- Проф. Гетов, в сряда беше избран нов управител на здравната каса, какво очаквате от него?
- Очакваме диалог и договаряне на стимули за работа в труднодостъпните и неатрактивни райони за аптеките, които отпускат лекарства и медицински изделия по здравна каса. В момента съществува подобен механизъм при общопрактикуващите лекари и бихме желали аналогични стимули да има и за фармацевтите, защото всички сме доставчици на услуги. Това ще гарантира еднакъв достъп на здравноосигурените лица до пакета на касата. Яснота за подобна необходимост ще даде Националната аптечна карта, която искаме да направим. Подобрената достъпност до лекарства и еднаквите условия за всички граждани са приоритети и на здравния министър д-р Таня Андреева, които ние подкрепяме. Новият управител на касата - д-р Румяна Тодорова, обяви същите акценти по време на представянето си в парламентарната здравна комисия.
- Какво ще представлява картата на аптеките, каква ще бъде нейната цел?
- Националната аптечна карта има за цел да осигури по-добър достъп до лекарства в неатрактивните райони. Нашите проучвания и данните досега показват, че аптеките са групирани в големите градове, където е икономически активното население и където могат да функционират на базата на приходите си. Идеята е в здравната карта да бъде инкорпорирана и аптечната - да знаем в коя община колко аптеки има, къде се намират, къде има дупки в лекарствоснабдяването. Защото фармацевтът е най-достъпният специалист, при когото всеки може да влезе без записване, без такса, когато иска консултация за някакъв здравен проблем.
- Когато видите актуалното състояние в страната, издаването на ново разрешение за аптека ще се съобразява ли с потребностите в картата?
- Да, това е идеята - да регулираме интереса за откриване на аптека към отделните населени места. Всеки има право на свободна инициатива, но сега тя е малко ограничена. Например колега, който има аптека близо до Добрич, а в близките 7 села няма такава, не може да ги обслужва ефективно, защото законодателството не позволява. То иска фармацевтът да седи само в една аптека. Обаче, ако кметът предостави едно помещение, а законът дава право на фармацевта един ден от седмицата да работи на друго място, това може да се случи.
- Тоест ще искате либерализация къде да се продават лекарства, така ли?
- Да, това е модел, който съществува в някои страни, нарича се "локум фармасист" и представлява фармацевти, които могат да бъдат мобилни и могат да предоставят услуга и в друго помещение - да кажем филиал на неговата аптека. Така се избягват мобилните пунктове, в които няма контакт с пациента и където просто се събират едни рецепти.
- Когато този фармацевт е отишъл да продава лекарства в този филиал, кой ще е в неговата аптека?
- Условието ще бъде той да не работи сам, а да има персонал в собствената си аптека - още един магистър фармацевт или помощник-фармацевт.
- Освен че ще се дава възможност за откриване на филиали в малките населени места, разрешенията за нови аптеки в големите градове, където има пренасищане, ще се съобразяват ли с картата?
- Да, по последни данни България разполага с 1700 жители на една аптека, а средният стандарт за ЕС е между 3 и 4000. Броят на аптеките у нас е превишен. Мисля си, че трябва да подходим много сериозно към изискванията за откриване на аптека и възможностите за групирането им на едно място. Тоест трябва да търсим варианти за равномерното им териториално разпределение в страната. Същият проблем съществува и за курортните селища.
Едно селище, което има 100 човека през лятото, през зимата може да стане 100 000, ако е активен зимен курорт. Сега обаче законодателството иска там да имате аптека през цялата година, което води до това да няма желание за откриване на такава. Защо не помислим за курортни аптеки или за филиали. Друг вариант е тези 4 аптеки, до които може да има едно юридическо лице, да се каже, че третата трябва да е в малко населено място без аптека към момента, а четвъртата - денонощна. Това са различни варианти, за да се предостави по-добър достъп на хората до лекарства.
