На 10 ноември ние от крехката опозиция нямахме силите да направим истинската промяна. Това си беше един дворцов преврат. Към тази дата не повече от 500 човека под някаква форма се бяха обявили срещу режима. Затова и целият преход си остана сценарий на БКП и на службите, които са неразделна част от него. Да се запитаме какви са резултатите от този преход, който според мен още не е завършил? Къде отиде собствеността? Освен това в абсолютно всички организации бе направен опит, и то в голяма степен успешен, да бъдат инфилтрирани хора от ДС. Законът за досиетата не е съвършен, но все пак той хвърли известна светлина.
Повсеместно в тези организации бяха сложени подставени лица, за да не излизат от рамките, които явно са били предначертани. В резултат пробилите в пазарната икономика необвързани хора са не повече от 5% от сегашното разпределение на капитала.
Един човек не може да излезе и да протестира, без да бъде мотивиран да направи това. Той може да бъде мотивиран от идеи, каквито бяха огромните митинги на СДС и т.н. до 1991-1992 г., след което хората започнаха да протестират поради конкретни материални проблеми - невзети заплати и т.н. 1997 г. - втората огромна вълна от протести, която се състоя беше, защото заплатите станаха 5-6 долара.
Студентите дойдоха при нас и изложиха своите виждания за ситуацията в страната. В тях видях донякъде от този дух, който помня от 1989 г. Не им харесва статуквото в България, то на почти никого не харесва. Въпросът е, когато има едно заболяване, да бъде поставена правилната диагноза, т.е. какво е причинило заболяването, но това не е достатъчно. Трябва да се предпише и подходящото лечение.
Ето тук зацикляме, защото всеки дава различни рецепти в България. Един казва едно, друг казва друго и т.н. Да, но когато се касае за толкова много хора, в крайна сметка рецептата трябва да е една и да започне да се изпълнява. Икономически нещата са много зле. Това, което ни безпокои, е, че те вървят към още по-зле. В момента се гасят пожарчета тук и там, но водата за тези пожари ще свърши, защото те са все още малки. "Напоителни системи" не дали заплати - скочиха хората, намериха милион и нещо. Затвориха се миньори под земята - намериха там 800 хил. Това обаче са малки пожари, големите пожари предстоят. Големите пожари примерно могат да станат в "Марица-изток" и в други големи енергийни предприятия. "Подкрепа" не е стояла със скръстени ръце - аз три години и половина водя война с лицето Симеон Денков Дянков и бях единствен в началото. Вижте драмата в здравеопазването, която се провежда пак на принципа "Дайте да намерим едни пари и да потушим пожара". Ще ги намерят парите, даже мисля, че вече са ги намерили.
Заболяването на държавата не се лекува с болкоуспокояващи. Болкоуспокояващите се дават временно, за да може човек да не страда толкова. Но след като им свърши действието, пак ще заболи. Затова трябва да се лекува основното заболяване.
Икономически нещата у нас се сриват, но плавно. В отделни сектори напрежението е по-голямо, в други е по-малко. Стачката е една конкретна форма на протест. Протестът е общо. Стачката е частното. Това е регламентирана форма на протест. Митинг, шествие - това са все протестни форми. Гражданско неподчинение дори е нерегламентирана форма, но е своеобразна форма на протест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
