- Хората чакали Второто пришествие 500 г. след раждането на Спасителя
- Папа Йоан I поръчал на Дионисий Малки да създаде нов календар Anno Mundi за началото на "новата ера"
Честването на празника Рождество Христово започва от IV в. Самата дата 25 декември не е свързана с реалната дата на Христово рождение, но през първите векове след Христа кога да се празнува е бил въпрос на не един от църковните автори. Един от най-ранните текстове, достигнали до наше време, е на св. Климент Александрийски, който споменава датата 20 май. Денят 25 декември се установява в Римската църква в началото на IV в. Първото свидетелство, което откриваме, е т. нар. "Календар на Филокал" (ок. 336 г.).
Името на един римски монах обаче е свързано със създаването на календар, както и поставянето на дата, на която да се чества празника Рождество Христово. Монахът се казва Дионисий Малки и живял в периода около 470-540 г. Той се смята за основоположник на летоброенето, използващо като база рождението на Христос - началото на новата ера.
Монахът се заема с това послушание по поръчение на римския папа Йоан I и през 525 година съставя пасхалните таблици. Отказвайки се от дотогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните - римският император Диоклециан, монах Дионисий предлага нова система за отчитане на годините. При нея той изхожда от схващането, че Спасителят е започнал да проповядва когато е бил на около 30 години и че разпятието Му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на управлението на император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване на датата на Пасха с помощта на слънчевия и лунния календар, той установява, че
възкресението на Христос се е състояло на 25 март 31 година - отчитана от неговото Рождество
През 8 - 9 век летоброенето, въведено от Дионсиий Малки, ведно с нарастващото влияние на Средновековната Католическа църква, се разпространява в страните от Западна Европа и заедно с неговите пасхалните таблици постепенно получава повсеместно приложение. Монах Дионсий Малки е известен и като събирател на църковно-правни документи (до Халкедонския събор през 451 година).
Съществуват исторически сведения, които подсказват желанието на Дионисий да замени годините на Диоклециан с календар, основан на Христовото рождение. Целта е била да се попречи на хората да вярват в предстоящия край на света, защото по това време някои смятат, че Второто пришествие и краят на света ще настъпят 500 години след раждането на Спасителя. Календарът Anno Mundi започва със създаването на света въз основа на информация в гръцката Септуагинт. Смятало се, че според календара Anno Mundi
Спасителят е роден през 5500 г. след създаването на света
През VII в. опит да бъде използвано Дионисиевото летоброене прави папа Бонифаций IV. През VIII-IХ в. то може да се срещне в документите на различни държави в Западна Европа, пише историкът Венцислав Каравълчев. През Х в. християнското летоброене се среща в документи на папа Йоан ХIII (965-972 г.), но едва от времето на папа Евгений IV, от 1431 г., т. нар. ера от Рождество Христово се използва редовно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската ера била указвана и годината от "сътворението на света".
Източната църква дълго време избягва да ползва откритието на Дионисий Малки, а споровете в Константинопол за това кога се е родил Христос, продължават дори до края на ХтV в. Разбира се, както на Запад, така и на Изток е имало изключения. Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия завет не ползват действащия тогава в империята Римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при император Август, началото на управлението на император Тиберий. Датите съответно се отчитат по празничните дни на юдейската религия, а седмиците - по седемдневната библейска седмица, която евреите заимстват от вавилонците по време на плена.
Римският монах Дионисий Малки се опитва да събере и обобщи всички сведения за времето, през което се ражда Христос, който става вододел на две епохи - тази на старото и новото човечество, едва ли си дава сметка пред каква неразрешима задача се изправя. В началото на ттт в. св. Ириней Лионски и Тертулиан считат, че Христос се е родил през 41 г. от управлението на Август. Църковният историк Евсевий Кесарийски смята, че Христос се е родил през 42 г. от управлението на Август и през 28 г. от властването му над Египет.
Към цялото това хронологично объркване Дионисий Малки добавя и една своя грешка от една допълнителна година. По негово време Рим не използва цифрата 0, така новото леточислене автоматично се прехвърля от 1 година до Р.Хр. на 1 година от (след) Р. Хр. Според най-известните и сериозни научни трудове по въпроса за годината на Христовото раждане, то тя ще варира в един период от десетина години, като най-ранната година, в която това може да се е случило, е 12 г. преди Р.Хр., а най-късната - 4 и дори 3-2 г. до Р. Хр.
По подобен начин стои и въпросът с общоприетата днес унифицирана дата на Христовото Рождество - 25 декември, която също е условна и се базира на предположения и частни мнения от ранното църковно предание.
Любопитен факт е, че по-голямата част от Британската църква приема Дионисиевите таблици след Синода в Уитби през 664 г., който се съгласи, че старият британски метод трябва да бъде отхвърлен в полза на римския. Някои отделни църкви и манастири отказват да го приемат, като последният от тях най-накрая го приема в началото на X век. След публикуването на първата франкска адаптация на църковния историк св. Беда Достопочтени, и църквата на франките приема в края на 8 век летоброенето на монах Дионисий Малки.
Която и да е точната дата на Христовото Рождение, то смисълът от честването на това превелико събитие е от най-важно значение.
С този празник започва спасителното дело, озарило света със светлината на познанието
И както пее Църквата в този ден: "Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