- Сондирахте ли тези предложения за промени с колегите си, те няма ли да са против за ограничаването на нови разрешения в някои места?
- Колегите са достатъчно разумни и разбират трудната ситуация, в която се намираме. Те знаят, че трябва да наблегнем и на качеството на услугата. Мисля, че ще оценят тези възможности. Ние няма да добавяме нови условия за съществуващите аптеки, ще има регулация в границите на разума, които да не водят до струпване на аптеки около болниците например.
- Български фармацевтичен съюз винаги е отстоявал въвеждането на фиксирани цени на лекарствата, ще го правите ли и занапред?
- От идеята за фиксирани цени не сме се отказали, но смятам, че тя първо би трябвало да бъде тествана. Освен това предпочитам да говорим за твърди цени, а не за фиксирани - и при цигарите има фиксирани цени, но това доведе до повишаване на контрабандата. Аз съм член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и знам колегите какви неимоверни усилия полагат цените у нас да са най-ниските и сравненията, които правим с другите страни, го доказват. Проблемът не е в това, че цените са високи, а че доходите ни са ниски. За мен най-бързият проблем за подобряване на финансовата достъпност на лекарствата е въвеждането на диференцирано ДДС. То може да бъде в две посоки - за всички лекарства или само за тези, които са с рецепта. Това ще доведе до намаляване на крайната цена с до 8% и до признаване на лекарствата за особен вид стока. Така ще се спестят и средства, защото част от парите на публичния здравноосигурителен фонд за ДДС ще остават за други неща.
- Защо цените на лекарствата в Гърция са по-ниски?
- Защото там имаше три или четири пъти в рамките на миналата година административно намаление на цените. Това обаче доведе до липса на ключови лекарства на гръцкия пазар и до паралелен износ. Това явление засегна дори Германия и Франция. При нас подобен процес предстои да се случи.
- Кои лекарства очаквате да се оттеглят от пазара ни?
- В болничните аптеки вече липсват традиционни и евтини лекарства за онкология например, защото фирмите нямат икономически интерес да ги внасят за толкова малък брой опаковки. Това е проблемът на най-ниската цена от референтните държави, която сме въвели, а не средноаритметичната от трите най-ниски например.
- Какво може да се направи, за да се върнат тези лекарства?
- Да се въведат стандартни терапевтични ръководства за употреба на лекарствата в държавните болници. Най-скъпите ще се използват само когато наистина трябва и няма друга алтернатива за пациента. Това ще рефлектира върху обемите на останалите по-евтини лекарства в болниците и така те ще се върнат.
- Финансово стабилни ли са аптеките ни, очакваме ли нови фалити?
- Има две категории аптеки - които много добре се развиват, и такива, които едва съществуват. Нашата идея е да помогнем на всички да бъдат витални.
- Кои се числят към втората група?
- Тези, които са в отдалечените райони, които нямат достатъчно средства за богата номенклатура лекарства или допълнителни услуги. Моите очаквания са, че броят на аптеките няма да се променя рязко. Въпросът е дали има добри правила и стимули, които да поставят на първо място качеството на фармацевтичната услуга и рационалната лекарствена употреба.
- Емигрират ли вашите колеги?
- В сравнение с лекарското съсловие - по-малко, но вече има емиграция и сред фармацевтите. Това са по-младите ни колеги. Имаме вече 4 факултета и в средносрочна перспектива очакваме да се появи дори безработица. За да подобрим условията на работа тук, мислим да въведем застраховка професионален риск и отговорност. Обмисляме и въвеждането на минимална защитена заплата за фармацевтите, клинична фармация и др. Но в най-краткосрочен план приоритетите ни са аптечната карта и нови регламенти за дейностите в болничните аптеки. В момента изискванията към аптеките в големите болници и малките са еднакви. Сега една аптека, ако обслужва 100 легла или 1000, може да бъде с една и съща площ и персонал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
