Д-р Петър Кътев
В съвременния забързан свят, лишен от много човешки ценности, все по-често ни се налага да се обръщаме назад, за да си припомним какво е било някога. Дори започнахме да си спомняме стари мъдрости, които до преди време с презрение наричахме "отживелици". Много често се казва, че за да получиш добро, трябва да направиш такова - "дай, за да получиш". Е, всеки от нас дава по нещо в този живот. Всеки прави добро, но дали от отсрещната страна страна то се възприема като такова - не се знае. Истината е, че много често в стремежа си да помогнем на някого, всъщност му вредим. И то защото не всеки е готов да му се подаде ръка, тъй като повечето не знаят какво да сторят с направения жест. Оказва се, че добротата че има множество измерения и тя се определя като такава не от този, който я дарява, а от този, към когото е насочена. Може би поради тази причина съществува и друга сентенция, чийто смисъл си е направо закономерност в нашата държавица, а именно: "направи добро, изяж л...но"! Това покъртително прозрение засяга в по-голямата си част представителите на лекарската гилдия у нас. Разглезени от годините преди прехода, днес ползвателите на здравните услуги явно не могат да преглътнат факта, че всяко нещо си има цена, че е повече от нормално (поне за повечето страни в Европа, а и извън нея) здравето да има стойност. А и в белите държави никой не чака да стигне до портите на св. Петър, за да се юрне да търси спасение. При нас, разбира се, се наблюдава един специфичен феномен, който буди удивление у всеки средно интелигентен човек. Става дума за това да отидеш при лекар, след като си обиколил почти всички негови колеги специалисти, да го помолиш за експертното му мнение и препоръки, и след това с гръм и трясък да го оплюеш и унижиш публично. Що за извратено поведение е това? Защо горкият и онеправдан доктор е виновен за чуждите здравословни неволи при положение, че те са си лично творение на дадения индивид? После лекарите били некадърни, лоши и въобще въплъщават цялото земно отрицание. Тук е редно да се изясни един много тънък момент - пациентът търси и отива при лекаря, а не обратното. Или, казано по друг начин - този, който има нужда - търси! При положение, че години наред усилено се работеше в посока принизяването и омаловажаването на тази професия, е редно поне за малко да се замислим над факта, че българският медик не е нито роб, нито подлога! Някои ще кажат, че той е положил Хипократова клетва и е длъжен да изпълнява задълженията си. Да, неговото призвание е да спасява животи и да прави добро, а не да бъде обект на преследване с отстрел - тип "див дивеч"! И понеже много обичаме да се сравняваме с другите по света, е хубаво да знаем, че по различните точки на земното кълбо пациентът си записва час преди да посети кабинета на лекаря. Също така всеки чака своя ред. Като например в Англия, където се чака около 6 месеца, а новороденото се изписва точно след 24 часа. Негодуванието, касаещо опашките пред хилядите отделения, е направо недопустимо, имайки предвид това, че се работи с живи хора. Всеки клиничен случай е индивидуален и има нужда от различен времеви период, който да му бъде отделен. Не може, защото някой си пристига хей така и започва да роптае, да пренебрегнеш останалите, чиито здравословни проблеми не са по-маловажни. Но това, естествено, е въпрос на лично възпитание и култура. Та в този ред на мисли, ще си припомним една мъдрост на Авицена, касаеща личния избор на нуждаещия се човек: "Ние сме трима: ти Ч болният, аз Ч лекарят, и болестта. Чиято страна вземеш ти, тя ще победи". За това внимавайте в избора си!
1. Въпрос
Какви са симптомите на диабета?
