София. Болната образователна система е в ръцете на лекар. Проф. Анелия Клисарова идва от висшето образование - две години е била ректор на Медицинския университет - Варна. Вече обаче е готова с идеи за промени и в училищата, и в професионалното обучение. "Стандарт" я попита какви ще бъдат първите й стъпки, ще запази ли завареното от предишния кабинет, как ще върнем уважението към учителите и ще задържим младите учени у нас.
- Проф. Клисарова, какви ще бъдат първите ви стъпки?
- Най-сериозното нещо в началото е да обърнем внимание на средното образование. Там нещата са изключително важни, трябва да се случат и както винаги нямаме време. Минаха външните оценявания в 4-ти, 7-и клас и матурите. Една от основните задачи е да приключим с тези задължителни неща, за да завърши успешно и спокойно учебната година. Много важна е и подготовката на следващата учебна година. Една амбициозна задача, която си поставям, е да се срещна с учители, директори, настоятелства на училища - както в районите, където има по-големи училища, така и там, където са по-малки и нещата се развиват по-трудно. За да може наистина да направим един добър закон за предучилищното и училищното образование, който чака вече два мандата на парламента. Не бива да сме длъжници и на децата, и на учителите.
- Ще запазите ли като основа проекта, оставен от ГЕРБ, или ще пишете изцяло нов закон?
- Няма да пишем изцяло нов законопроект. Но искам първо да разбера настроенията на хората към този закон, да събера още мнения, за да направим поправки и той да стане работещ.
- Едно от предвидените в него неща е държавно финансиране на децата в частните училища. Депутатите от БСП бяха срещу него, ще го премахнете ли?
- Това трябва да бъде политическо решение, затова сега ще кажа моето лично становище. Въпросът е много деликатен, защото всеки от нас, независимо от дохода си, плаща данъци. От тях се финансират държавните училища. Ако говорим за равнопоставеност, би следвало детето на родители, които са си платили данъците, да получава субсидия от държавата и в частно училище. От друга страна, много е важно да направим реална оценка на частните училища. Защото след отпускането на държавна субсидия техният брой може да се увеличи. И тогава ще се получи другата крайност - купуване на дипломи и отлични оценки.
Няма да е честно спрямо децата в държавните училища, които се стараят и завършват, да речем, с пет, при същите усилия и знания в частното училище да се завършва с 6 само защото майката и бащата дават пари. Мисля, че трябва да се затегне режимът за нови частни училища, трябва и да се направи проверка на съществуващите. Нужно е да засилим контрола както над държавните, така и над частните училища. Много е важно да оценяваме децата на входа и на изхода. С това могат да се обвържат не само делегираният бюджет за дадено училище, а и заплатите на учителите. Изключително е трудно да попаднеш в една среда с деца, които още не знаят добре български, и до четвърти клас да ги изведеш на ниво добра или много добра оценка. И съвсем друго е да започнеш с деца, които четат от петгодишна възраст.
Те влизат с шестица и излизат с нея. Трябва да се видят входящите и изходящите знания. Когато те са във възходяща линия, това би трябвало да носи точки, субсидия за училището и пари за съответния учител. Това е реалният труд на учителя. 20 или 25 часа норматив не бива да бъдат единствената база за заплатата. Все още не знам дали ще успеем да осъществим това, но такава е моята идея. Така че крайното решение ще финансираме ли частните училища или не, ще бъде взето след един такъв анализ. Не искам да има изключително много частни училища с ниско качество. И в момента има частни училища с високо качество, въпреки че държавата не ги финансира.
- Много се говори за бисерите в учебниците..
- Надявам се, че през моя мандат бисерите няма да се увеличат. Освен това смятам, че с многото учебници и помагала, между които може да се избира, объркваме децата. Приемам за абсолютно нормално те да бъдат само до 3 - не е редно според мен да има 11 учебника по биология.
- Наследихте една сгрешена задача на изпита след 7 клас. Очакваше се децата да получат две точки бонус заради грешката...
- Може би вие сте първите, на които го казвам - на тази задача вярно са отговорили над 75% от децата. Ако те не са я разбрали, нямаше да има такъв висок процент верни отговори. При други задачи имаме 40 и дори 30%. Ще го обсъдим и със съответната дирекция, но моето лично предложение като арбитър ще бъде да не се дава допълнителен бонус от 2 точки.
