Националната здравна карта вече е факт. На днешното заседание на Министерския съвет кабинетът официално я одобри, предаде БГНЕС. Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите.
За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой, установи анализът по изготвянето на картата. Изчисленият недостиг възлиза на 470 джипита.
В по-големите градове в картата е заложен по-висок коефициент за нуждите на населението. Повече от 11 000 лекари са нужни за извънболничната помощ, а денталните медици не достигат с 9119. Над 10 000 медицински сестри също са нужни.
Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като те са изчислявани отделно за всяка област спрямо нуждите й.
Определеният общ брой на легла за активно лечение при осигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са 38 284. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности установи недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в НЗК, е 16 802.
Разработена в картата е и системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
