Проф. Гарабед Минасян, бивш член на Управителния съвет на БНБ
Времената на криза след 2008 г. са били златна мина за КТБ. Средногодишният прираст на депозитите за периода 2010-2013 г. е бил 60%. Това би следвало да направи впечатление на банковия надзор. Средногодишният прираст на кредитите е 35% при условие, че икономиката е замряла и няма инвестиционна активност. Къде отиват тези пари? Защо КТБ е била принудена да привлича толкова интензивно депозити при такива високи лихвени проценти? Средногодишният прираст на административните разходи, които включват преди всичко заплатите, нараства средно годишно с 25%. В рамките на 4 г. заплатите на служителите или най-малкото на водещия персонал са нараснали повече от 2 пъти. И това в период на икономическа криза. КТБ е внасяла в хазната средногодишно по 8 млн. лв. данъци. Активите на банката за 4 г. нарастват 3,3 пъти, а данъците, които дава в бюджета, остават на едно и също равнище. Такова нещо не би следвало да не бъде забелязано от служителите в "Банков надзор". Но вината не може да се търси само в "Банков надзор", а да се приема, че управителят и УС на БНБ са настрани от процеса.
Предложението на Иван Искров за изход от кризата, меко казано, е много проблематично.
"Креди агрикол" също е била поставяна под специален надзор, а квесторите й дават положителна оценка, въпреки че м. г. е била на загуба, както и в първите 3 месеца на тази година. При това "Креди агрикол" е 18 пъти по-малка от КТБ, а в рамките на 10-ина години на 3-4 пъти е препродавана. Ако депозитите в КТБ се прехвърлят в "Креди агрикол", а депозитите на населението в КТБ са около 4.5 млрд. лв., при активи на "Креди агрикол" от около 400 млн. лв., значи тя ще се превърне в голяма банка. И една такава банка да бъде одържавена?! А ако собственикът й не иска да я продаде? Да се национализира ли? Национализирането също не е проста работа. Има правни проблеми. Но даже и да допуснем, че ще бъде одържавена - имаме много горчив опит с държавни банки, включително и с Българската банка за развитие, където ръководният персонал се сменя с промяната на времето.
/Пред БНР/
Да се избере по-малкото зло
Лъчезар Богданов, "Индъстри Уоч"
Ако не бъдат спасени всички депозити в КТБ, въпреки че това беше обещано, може да настане непредвидим хаос. Това е логиката зад предложенията на БНБ за законодателни промени във връзка с одържавяването на "Креди Агрикол" и отнемането на лиценза на КТБ. Негативният момент в едно решение за покриване на всички депозити от държавата е, че на практика се показва, че няма отговорност и последствия за решения, които всеки сам е взимал, знаейки, че носи някакъв риск. Като цяло обаче сред решенията, които трябва да бъдат обсъждани от политиците, няма някое, което да е добро. Ситуацията е такава, че се избира само между лоши решения. Когато една банка е в такова състояние, решенията, които трябва да се вземат, са все лоши. Ако просто бъде помагано на банката без оглед какво е правено вътре в нея и как е била управлявана - това е лошо. Ако след всички обещания на политици и БНБ тя бъде затворена по съвсем друг начин, отколкото беше обещано, това също е лошо. Ако се налеят значителни публични средства - пак е лошо. Схемата с одържавяването на "Креди Агрикол" е удачна, защото така държавните пари ще бъдат насочени към институция, за чието управление вече ще отговаря финансовият министър. Това е много по-добре, отколкото да се вкарат 1-2 млрд. публични средства в частна банка, за която е станало ясно, че не се управлява добре. В този случай имаме поемане на персонална отговорност от тези, които "спасяват" ситуацията и залагат името си.
/Пред БНТ/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
