изненадата идва от това, че влизат нови онкотерапии, които са значителни по-скъпи от традиционните и бюджетът не е подготвен точно за тях. Друг проблем, който повлия върху касата, е лошото управление. По времето на д-р Нели Нешева беше нанесен много сериозен удар върху нейната кадрова цялост и принципите на прозрачност. Това дава отражение и сега - все още невинаги има реално обяснение защо една болница има по-висок бюджет от друга.
- Шефът на касата лансира идеята да се отдели фонд за финансирането им с пари от републиканския бюджет, удачно ли е според вас?
- Мисля, че е напълно удачно да се отделят в специален фонд, защото касата се превръща в бутик. Огромният процент от средствата й отива за иновативни лекарства и социалната й насоченост се измества в тази посока. Това може да си позволи държава, която отделя много средства за здравеопазване, а не нашата.
- Прехвърлянето на интензивните грижи грешка ли беше?
- Това е случай, в който имаше определен корпоративен интерес. Преди това тези средства бяха за държавните болници, с прехвърлянето им се даде достъп до тях на ведомствените и частните. Резултатът е, че намаля финансирането за държавните болници, които носеха на гърба си тази дейност и резултатите са негативни. Спаднаха приходите на тези звена, което означава, че се намалиха заплатите, не си позволяваме и някои неща, до които имат достъп пациентите в белите държави.
- Кадровите промени в системата ли са панацеята - смяната на шефове на болници, на касата?
- Моделът "Нешева" доказа, че когато сложиш неподходящи хора на ръководни места, определено се отразява зле на системата. Министърът носи отговорността за системата и има право по закон да определи бордовете на държавните болници, не знам защо се чуват гласовете на толкова много опоненти. Явно са притеснени от проверките, които се извършват в болниците им.
- ГЕРБ и БСП са в задочен спор дали може да се махне шефът на касата, къде е истината?
- Решението директорът на касата да се избира от парламента не е добро. НЗОК не е самостоятелен играч, а част от провеждането на здравната политика. Ако няма синхрон между министър и шеф на каса, резултатът е плачевен. Затова управителят трябва да се избира поне по предложение на министъра.
- Липсата на нов рамков договор, която се очертава, проблем ли ще бъде за системата?
- Системата е в такова състояние на разпад, че една година без рамков договор едва ли ще й се отрази. В нея има нужда от драстични промени.
- Защо е в разпад?
- Защото през 2002 г. се промени целта, с която е създадена касата. Тя трябваше да договаря дейности с болниците, но доц. Атанас Щерев задължи касата да сключва договор с всички договорни партньори, без значение дали има нужда от тях. Моделът "Райнов" пък обезсмисли НЗОК като договорен партньор за лекарствата, като я задължи да спазва цените и асортимента на позитивния списък. Така тя се превърна в банкомат, в който като си подадеш заявката, се изпълнява, стига да не си надвишил лимита й. Има нужда от поправка на този модел.
- Как си представяте модел, в който касата ще договаря цени, фирмите твърдят, че те са ниски?
- Защо големите търговци на едро получават по 20% отстъпка от производителите, а касата - 0%. Защо в аптеката дават отстъпка 5 или 10 на сто на клиентите си, а на касата - 0%. В същото време тя прави най-големите обороти. Трябва да се въведе договаряне, но не като сегашното. Трябва да се договаря цена и количество, в момента те карат да си понижиш цената при неясен оборот. Има огромен резерв и в надценките. След влизането на печалния модел на "Райнов" всички губим по 100 млн. на година от надценки. Някой подари милиони на определени фирми.
- А как трябва да се промени моделът на финансиране на болниците?
- Трябва да се въведе ефективно договаряне. Ако касата в София е направила проучване за потребностите за броя клинични пътеки за даден вид заболяване, обявява договаряне за тях, като кандидатите предлагат цена за тази пътека и описват медицинската квалификация и апаратура на болницата. Този, който може да предостави най-добро качество, ще получи най-голям обем дейност. Такова договаряне по естествен път би довело до това на пазара да останат тези, които са с по-добро качество на услугите. А не да се толерира сегашният "партиен" модел, според който здравеопазването се развива там, откъдето е председателят на парламента или някой друг функционер. Откъдето са някои дами с тежест в парламента - там насочваме и средствата.
Освен това болниците с договор с касата трябва да покриват целия й пакет. Вижте, че всички нови болници се насочват към определени видове заболявания - добре финансираните. Досега не съм чул за частна детска болница, за вътрешни болести или нефрология. Не може аз да изям само черешката на тортата, а някой друг опаковката. Когато искаш финансиране от касата, ще покриващ целия пакет, който предлага, или поне голяма част от него.
- По времето на ГЕРБ имаше редица опити да се въведе селективно договаряне и регулация на броя болници, но бяха бламирани, дали сега ще има успех?
- Предложенията бяха бламирани, защото регулацията предполагаше и немедицински критерии. Пациентът трябва да избира къде да отиват парите му. Вижте модела на джипитата. Там няма напрежение, защото има свободен избор и капитация. Същото трябва да се въведе и за болниците. Касата трябва да сключва договор с болница или група от болници за целия пакет. Всеки пациент трябва да избира в коя болница от тях да отиват неговите средства от вноски на месец - те са средно около 15 лв. Това е един вид капитация за болниците. По този начин те няма да искат да лекуват пациентите без нужда, защото ще губят от това, а няма да печелят, както е в момента. Ако човек се разболее и влезе за лечение, касата няма да плаща допълнително за това, то ще се покрива точно от средствата от капитация. Така ще отпадне заплащането по клиничните пътеки и доплащането. Ако пациентът е недоволен от услугите, ще избира друга болница.
- Ако болницата няма капацитет сама да покрива всички диагнози?
- Болницата ще има ангажимент да покрива всички диагнози, това може да става и чрез сключването й на договори с други лечебни заведения. При този модел на финансиране ще се избегнат всички субективни и немедицински критерии, които определят кой да остане на пазара.
- Колко още може да кара системата, ако няма промени?
- Системата може да кара още много така, но не и пациентът. Продължавайки в тази посока, качеството на услугата ще пада, защото болниците ще са принудени да правят по-малко разходи, за да компенсират по-малките приходи. В същото време пациентите ще трябва да повишават доплащанията. Все повече ще се увеличават и разходите за медицински изделия, защото навлизат все по-нови технологии.
Но освен финансирането има и един друг проблем, който започна да се откроява - обемът работа. У нас обемът за един лекар е в пъти по-малък в сравнение с този, който извършват колегите му в ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
