Затягат режима за берачите на ягоди

Българите притеснени дали ще им плащат и колко се обезцени паундът

Англичанин ли безработен, или задоволен германец, мързелив ли французин, или напушен датчанин… Това изреждане може да продължи безкрай, но проблемът, пред който са изправени производителите на селскостопанска продукция във Великобритания, е съвсем нелек за тях. След 31 януари, когато страната им ще добие така лелеяната независимост от Европейския съюз (като че ли се освобождават от някакво робство!), те ще увиснат без работници, които да прибират реколтата от например така обичаните от сънародниците им ягоди…
Защото фермерите на Острова може да се окажат без десетки хиляди сезонни работници от България и Румъния, които и без това вече предпочитат да се трудят в рамките на Европейския съюз именно заради „независимостта“. Естествено повод за незавидното бъдеще дава вечният бунтар Борис Джонсън, който е на път да се откаже от поето по-рано от правителството в Лондон обещание за отлагане на предстоящите забрани за влизането на нискоквалифицирани работници във Великобритания.
През 2018 г. бившата министър-председателка Тереза Мей публикува бяла книга, в която бе предложен двегодишен „ограничен във времето път за временно наемане на чужди работници“. Документът дойде в отговор на натиск от страна на британските работодателски организации.
С намерението на Джонсън този „гратисен“ период да не се спази, се очертава имиграционните правила да се превърнат в арена за сблъсък между правителството и бизнеса. Но най-вече да се превърнат в бариера за източноевропейските работници.
Представители от „Даунинг стрийт“ 10 са коментирали, цитирани от „Файненшъл таймс“ и „Индипендънт“, че кабинетът очаква планът на Джонсън да бъде обсъден, като „политическото желание е да се обмисли да няма преходен период“. Въпреки това те подчертават, че засега не е взето окончателно решение, т.е. промяна или не – всичко засега е в сферата на спекулациите.
Преди референдума във Великобритания през 2016 г. агитиращите за напускане на ЕС, сред които и Борис Джонсън, изтъкваха като довод за излизането от Съюза факта, че така ще спре потокът от българи и румънци към кралството, които заради по-ниските си изисквания за заплащане „крадат“ работни места от британските граждани. Британски агенции предлагат оферти за работа във ферми, като заплащането е над 7 лири на час плюс бонуси и извънреден труд, с договори за 4 или 6 месеца.
От общо 85 000 сезонни работници в британското селско стопанство около 30 000 берат плодове. Правителството от години се заканва да забрани на гражданите на други страни от ЕС да живеят и работят в страната без виза. По този начин възникват силни опасения сред фермерите, които разчитат на чужденци да им берат реколтата. Стана ясно, че им е все по-трудно, да не кажем невъзможно, да намират сезонни работници.
Благодарение на неяснотите – както в бранша, така и в правителството в Лондон – Брекзит се превръща в тотална криза на доверието. У двете страни се очертават чувството на несигурност за бъдещето, на обреченост на безработица и пр. Много труженици от България и Румъния са недоволни и обмислят напускане, защото работодателите им ги принуждавали да работят по-малко от 8 часа, за да им бъде платено по-малко.
Ако до скоро е имало наплив от желаещи да работят няколко месеца или година, сега голяма част дори се страхуват да заминат, тъй като смятат, че няма да им бъде платено.
Българите са сериозно притеснени за това колко и до каква степен ще се обезцени паундът. Много от населението не пазарува така както преди, много от стоките вече не се търсят или се купуват в по-ограничено количество, защото според живеещите там е възможно да се получи голям срив на паунда.
Голяма част от магазините пък били пуснали големи разпродажби и след това планирали да затворят, имало стоки, намалени до 90%, но въпреки това се застоявала в магазините, което също говори, че всички вече добре преценяват какво и колко да пазаруват.