Как да инвестираш, когато често използват институциите като бухалки срещу неудобен бизнес, пита Димитър Манолов
Растеж и стабилност, финансова политика, инвестиции, експорт. Това са основните теми, които ще бъдат дискутирани от властта и бизнеса на осмата национална дискусия "Да! На българската икономика". За коментар по тях потърсихме Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа"
- Господин Манолов, как от ваша, синдикална гледна точка, България може да постигне по-висок икономически растеж?
- Икономически растеж се случва лесно тогава, когато има здрава и предвидима икономическа среда, когато в една държава не се краде, а администрацията не е създадена, за да те смачка и да те принуди да се откажеш, ако не си склонен да я мотивираш по някакъв ред. Тогава нещата се случват. Също така, когато имаш качествена и квалифицирана работна сила, готова да работи, но и ти да си готов да й плащаш, а не да си минал като икономически авантюрист, за да изкяриш бърза печалба и да избягаш. Т. е. стабилността трябва да е на макро ниво, а не конюнктурна - "ще свалям ли правителството, или няма да го свалям". Държавата трябва да е здрава и солидна - нещо, което ние за съжаление отстъпихме през годините. В доклади на Световната банка отпреди 20 г. се твърдеше, че в България има добре подготвена и мотивирана работна сила и че демографската структура е добра - все неща, които в момента не са действителност, а точно наопаки - квалифицираната ни работна сила напусна България, а тази, която сега се подготвя, меко казано, е твърде некачествена и положителна тенденции не се забелязва. При това положение може да си мечтаем колкото си искаме за икономически растеж, но той няма да се случи, ако не променим тези обстоятелства.
- Как ще коментирате заложения ръст и останалите параметри в средносрочната бюджетна прогноза на правителството за периода 2017-2019 г.?
- Тук трябва да подчертая, че националният съвет за тристранно сътрудничество получи отказ за обсъждане на прогнозата, което е трудно разбираемо. Това е поредно подценяване на обсъждането на изключително важни параметри за развитието на държавата. Или пък за отсъствие на готовност за дебат в точно в този състав. Този състав е изключително компетентен и на него трудно могат да му бъдат продадени някакви неща, които се продават през пропаганда на масовата публика.
- Какво бихте искали да се обсъди в този дебат?
- Да видим всички параметри. Растежът е важен, отделен въпрос е какво стои зад него. Защото едно показва статистиката, друго - живият живот.
- Какви препоръки искате да отправите по бюджета?
- За 2017 г. - когато му дойде времето ще говорим. Но има фундаментални неща, които трябва да бъдат дебатирани. Например, въвеждането на диференцирани ставки на ДДС за някои продукти. В момента специален статут по ДДС има туризмът, специален статут на облагане има и хазартът, колкото и да е парадоксално. Докато храните, учебниците, печатните издания, книгите, са с универсална ставка по ДДС. В Европа отдавна вече има диференцирани ставки по ДДС. Ние останахме единствената държава в цяла Европа, в която има единна ставка. Това е нещо, което категорично трябва да бъде преосмислено. Паралелно с това трябва да бъде преосмислено облагането на доходите и на печалбата. Тази плоска и ниска ставка трябва категорично да бъде променена, а минималната работна заплата да бъде освободена от данък. Той беше въведен през 2009 г. - данък бедност, с който бе обложена минималната работна заплата. И, разбира се, паралелно с това трябва да се въведе прогресивна скала за облагане на доходите и на печалбите. Не може най-малката и най-голямата печалба да бъдат облагани с един и същи данък. Никъде по света го няма това. Или ако го има, е в страни, които изглеждат като нас.
Има още други две важни теми - образованието и здравеопазването. Принципът "парите следват еди-кого си" е принцип, който уби здравеопазването и на път е да доубие и образованието. Това се неща, които също подлежат на преосмисляне и на корекция. Настояваме да се промени механизмът на финансиране на училищата и в здравеопазването. КТ "Подкрепа" е критикувала и двата принципа още преди да бъдат въведени. Факт е, че позволихме да бъдем излъгани.
- Как ще отговорите на критиките, че предложенията на синдикатите обикновено водят до повече разходи в бюджета и до по-голям дефицит?
- Това е клише, на което се робува от години. Според мен писането на бюджета трябва да започне отзад напред - първо да се прецени какви разходи са потребни да направим в зависимост от задачите, които трябва да решаваме, и след това да се опитаме максимално да привържем приходната част. Ние правим обратното - решаваме някакви приходи и после като в прокрустово ложе се опитваме да наместим разходите. Да припомня - Прокруст е режел краката на тези, които са били по-дълги от леглото му. Това рязане на крака при правене на бюджета го гледаме вече сума ти години.
- Работодателските организации посочват вдигането на минималната работна заплата до 460 лв. като най-големия проблем.
- Какъв им е проблемът? Това е един безсмислен дебат, който водим вече 20 г., и в който вече не искам да участвам. Повтарят се едни и същи идеологически клишета, зад които не стои нищо. Любимият ми пример е от 2001 г., когато правителството увеличи минималната работна заплата с 80%. Годините след това, когато се консумираше този ефект, бяха най-добрите икономически години от промените насам. Защото минималната работна заплата е тази, която отива изцяло в потребление. От нея никой не прави спестявания и не ходи на Карибите. Оттам идва растеж и всичко останало, но малко хора си дават сметка за това. Или се опитват да го игнорират.
- Знаете аргументите на бизнеса - увеличават се разходите за труд, без да има ръст на производителността, а това намалява конкурентоспособността на фирмите...
- Това също е изключителна глупост. Всички данни, ако се четат както трябва, показват, че в България производителността на труда нараства значително по-бързо от средствата за работна заплата. И това от години е така. Ако погледнем съотношението на производителната на българската икономика към средноевропейското ниво и съпоставим по съшия ред доходите, ще видим, че нашата производителност е много по-близка до средноевропейската, отколкото доходите ни. Следователно този аргумент е несъстоятелен.
- Кое според вас ще доведе до увеличаване на инвестициите в нашата страна?
- Това, което в началото говорих за икономическия растеж, то важи и за инвестициите - единствено чрез създаване на здрава инвестиционна среда. Защото когато си готов да поемеш риск, ти трябва да имаш и някаква сигурност. У нас тази сигурност я няма. У нас всеки може утре да ти затвори предприятието заради нещо си. Твърде често институциите, които следят дали се спазват законите, се използват като бухалки срещу бизнес, който не ни е удобен. Макар че това не е български феномен, но в България е в особено остра форма да може да се прави бизнес през държавни поръчки или нещо, което е задължително. Като задължителна "Гражданска отговорност" в частни компании или задължително допълнително пенсионно осигуряване в частни фондове, например. Целият този стремеж за отделяне на доходността от риска у нас е стигнал до критични нива - да можеш да правиш бизнес през обществени поръчки, да правиш бизнес под партийна егида и май изчерпахме формите, по които в България може да се прави бизнес. При това положение как да се очаква някой изведнъж да поеме риска да реализира някаква идея, теглейки банков кредит, без да се впише в някое от тези обстоятелства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