- Ще търсите ли ресурс за увеличение на учителските заплати, които според синдикалисти са паднали на нивото от стачката?
- Те не са паднали чак толкова, проверих. На места заплатите са нараснали от 16 до 18 на сто. На други места обаче не е постигнато второто увеличение от 8%. Точно затова казах, че искам да се проследява и ефектът от образованието. Защото увеличенията не могат да се постигнат в по-малките училища, където няма толкова много ученици. Ние трябва по някакъв начин да ги компенсираме, защото там се полага изключителен труд. Искам да върнем доверието и авторитета на българския учител - и с пари, и с отношение на обществото. Защото бъдещето на държавата ни зависи точно от тези деца, които сега са от 1 до 12 клас.
- Значи ще преосмислите философията на делегираните бюджети?
- Да, в програмата на БСП предвиждаме оптимизацията им. Евентуално ще се въведе такъв коефициент, че бюджетът да не зависи само от броя ученици. Не може само те да водят средствата след себе си. Нека мотивираме по определен начин училищата с по-висок рейтинг. За училищата в специални райони, където много трудно се работи, пък е редно да има друг коефициент. Защото от субсидията на базата на брой ученици печелят само големите и елитни училища. Трябва наистина да дадем уважение и на онези хора, които работят в по-трудна среда.
- Трябва ли 4-годишните да ходят на училище?
- Мисля, че трябва да ходят. За съжаление обаче нямаме условия за това в големите градове. Едно от нещата, които ще коментирам с общините в тях, е да видим как ще удовлетворим нуждите на хората от детски градини. Защото частните са много скъпи, а не може и да си останеш 5-6 години да гледаш детето вкъщи - ние губим квалификацията на майката. Губим и социалния контакт на детето. Затова нека, дори и ако родителите имат възможност да гледат детето вкъщи, да го дават поне на полудневна градина, но да влиза в определена среда, със свои другарчета и интереси.
- Вие идвате от висшето образование, ще има ли нов закон там?
- Искам да направим една работна група и първо да изготвим стратегия за развитие на висшето образование в следващите 10 г. И едва след това да изработим закона.
- Според някои ректори не бива финансирането в университетите да е "на калпак".
- Така е. Това, което казах за училищата, важи и за университетите. Трябват широко обсъждане и разчети, но не можем да произвеждаме само висшисти, които остават безработни или нямат квалификацията, която е необходима на бизнеса. Аз съм за това - чрез финансовите механизми в образованието да се постигат целите, които си поставя правителството. Ще дам един пример - трябва ли да има Висше транспортно училище? Ето - националната стратегия е да обновяваме железниците. Ако нямаме това училище, кой ще работи в БДЖ? За всяко нещо трябва визия.
- Значи ще обвържете държавната поръчка на студенти с пазара на труда?
- Да, това е изключително важно. Ако предлагаме само специалности, каквито искат кандидат-студентите - да отидат в частното училище.
- Новият закон за академичния състав нарои много висшисти. Ще го променяте ли?
- Говорила съм с повечето ректори, трябва да има промени. Тук искам да подчертая - не да се върне ВАК. Но да има национални стандарти и критерии, които да се спазват.
- Казахте, че ще търсите стимули за младите учени. Какви ще бъдат те?
- За мен това е изключително важен и много тежък въпрос. Като ректор на Медицинския университет във Варна съм виждала как умни, талантливи деца си вземат дипломите и отиват в чужбина. Не говоря само за практиката, те не искат да останат и преподаватели, да правят наука. Може би не само парите са причината. Много ми харесва програмата на ЕС за стимулиране на младите научни работници и техните ръководители. Тя вече се случва, но няма да е достатъчна. Можем да мотивираме тези хора по различни начини. Например в медицината - когато някой стане млад учен, да има право и на специализация в тази област. Може да се увеличат стипендиите на докторантите, или пък да ги включим в системата за студентско кредитиране.
Можем да ги мотивираме с международни проекти - по тях да получават и допълнителни средства, да пътуват в чужбина, да работят с модерни технологии. Аз искам да работя прозрачно и открито - ако хората имат разумни предложения, нека ги пращат на мейла на министерството, да ги обсъждаме заедно и да вървим напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
