Църквата "Света Неделя" е един от емблематичните храмове в София, посветен на света великомъченица Неделя. Именно там е пожелал да бъде погребан покойният патриарх Неофит.Тленните му останки ще бъдат положени в черквата в събота, когато ще бъдат докарани с литийно шествие от катедралния храм "Св. Александър Невски".
ВИЖ ОЩЕ: Прощаваме се с Апостола на любовта. Големият ни грях пред дядо Неофит
Освен глава на Българската православна църква, приживе дядо Неофит беше и митрополит на София. Именно "Света Неделя" е катедралата на Софийската света митрополия, което обяснява и желанието на патриарха там да бъде неговият гроб. Желание, което бе уважено от Светия синод.
Последният дом на Неофит I е място, тясно свързано с неговото израстване в църковната йерархия - именно в катедралния храм той е ръкоположен от патриарх Максим за йеромонах, а след това е възведен и в архимандритско достойнство.
В "Света Неделя" той отслужва и първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия и патриарх на 10 март, 2013 г.
Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно първоначалната църква е била построена още през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Милутин.
От южната страна на храма е погребан екзарх Йосиф I, който умира през 1915 г. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.
Най-тежкият момент за църквата "Света Неделя" е може би датата 16 април 1925 година когато по време на опелото на ген. Константин Георгиев е извършен атентат. На него са присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който обаче закъснял.
В атентата загиват повече български генерали, отколкото по бойните полета на всички войни, в които сме участвали.
Храмът е разрушен, а в следствие на избухналия взрив загиват 193 души, други около 500 са ранени. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света. След този кървав терористичен акт на военната организация на БКП църковното настоятелство възобновява храма, който е започва да посреща отново миряни през 1933 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
