- Сталин лекувал Чърчил с "водка перцовка", разделили си процентите влияние на няколко "хапчета"
- Британският премиер ни разменил с Гърция заради Галиполи
Историята е такава, каквато я напишат участниците в нея. И е различна, в зависимост от интересите им. Емблематична в това отношение е срещата на британския премиер Уинстън Чърчил със съветския вожд Йосиф Сталин на 9 октомври 1944 г. в Москва. На нея двамата разпределят на къс хартия зоните на съветско и западно влияние на Балканите. Тази среща ни оставя в подчинена на СССР позиция до 10 ноември 1989 г. Макар за нея всичко да е казано, изписано, предъвкано и изплюто, мине, не мине време темата отново излиза на дневен ред. През 2019 г. листчето размахаха британците. Преди дни същото сториха руснаците. Като
всеки прехвърля вината на другия
През 1944 г. Чърчил предложил на Сталин да разделят Балканите и част от Югоизточна Европа на зони със съветско и западно влияние, "сензационно" призна председателят на Руското историческо дружество и директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин преди дни. Той съобщи, че документ, доказващ това, ще бъде обнародван през пролетта на 2020 г. Наришкин уточни, че в изложбената зала на федералните архиви през април 2020 г. ще се открие изложбата "Сталин, Рузвелт, Чърчил". За първи път "оригиналът на съглашението за процентите" ще бъде представен на обществеността.
Наришкин подробно се спря на предложението на Чърчил за разделяне на Европа. Чърчил записва своите предложения на лист хартия, който показва на членовете на съветската делегация, каза ръководителят на Службата за външно разузнаване. Наришкин уточни, че в Югославия на Съветския съюз са отпуснати 50% от влиянието, а в България, току-що освободена от съветските войски - 75%.
Такива са
безсрамието и цинизмът на британската дипломация заключи Наришкин.
Всъщност, документът, за който говори председателят на Руското историческо дружество изобщо не е непознат, въпреки че през година-две все някой наш или чужд историк "се изненадва" от съществуването му. Листът с процентите влияние, който седесарите от зората на демокрацията у нас наричаха салфетката от масата на Чърчил и Сталин, е публикуван в мемоарите на британския премиер и се пази в държавния архив на Острова.
Самият Чърчил детайлно описва в мемоарите си как на половин лист хартия е написал следното:
Румъния
- Русия - 90%
- Другите - 10%
Гърция
- Великобритания заедно със САЩ - 90%
- Русия - 10%
Югославия - 50/50%
Унгария - 50/50%
България
- Русия - 75%
- Другите - 25%
Според неговата версия обаче лошият, който настоява за бакалската подялба на Балканите е Сталин. "Подадох листа на Сталин, докато той слушаше превода. Настъпи неголяма пауза. След това, той взе син молив и като драсна на листа голяма чавка, ми го върна. Листът лежеше в центъра на масата. Накрая аз казах: "Не мислите ли, че е
доста цинично да решаваме въпроси, имащи жизненоважно значение за милиони хора
така импровизирано? Дайте да изгорим листа."
"Не, оставете го за себе си" - отвърнал Сталин.
Преводачът на срещата Валентин Бережков в спомените си преразказва почти дума по дума същата случка. Съществува обаче по-пълна стенограма от срещата, направена от съветската страна. Съгласно този запис, Сталин е възразил относно двайсетпроцентният дял за Съюзниците в България. Тогава Чърчил предложил проблемът да се изглади на следващия ден между външните министри Молотов и Идън. Въпросните разговори продължили два дни. Молотов е настоявал за увеличаване на съветското влияние в Унгария до 75%, а в България до 90%. След пазарлъка процентите на съветско влияние в Унгария и България достигнали 80%. В официалните документи публикувани след Московската конференция, всякакво споменаване на "зони на влияние" отсъства. А въпросният лист продължава да се одумва.
Истината е, че въпросната вечеря на 9 октомври 1944 г. в Москва изобщо не е приятелска. Уинстън Чърчил е с бронхопневмония, здравето му отдавна е разклатено. Но въпреки това отива при Сталин в Кремъл. Съветският вожд се заема да го "лекува" с "руско уиски" - известната по онова време водка перцовка. След няколко "хапчета" британецът става брутално откровен за плановете си. А те включват да получи любимата си Гърция и да отмъсти на България, която през 1915 г. му отказва подкрепа в битката при Галиполи. И той губи не само самата нея, но и
поста си на първи лорд на британското адмиралтейство
Рана, която не заздравява до последния ден на благородника.
Желанието на Русия да извади всичко около тази история е разбираемо. От края на миналата година тя поде инициатива за истината около ролята на Червената армия за освобождаването на Европа от нацистите. През септември София и Москва си размениха остри реплики заради изложбата "75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма". Българското външно министерството заяви, че "щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест. "Неморално е да се обвинява Русия, че е донесла "окупационен режим" отговори Москва. В края на 2019 г. Русия влезе в остър спор с Полша кой носи вината за началото на Втората световна война. Президентът Владимир Путин открито обвини Полша в антисемитизъм. Варшава му отговори с контраобвинение - че вечно изопачава историята.
На този фон през януари стана ясно, че руското министерство на отбраната ще публикува
архивни документи за освобождението на Европа от Червената армия
Документите постепенно ще бъдат въведени в научен оборот, напълно е възможно част от архивите да бъдат представени в експозицията на сайта на Руското историческо дружество. Твърде вероятно е тогава да избухнат нови спорове за "историческите истини".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
