- Заради злостни нападки професорът бе принуден да разкрие личната си трагедия
- В най-тежките дни на пандемията колоритният член на НОЩ успяваше да вдъхне надежда
Постоянните рокади в различните ведомства напоследък дори спряха да ни правят впечатление - мнозина от хората не познават онези, които са сменени и другите, които идват на тяхно място. Но едно пенсиониране, извършено от служебния здравен министър Стойчо Кацаров, предизвика бурни реакции.Той изпрати в пенсия най-колоритния член на Националния оперативен щаб НОЩ - проф. Тодор Кантарджиев, като го освободи от поста му на директор на Национален център по заразни и паразитни болести. Мястото на Кантарджиев заема един от досегашните му заместници - проф. Ива Христова, до обявяване на конкурс.Кантарджиев отдаде 33 години от живота си на Центъра, като тръгна от най-ниското стъпало и се изкачи до директорския пост. Колегите му го уважават изключително много. Кълнат се, че е невероятен ерудит. Затова
пенсионирането раздели и лекарската гилдия, и обикновените хора
Колеги на Кантарджиев излязоха на протест заради пенсионирането му, а той коментира, че е притеснен заради тях. Доктор Александър Симидчиев пък заяви, че ако заради навършване на пенсионна възраст професорът е трябвало да бъде освободен, той би трябвало да бъде изпратен със специална церемония.Центърът, който оглавяваше Кантарджиев, пое първите удари на пандемията от ковид. Там функционираше първата лаборатория, която правеше тестове. Но не това е най-важното - в най-тежките моменти от пандемията, когато се будехме и заспивахме с НОЩ и слушахме в шок за черните чували за трупове, проф. Кантарджиев успяваше да вдъхне надеждата, че изход има. С финото си чувство за хумор и лека ирония той успяваше да балансира и най-страшните прогнози.Незабравимо е негово участие в предаване на една от телевизиите, в което зрителите питат експертите. Един от въпросите бе: "Мога ли да правя секс с човек, който е ваксиниран с друга ваксина?" След отговора, че може, дамата пита дали е възможно да си боядисва косата, защото се получават алергии. "Алергии може да има, но те са от боята, а не от ваксината. Но по-добре да правите секс", коментира професорът. Негови са и
съветите да пием или да не пием доматен сок
заедно с ваксината, както и забавният начин, по който ни разясняваше на популярен език нещата, които ни плашеха. С търпение като на деца Кантарджиев обясняваше новите правила, които, искаме или не, трябваше да приемем и да свикнем с промяната, която се оказа неизбежна:
- "Който кашля, който киха, който му тече носа, който го боли гърло, си стои вкъщи".
- "Тази мол мания у българите не я разбирам, ама не се събирайте, излизайте навън".
- "След мач - една седмица по-внимателно в контактите си с близките си".
- "Когато се срещнете на улицата,
не се целувайте и не се прегръщайте
Много са ми смешни някои като тръгнат да се ръкуват".
- "Който си пуши, да продължава да си пуши".
- "Никой не се е задушил от маската, тя ще ни спаси от коронавирус".
- "Пийте витамин Д, но да не предозирате".
Центърът, който оглавяваше Кантарджиев, има изключително важна роля в превенцията на болести и епидемии, като специалистите му бдят денонощно за спин, чума, холера, ебола. Малко след като бе внезапно изпратен в пенсия без дори едно "благодаря" за дългогодишната му дейност, в определени медии се появи информация, че според данъчната декларация Кантарджиев има много големи спестявания. Което принуди професорът да разкрие лична трагедия, която досега не бе направил публично достояние. Преди пет години той губи съпругата си Илияна, негова студентска любов, отишла си заради сърдечна недостатъчност.
"На никого не пожелавам по този начин да събира пари
защото аз съм с тежко хематологично заболяване, с трансплантация на костен мозък. Когато започна епидемията, имунната ми система беше толкова зле, че мислех, че ваксинацията, която си направих година по-късно, няма да подейства. Тези пари моето семейство ги е събирало за моето лечение, което не беше много скъпо, преживях трансплантация в Париж през 2016 година, защото такива не се правеха в България. За съжаление, докато аз бях там, жена ми почина внезапно от спиране на сърдечната дейност. Тя работеше на много престижна позиция в американска фирма - да знаете, Америка е държава, която си уважава хората, които работят за нея, нашите едно хубаво не взеха от нея. Та оказа се, че тя има застраховка "Живот" за внезапна смърт. От това са многото пари и на никого не пожелавам да ги събира за подобна цел", разказа той. Двамата с Илияна живеят заедно 40 години, преди болестта да я отнесе без време.
Първото от четирите им деца се ражда още докато следват
като жената на бъдещия директор на Центъра за заразни и паразитни болести прекъсва следването, за да се грижи за бебето. Двамата преминават заедно през дни на жесток недоимък с дребна челяд на ръце, но постепенно достигат върхове в професията си. Кантарджиева става рентгенолог. Говори се, че може би професията й има някакво отношение към заболяването. Преди няколко дни, когато още не беше пенсиониран от служебния здравен министър, Кантарджиев обяви, че от работата си в НОЩ и от интервюта пред медии не е вземал и стотинка. "Ние, като лекари,
не сме тръгнали да забогатяваме от пандемията и страданието на хората"
каза той и допълни, че за тези, които биха се интересували от доходите му, предлага да погледнат данъчната му декларация. Кантарджиев уточни, че по време на пандемията е получавал заплатата си като директор на НЦЗПБ, която е 3700 лв.Неговите стъпки към върха преди да бъде пенсиониран изминават цялата медицинска йерархия. Професор д-р Тодор Веселов Кантарджиев е роден в София на 24 декември 1955 година. Завършва Медицинска академия в София през 1981 г. като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра Военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. - Отдел микробиология. През 1986 г. придобива специалност Микробиология, през 2001 г. - специалност Клинична имунология и през 2004 г. - специалност Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор по медицина е от 1991 с дисертация на тема "Имунологични методи за диагностика на системната кандидоза". Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема "Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
