Любомир Кючуков,
директор на Института за икономика и международни отношения
Новото, което следва да се отбележи във връзка с избора на новия генерален секретар на ООН е, че за пръв път се прави опит да има състезание на кандидати, а не просто съгласуване на кандидатури. На кандидатите се предоставя възможност лично да убедят Общото събрание на ООН, а в по-широк контекст и международната общност, в своите качества.
Какво следва оттук нататък? Стандартната процедура е номиниране на кандидатите, консултации и селекция в Съвета за сигурност и гласуване в Общото събрание. Консултациите и селекциите в Съвета за сигурност се ограничават в рамките на 15-те страни членки на Съвета, като 5 от тях имат право на вето. За да се постигне селектирането на един кандидат и той да бъде предложен на Общото събрание, трябва да има 9 гласа, от които 5 да са 5-те съвпадащи гласа на 5-те постоянни членки. От 193-те страни членки на Общото събрание на ООН се осъществява гласуването, което в досегашната история при всички случаи е било формално.
Сега за пръв път има предварителни изслушвания, които се случват в момента. Предвидени са срещи и с регионалните групи, които са 5 в рамките на ООН. Дава се възможност за дискусии с неправителствени и граждански структури, а също така има предвидени и 2 граждански дебата - единият е в Ню Йорк на 13 април, а вторият е в Лондон на 3 юни. Всичко това е с основната цел да се направи по-прозрачна и отворена процедурата и да се даде по-сериозна тежест на качествата на кандидатите. Кандидатите, които ще бъдат изслушани към момента са 8, но процедурата по издигане на нови кандидати е отворена до юли.
Трябва да се отчетат няколко важни обстоятелства, които ще повлияят на избора. Първо, нееднократно в документите на Общото събрание на ООН бе лансирана тезата за избор на жена за генерален секретар на ООН. Досега никога организацията не е избирала дама за този пост. Второ, никога досега Източноевропейската регионална група не е имала свой генерален секретар. Затова се очаква кандидат от Източна Европа да получи известно предимство при иначе равни условия. Неслучайно от 8-те известни към момента кандидати 6 са от страни от Източна Европа. Половината от кандидатурите са на жени.
Разбира се, на този етап е много рано да се говори кой каква подкрепа би получил. Нито една от страните членки и особено постоянните на СС, които имат право на вето, няма публично да декларират подкрепа за някой от кандидатите. Именно затова решаваща при избора, освен официално обявените критерии, ще бъде и приемливостта на кандидатурата на 5-те постоянни страни членки на съвета за сигурност. Тук Бокова също има много сериозни предпоставки да разчита на тази подкрепа. За дълго се създаваше впечатлението, че тя е по-скоро френска кандидатура, отколкото българска. Има основание да се смята, че Франция ще я подкрепи, както и Китай, Русия и САЩ. На този етап очевидно подкрепата на Великобритания ще отиде за кандидатката на Нова Зеландия Хелан Кларк, защото Нова Зеландия е член от Британската общност. Нова Зеландия в момента обаче е един от 9-те непостоянни членове на Съвета за сигурност, което поставя известна въпросителна относно коректността на участието й в гласуването.
Има достатъчно основания обаче да се смята, че Ирина Бокова към момента е основният фаворит. Тя е генерален директор на ЮНЕСКО вече втори мандат. Познава системата на ООН, и системата на ООН я познава. Позната е и в света. Бокова успя да промени ЮНЕСКО почти неусетно, без сериозни трусове, което е изключително важно за такива тежки международни структури, където трябва да се отчитат интересите на различни държави. Новите световни реалности, глобализацията, трансформирането на света в мултиполярен предполагат и налагат много съществени промени вътре в организацията, без обаче да предизвикат институционални или правни трусове както в ООН, така и в света. Неслучайно всички кандидати изведоха тези проблеми като приоритетни в свои визии при кандидатстването. В самото название на визията на Ирина Бокова -"Мир, устойчивост и достойнство - новото лице на хуманизма в днешния свят" рефлектира нейният много сериозен опит като генерален директор на ЮНЕСКО да обхване проблемите в тяхната най-голяма широта и да извлече най-същественото за решението им. Лайтмотивът е разбирането, че глобалните предизвикателства не могат да се решават индивидуално и на парче, а изискват глобални отговори, а освен това изискват колективно ръководство в един свят, който става все по-комплексен и взаимносвързан. Изправена пред новите предизвикателства тя извежда на преден план предотвратяването на конфликтите, тоест необходимостта ООН да бъде проактивна, а не просто реактивна структура.
Кой ще заеме най-високия международен пост в света ще узнаем след гласуването през есента по време на новата сесия на Общото събрание на ООН. Към момента нагласите са в полза на жена и то от Източна Европа. А шансовете тя да се казва Ирина Бокова са много сериозни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
