Радикалният ислямизъм е новата тоталитарна идеология
Събитията като терористичните атаки срещу "Шарли ебдо" поставят въпроса трябва ли по някакъв начин да се промени системата на либералната демокрация, трябва ли да предприемем някакви промени в институциите, ценностите и в отношенията помежду си. Това, което наричаме либерална демокрация, се е променяло много пъти, на практика тя непрекъснато се променя. Една от дефинициите на либералната демокрация е "система, която интегрира". А тогава, когато си в състояние да интегрираш нещо външно, ти непрекъснато се трансформираш по някакъв начин, за да можеш да изпълниш тази основна задача. Либералната демокрация, която стартира преди малко повече от двеста години като клуб на богати и знатни бели мъже, премина през различни трансформации. Първото препятствие, което преодоля, беше класовият конфликт. С неговото преодоляване тя се превърна в масова демокрация, в демокрация, осъществявана чрез общо гласуване. Има и още победи на либералната демокрация чрез интегриране на други типове "различност" - етническа, религиозна и т.н. Либералната демокрация обаче е преживяла и много поражения, като най-важните са от разновидностите на двете тоталитарни системи в Европа през ХХ век. Отслабена от Първата световна война, тя бива пометена от нацизма и болшевизма.
Днес ние не сме преживяли война, защо либералната демокрация се намира в такава сложна ситуация на отстъпление? Намира се в ситуация на отстъпление, защото значими групи от обществата се определят като първостепенна идентичност мюсюлмани, принадлежащи към умма или към някаква друга общност, но не и като принадлежащи към обществото, в което са се родили и израснали.
Либералната демокрация е под натиск от една нова тоталитарна идеология, каквато е радикалният ислямизъм. Слабостта трябва да бъде потърсена в метаморфозата на ценностите.
Свободата на словото е доста гъвкава и подлежи на различни интерпретации. От една страна, в съвременна Европа обидата към другия по цвят на кожата, по етническа принадлежност или по някакъв друг тип принадлежност се счита за недопустима и е преследвана от закона в определени мащаби. Това обаче е повърхностна идентичност. Поругаването на някаква по-дълбока идентичност, /свързана със сакралното пространство - религията, семейството, родината/ не се счита за толкова голяма простъпка, каквато е простъпката спрямо външните проявления на обида. Можем да обидим един човек, ако го наречем "негър" вместо "афро-американец", но не можем да обидим един човек, ако нарисуваме свещени за него символи по начин, който той възприема за обиден. Не отричам правото на хора като журналистите от "Шарли ебдо" да изказват своето мнение и да го правят по начин, по който намерят за добре.
Има все пак някакво дълбоко раздвояване, някакво шизофрениране на интерпретацията на нашите собствени ценности. Донякъде това раздвоение е породено от културната революция - отказът от йерархия на културите, характерен за модерното общество, и преминаването към ново разбиране на културите като равноправни. Именно този егалитаризъм на културите ни затруднява да създадем ядро от ценности, което в крайна сметка да се явява кодът за интегриране на нашата цивилизация. Ако няма такова ядро от ценности, което да бъде интерпретирано като норми и по-нататък като институции, никаква интеграция на обществото, още по-малко демократична, не е възможна. Това е предизвикателството на мултикултурализма, който във всичките си интерпретации не само не отрича, а непрекъснато утвърждава необходимостта от равенство на културите в рамките на този либерално-демократичен модел. Когато обаче опрем да реалната интерпретация на това съотношение, ние виждаме, че то не работи. Не работи, защото е вътрешно раздвоено, не подлежи на определение и регламентиране, и по този начин няма никакви шансове да се превърне в институционална система.
(Изказване по време на дискусия, организирана от Университетския център за изследване на религиите при СУ)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
