- Докато политиците не си стиснат ръцете за бъдещата данъчна рамка на държавата, и бизнесът няма да върви, и финансовият министър няма да отстъпва
- Секторните анализи са базата, която ще покаже какъв да е следващият бюджет
Слуховете за оставка на финансовия министър са точно толкова прибързани, колкото и радостта на бизнеса, че в предизборното развързване на партийната кесия има големи данъчни подаръци.
Обещаната 9-процентова ставка на ДДС за ресторантьорите най-вероятно ще мине заради дадената дума на премиера и въпреки стиснатите устни на Горанов. Оттук нататък този бранш ще си вземе голяма беля с държавната подкрепа. Според сметките на финансовото министерство промяната ще коства на бюджета около 150 милиона за година. За да стане това обаче още в поправката на закона е записано, че кръчмарите ще се осигуряват не на минимална заплата, а поне на 800 лева месечно. Това обещание се очаква да налее в хазната близо 80 милиона. Твърде вероятно е сумата да се окаже много по-голяма, а сделката - по-ниска ставка срещу изсветляване на бизнеса, да не е в полза на бранша.
Повече от сигурно е, че след хвърлената ръкавица на финансовия министър, собствениците на заведения едва ли могат да разчитат на неговото снизхождение. Без съмнение, очакват ги проверки до дупка. Актовете за пушачи в залите ще са най-малкият им проблем. Към инспекторите ще завалят жалби от клиенти с въпроси. Като например, защо ДДС-то пада, а надценките – не. Или защо данъчните преференции не водят до по-високи стандарти, а марулята в чинията продължава да е увехнала, масите да са опасно приближени една към друга, а след една чаша алкохол кръвта да е отровена.
Хората с основание ще са кисели. Не само защото се умориха да чакат качество. Има още една причина. Самата идея да искаш намаляване на ДДС, за да спасиш бизнеса си, е пълен нонсенс. Философията на данъка е, че той е косвен, създаден, за да пълни хазната. И се плаща не от производителя, в случая от кръчмаря, а от крайния потребител. Затова и неговото намаляване във всяка нормална държава е свързано с важни приоритети – укротяване на инфлация, балансиране на пазари, премахване на демографски дефицити. Каквато, между впрочем, е и логиката за исканото намаление на ДДС за детските стоки и услуги. Това е социална, а не бизнес мярка и би трябвало намалените данъчни приходи сега да се съпоставят единствено с очакваните увеличени демографски показатели в бъдеще. Ако искаме да мислим дългосрочно за поколенията, разбира се.
Намаляването на ставката за ресторантьорите няма да свали цените в заведенията. Така както по-ниският данък за книги няма да намали
коричната им стойност, както побързаха да предупредят издателите. Но при първия случай става дума за подпомагане на комерсиален бранш срещу 150 милиона дупка в бюджета, а във втория – за оцеляване на все още запазена духовност, която носи минус 12 милиона годишно в хазната.
В идеалния вариант държавата би трябвало се грижи и за материалната, и за духовната храна. Но в ситуация на невиждана финансова криза, всичко е въпрос на приоритети. Затова и исканията за секторен анализ, изказани и от депутатите на ДПС, и от икономическия министър Емил Караниколов, не са просто отбиване на номера. А базата, върху която всеки финансов министър ще смята какъв да е следващият бюджет.
Няма как да сме изненадани от днешното поведение на Горанов. Наивно е да влизаме в световни конспирации, че с твърдоглавието си иска да провокира оставка заради натиска от Божков. Ковчежникът видимо е притеснен, но не заради договорките в паметни записки, разписвани от бизнесмени, а заради готвените данъчни промени, които ще попаднат в закона след гласуване от парламента. Те ще обезсмислят последните 10 финансови години, когато той не даваше да се издума за диференцирано ДДС. На всеки чужд политик и инвеститор обясняваше, че може да си прави дългосрочни планове при 10% данък печалба и 20 процента ДДС. Сега изведнъж Горанов видя как финансовата къща рухва, а кръчмите повлякоха крак и за фитнесите, и за таксиметровите шофьори, и за фризьорките.
Даже и за лекарствата. Да се чуди човек Румен Гечев не е ли влизал в аптека, не вижда ли как хвърчат цените. И смята ли, че в света на пандемията някой ще сваля цени при растящо търсене? Някак цинично е точно фармацевтите да се окажат най-потърпевши от кризата, та да преглътнем едни 1,5 милиарда, дето бюджетът ще им подари.
Ако данъчните претенциите на браншовете не бъдат овладени, може Горанов да извади оставката от джоба си. Но към този момент това е малко вероятно. Първо, защото 10 месеца ни делят от изборите. Второ – по-малко от два остават до решението за влизане в чакалнята на еврозоната. Дано са му достатъчни да обясни на външните ни кредитори и партньори, че сигналите, които излъчваме, са политически, а не финансови. И че публичните ни средства не са катастрофирали заради едни недополучени приходи от 1,8 милиарда лева в бюджета досега.
Трето – няма навалица за поста му. Бюджет с излишък всеки иска да управлява, но когато се обърне трендът, смелчаците са малко. Повечето му колеги започват коментарите с „Ако бях на неговото място, същото щях да направя“, но истината е, че всеки от тях се радва, че е далеч от бюджетния горещ картоф. Дори Ананиев днес предпочита да влиза в ролята на лекаря Мутафчийски вместо на ученика си по финанси Горанов.
Връхлитащата ни криза помита работещи икономики, загробва процъфтяващи бюджети. Успешни в годините финансови модели рухнаха, а новите тепърва ще се пробват. Какви ще са у нас, зависят от политиците. Докато те не си стиснат ръцете за бъдещата данъчна рамка на държавата, и бизнесът няма да върви, и финансовият министър няма да отстъпва. А ДДС епидемията ще настъпва и ще засенчва вируса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
