Българите зад граница да не претендират кой ще управлява тук, след като живеят и плащат данъци навън
С едно "Не ни се мотайте в краката" Валери Симеонов буквално подмени дебата, свързан с гласуването на българите в чужбина. Подмени го, защото грубо и типично патриотарски заговори по начин, който импонира на всички "Динковци" в държавата. Няма лошо - те ще го избират, както са си го избрали и преди. Но така същността на темата доколко са прави българите в чужбина в протеста си остана необговорена. Просто защото хората, които също не приемат доводите на нашите емигранти, не искат да крещят в изблик на див патриотизъм със Симеонов "Булгар, булгар" като Бай Ганьо в банята. Искат аргументи, а не диалог на отчайващо ниско ниво. Вместо това четем арогантна лична кореспонденция, която в общи линии вменява на българите в чужбина греха, че са си "уредили живота навън", и по тази причина нямат право на глас.
Не съм против това те да уреждат живота си навън. Но смятам, че ако искат да гласуват за нещо в България, е логично да го направят първо с данъците си. Само човек, който плаща данъци тук, би трябвало да има право да иска информация какво прави с тях държавата, кой се разпорежда с парите му и за какво се харчат. И само човек, който плаща данъци и осигуровки тук, би трябвало да може да взема решението кой да го управлява. Защото тези хора ще управляват мен и ще вземат решения какво ще се случва с мен в качеството на техен избирател. Докато значителна част от сънародниците ни в чужбина продължават да смятат, че трябва да се завърнат, когато държавата "се оправи", ние живеем в нея днес и сега. Ходим и шофираме по неремонтираните й улици, търпим последиците от калпави реформи и слушаме, че сме "лош материал", докато по презумпция всички живеещи навън са цветът на нацията. Слушаме това от същите тези политици, които по пет пъти префасонират избирателния закон, лавирайки между идеи за гласуване като лотария и изваждане на хора от избирателните списъци, вдигайки такава пушилка, че вече никой не вижда какво реално се случва. Но това е част от особеностите на българския политически модел. Както и фактът, че българският политик май поначало смята, че на родна територия не вирее нищо качествено.
Да, всички сме български граждани, но сякаш списъкът на протестиращите срещу намаления брой на секциите е обратно пропорционален на броя на хората, които действително отиват до урните, когато дойде изборният ден. Примерът със САЩ, където от 200-300 хиляди наши сънародници гласувалите са едва около 8000, е показателен за високия интерес към изборите.
Ние не искаме да продължават да ни делят - този път не на сини и червени, а на българи зад граница и българи отсам границата, което е много изгодно за определени политици. Нито пък искаме да не ни се "мотаят в краката" - напротив, добре дошли са да се върнат и да заживеят тук. Може да променят страната по-успешно, знам ли. Но с гласове от разстояние трудно ще го направят. С писма също.
Контра
Трите лъжи за вота зад граница
Цветозар Томов, социолог,
говорител на ЦИК
Без да вземам по същество отношение спрямо тезите на г-н Валери Симеонов относно гласуването извън страната (приемам, че има право да отстоява гледната си точка), ще отбележа следното:
1. Не е вярно, че цената на гласовете извън страната е толкова висока, колкото твърди г-н Симеонов. Всъщност това не са най-скъпите гласове. Най-скъпи са гласовете на хората, гласуващи в подвижни избирателни секции. Ако ще въвеждаме икономически съображения за ограничаването на избирателни права, да започнем ли с тях? Ще припомня, че гласуващите така са трудноподвижни хора.
2. Не е вярно, че увеличаването на секциите в Турция е довело до увеличаване на гласовете, подавани там. Тъкмо обратното - през 2014 г. гласовете извън Турция за пръв път бяха с 50% повече. В Турция гласовете намаляха спрямо предходни избори.
3. Не е вярно като цяло, че секциите извън страната досега са били излишно много, тъй като хората не гласуват. През 2014 г. средният брой гласуващи в секции извън страната надхвърля 300 души, а в страната е по-малък.
Приемайки, че гласовете, подадени в Турция, са непропорционално много спрямо общия брой на българите, живеещи в чужбина, ще посоча, че има две възможности. Първата - да увеличим броя на секциите извън Турция, за да създадем по-нормални условия на избирателите там да гласуват. Втората - тази, която бе приета - да пречим на българите в чужбина да упражняват избирателните си права. Защо избираме втората?
Ако все пак смятаме, че който живее в чужбина, не трябва да има същите избирателни права, както този, който живее в страната, защо не искаме промяна на чл. 26, ал. 1 от Конституцията? Защото е по-трудничко или защото ще проличи колко цинични диваци сме всъщност?"
*Постингът е препечатан от личния профил на Цветозар Томов във Фейсбук. Той не изразява позицията на институцията ЦИК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