Неутолимата жажда може да е симптом на диабет
Само преди няколко дни се отбеляза Световният ден за борба с диабета (27 юни). На въпросното заболяване са посветени десетки хиляди публикации и научни изследвания, но въпреки това и до ден днешен то поразява значителна част от хората. Дори и при него с течение на времето възрастовата граница рязко падна и за жалост днес доста деца и юноши страдат от захарната болест. Всъщност въпросното заболяване ни поразява много преди официално чрез изследвания да сме установили неговото присъствие. Симптомите, алармиращи за опасност от развитие на болестта, често пъти остават незабелязани, тъй като напрегнатото ежедневие ни кара да ги отдадем на друго. Според професор по медицина в Harvard Medical School "повечето хора не са наясно, че имат диабет в начален стадий или дори в средните му фази". Но диабетът има много ранни и фини признаци. Някои от тях са нуждата от повече сън, постоянна жажда, внезапна загуба на малко килограми, чувство на глад и треперене, постоянна умора, честа промяна в настроенията, замъглено зрение, изтръпване на крайниците, трудно и бавно зарастване на рани или одрасквания, повишена податливост на гъбични инфекции, както и такива при уринарния тракт. Въпросните индикатори биха могли да бъдат съотнесени към други здравословни неразположения и именно поради тази причина е необходимо да се направи цялостна диагностика, която да е насочена и към опасността от потенциално развитие на захарна болест. Разбира се, сред провокаторите на това състояние се нареждат и множеството инфекциозни агенти. Не си мислете, че нещо, което на пръв поглед няма връзка с диабета, не е причина. Например полово предаваните болести значително повишават риска от развитието на диабет. В тази група попадат уж отминали хламидиални инфекции, за които е доказано, че увеличават с 82% опасността от диабет тип 2. Варицела и херпес зостер също имат своя принос. Тази констатация е направена от екип учени от САЩ. За да достигнат до горепосочения извод, те разглеждат хиляди здравни досиета, които доказват неоспорима връзка между историята на вирусни инфекции и хламидия, както и наличието на чревни инфекции. Тяхното мнение е, че налични активни или преминали такива увеличават риска колкото високият холестерол и затлъстяването. Следвайки логиката на колегите отвъд океана, спокойно би могло да се обясни заболяването от диабет при децата. Всеизвестен факт е, че хламидията е изключително упорит инфекциозен агент. Също така е известно, че тя може да остане активна при деца, родени с нея за период от една година, че дори и повече. Тук уловката е, че никой не подозира възможността дете да бъде жертва на хламидиална инфекция. Макар, че няма нищо учудващо, тъй като едва 5% от дамите с такава имат налични симптоми. Не, че е нормално да не се изследваш за полово предавани болести, особено ако си решил да имаш поколение.
2. Въпрос
На какво се дължи спонтанният аборт?
Изследвайте се за Chlamydophila abortus
Проблем, касаещ медицинската наука, е неуточненият инкубационен период на хламидията. При нея симптомите биха могли да се изявят седмица, месеци, години след заразяването. За това както е възможно да се заделят средства за почивки, дрехи и куп други глезотии, така трябва във всеки бюджет да присъства и перо "здраве". Като за начало би било най-добре, ако се възприеме практиката поне два пъти годишно да се правят пълни кръвни изследвания (в това число и тези, които касата не покрива) за лично спокойствие, особено при хората с активен полов живот. А людете, страдащи от повече от едно заболявания, ще се наложи да станат малко по-критични към себе си. Най-вече бъдещите родилки, на чието внимание представяме Chlamydophila abortus - вид хламидия, причиняваща аборт и смърт на плода при бозайници, включително и хора. Обикновено този щам се изолира от плацентата или плода след спонтанен аборт. Инфекцията остава незабелязана докато не се абортира в късните месеци, или пък се ражда слаб или мъртъв плод.
3. Въпрос
Как да се предпазим от цистит?
Забравете претъпканите басейни през лятото
Ще обърнем внимание на едно друго състояние, доста характерно за нежния пол и изключително широко разпространено - циститът! Като изключим наистина смущаващите симптоми, ще кажем, че той в повечето случаи се дължи на наличието на гъбички и бактерии, които провокират възпаление на лигавицата при пикочния мехур. Колкото и невероятно да звучи, въпросното оплакване зачестява през летните месеци, когато е пикът на посещаване на различни по рода си водни басейни. В такива моменти рискът от заразяване с различни патогенни микроорганизми е сериозен. Например Стафилококус сапрофитикус е един от причинителите на цистита. Oбитава предимно кожата в областта на гениталиите и на лигавицата на пикочния канал. Той причинява 10-20% от инфекциите на пикочните пътища и се счита за втората най-честа причина за дискомфорт в урогениталния тракт, след Ешерихия коли. Циститът може да бъде придружен с общо чувство на неразположение, болки в гърба и долната част на корема, температура. По принцип наличието на тези симптоми говорят, че инфекцията се е разпростряла към бъбреците. Макар и на пръв поглед не толкова сериозно, състоянието трябва да бъде лекувано, за да не хронифицира, и то не само с обезболяващи и известната при нашенци "бирена терапия". За тази цел се използва омразният на много хора антибиотик, подбран след проведена микробиология. Не трябва да се подценява и превенцията, която би могла да ни спести ходенето по мъки. В това число влиза профилактика преди и след летния сезон, избягване на претъпкани водни басейни, изключително висока лична хигиена. И както е казал Марк Уорнър: "Успехът се дължи на много неща - на късмет, на упорита работа, на подкрепа и съвети от приятелите. Но най-вече се дължи на едно нещо - да продължиш да ставаш, след като си паднал".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
