Неделя,

Защо пропадна БГ изложбата в Лувъра

От: Стела Стоянова -
A
A
A

Праистория или разцвет на българската държава при Асеневци. Това са двете теми, които България предлага на Лувъра за ново представяне на страната ни в най-престижния световен музей.
Изложбата "Изкуство и култури в България - XVI-XVIII век", която трябваше да гостува в Париж след няколко месеца, бе окончателно е отменена от Министерство на културата. Това стана след скандала по повод идеята християнски икони и реликви да бъдат представени в секция "Ислямско изкуство" в Лувъра. Проблемът ребром постави ръководителят на Института за изследване на изкуствата към БАН доц. д-р Емануел Мутафов, който каза, че се прави опит страната ни да бъде представена като "европейска Турция". В последните дни стана ясно, че Светият синод още през януари е отказал благословение на Министерство на културата за изложи в Париж 16 икони, реликви и книги на православното християнско изкуство.
Срещу изложбата се обяви и БАН. В хода на дискусията стана ясно, че от българска страна не е имало куратор на изложбата. Реликвите за нея са били подбрани кураторката на изложбата във Франция г-жа Шарлот Мори. По думите на министъра на културата Боил Банов тя е проявила желание да посети определени църкви и манастири у нас и така е набелязала предмети, които да бъдат поискани за изложбата. Мори е била впечатлена от 16 шедьовъра на православното изкуство, след които кръстът на Рафаил от Бачковския манастир. Монахът 12 години резбова уникалното разпятие, в резултат на което ослепява. Кръстът е едно от най-големите духовни чудеса на България.
В сряда Банов се срещна с посланика на Франция у нас г-жа Флоранс Робин, за да я запознае с решението за отмяна на изложбата, както и с решенията на Българската патриаршия и БАН.
Двамата изразиха общо мнение е много важно да бъде запазено доброто сътрудничество между България и Лувъра. Все още не е ясно обаче какви теми ще приеме парижкия музей и кога ще бъде третата българска изложба в него. Защото програмата на Лувъра се прави за 5 години напред. А председателят на комисията по култура в НС Вежди Рашидов - бившият културен министър, който договори и подписа дългосрочното сътрудничество в Лувъра, заяви, че е получил смс от парижкия музей, че до 2024 г. всички зали заети. Опасявам се, че няма да има повече България в Лувъра, каза Рашидов.

Добре, че циреят се спука, преди да се изложим пред света

  • И преди на изложби в Лувъра е имало проблем, защото липсва български куратор, казва проф. Емануил Мутафов
  • Обвиниха ме в национализъм, но и българските имами биха се противопоставили на подобен проект

- Проф. Мутафов, след среща между министър Боил Банов, председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, проф. Васил Николов и Вас стана ясно, че се обсъждат други теми, които да бъдат предложени на Лувъра за българска изложба. За какви идеи става дума?
- Ние се обединихме около мнението, че поради създалата се ситуация е по-добре изложбата да бъде отменена. Министърът попита мен и член-кореспондент Васил Николов, който е археолог, какви теми може да се предложат. Бяха обсъдени най-различни идеи. И аз казах, че трябва всеки да помисли, както и да се обсъдят с експерти на музеите решения за алтернативна изложба. Тя няма да е от този период, който бе посочен. Член-кореспондент Васил Николов предложи да е от праисторията, защото той работи по темата за най-старата европейска цивилизация, копае  Провадия - Солницата, която е много интересен археологически обект. Аз предложих изложбата да е свързана с Асеневци, например периода на нумизматиката от Второто българско царство. Друг период бе Възраждането, истинският период на влияние и събуждане на поданиците на султана. В този период християните получават повече права, могат да се строят повече църкви. Повечето църкви се строят в този период - след 1835 година. Разбира се, това, което предизвика отрицателни реакции, бе, че трябва да се представи ислямската култура от този период. Но това са едни импровизации.
- А как се стигна до проблема?
- Проблемът с изложбите в Лувъра е в това, че няма куратор от българска страна. Аз говорих с колеги от Софийския университет, участвали в тракийската изложба, и те се оплакаха, че това е сериозен проблем. И тук според мен се получи същото - от Лувъра избраха една дама, която е османист, и повечето от колегите се дръпнаха, като разбраха за какво става дума. Не се вслушаха достатъчно в мнението на българските експерти. Тук не става дума за никакъв национализъм - никой не отрича, че е имало османско владичество и че българските земи са били в него, никой не отрича и че е имало в този период някакви влияния на ислямското изкуство и култура спрямо нашето, макар и спорадични и индиректни. Но те не могат да бъдат повод за една национална изложба. Всичко това аз го обясних на кураторката госпожа Мори. Тя може би не ме разбра напълно, тъй като има друг професионален профил. Имаше колеги, които се поддадоха и започнаха да работят по темата. Но в крайна сметка добре е, че циреят се спука, преди да се състои една подобна изложба с участие само на част от институциите, и да се изложим на международно ниво.
- Кой избра този период?
- Аз не знам точно, но се говори, че Лувъра е проявил интерес към този период, тъй като са представили два предишни други и са решили, че сега е ред на османския период.
- Обичайна практика ли е за Лувъра да няма куратор от страната, която излага своите съкровища и произведения?
- Не мога да Ви кажа, но е въпрос на настояване от българска страна да има наш куратор, нещата да бъдат под контрол и да има някакъв баланс. Ние имаме самочувствие на добри специалисти, България отдавна не е изолирана, всички колеги пътуват, участват в конференции.
- Кога би трябвало да се очаква решение на каква тема да бъде изложбата?
- Това зависи от министерството на културата, от разговорите, които то ще проведе с Лувъра и с музейните работници.
- Смятате ли, че е тясно ограничено тълкуването на техните изкуствоведи към този период?
- Аз бях убеден, още преди да публикувам своя материал, че ще бъда обвинен в национализъм, което щеше да е дълбоко погрешно. Да, Франция като бивша колониална държава има дори романтичен поглед към исляма. Много от арабските страни са френскоговорящи,  имат и носталгия към Алжир. Но това не означава, че френското общество и френските правителства не знаят какво се е случвало с някои групи християни. Тъй като съм обвинен от различни неспециалисти в националистични стереотипи и провинциални комплекси, не бива да забравяме, че през 2001 година Франция бе една от страните, които на държавно ниво призна арменския геноцид в Османската империя. Нещо повече - миналата година Емануел Макрон обяви 24 април за ден на почит към жертвите на този геноцид. Така че те много добре знаят за какво става дума. Твърдят, че ние страдаме от ориентализъм, че лесно се обиждаме. Да де, но те са чувствителни към арменците, които също са били в Османската империя.
- Всъщност има ли влияние на ислямското изкуство върху нашето?
- То е спорадично и ограничено, и не може да бъде повод за изложба на национално ниво. То може да бъде кауза само за една институция, която да направи подобна бутикова изложба. Да покани учени, които да изнасят доклади. Но това не може да бъде национална кауза и представяне на страната ни. Аз нямам нищо против исляма, Слава богу, ние живеем с българските мюсюлмани в мир, но този етнически мир се гради единствено и само на това, че ние изпитваме респект към религията на другия и не бъркаме в неговия храм. Ние ядем и пием заедно, но всеки почита религията на другия и не си смесваме култовите предмети. А идеята на тази несъстояла се изложба бе да сравнява предмети, които не са на шумери и древни египтяни, а на християни и мюсюлмани, които ги използват до ден днешен в богослужението. Аз съм сигурен, че ако бяха попитали и българските имами, те също биха се противопоставили на подобен проект.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички