Румънските граничари ни забраняват да ловим на остров Ветрен, негодуват наши въдичари
Онези, дето дълбаят пясък и чакъл от дъното, гонят есетрите, казват лодкари
Хиляди малки чиги, всяка с миниатюрно чипче в плавника, се стрелкат във водите на Дунав край силистренското село Ветрен. Те бяха пуснати там в петък от WWF България. Акцията сложи край на тригодишния проект на природозащитниците, насочен към запазването на изчезващите есетрови риби в голямата река.
Пъстра група от рибари, екозащитници, журналисти и обикновени зяпачи се събра на брега на рибарското селище, за да види как рибките ще напуснат аквариумите си, за да станат част от многовидовата фауна на Долен Дунав. Повече от час трая подготовката за старта на чигите към свободния живот. Отгледани специално за проекта от хайвера на диви родители в рибарник край Монтана, те са пътували до Силистра във вода с температура от 17 градуса. За WWF разселването на есетри край Ветрен беше последната трета акция по зарибяването на българското течение на Дунав с изчезващия вид. Проектът на стойност 1,2 млн. лева, финансиран със средства от ОП "Околна среда", включва разселването във водите на реката на 50 хил. малки рибки.
Така от ноември 2014 до юни 2015 при Белене, Лом и Ветрен чигите са пуснати във водата, съобщи Веселина Кавръкова, ръководител на българския клон на екоорганизацията. Природозащитниците обясниха, че есетрите са връстници на динозаврите и от всичките им 6 разновидности днес в Дунава плуват 4 оживели до наши дни породи. 3 от тях са силно застрашени да изчезнат завинаги от картата на Земята. Акцията по разселването на редкия вид е част от Националния план на България за защита на есетровите риби, чийто срок вече изтича и трябва да се изготви нов, обясни Кавръкова. Мерките за запазването им следва да се синхронизират с Румъния, която отговаря за опазването на природата на отсрещния бряг. Затова двете държави са координирали усилията и от 2012 година е въведена забрана за улов на есетрови риби, която се отнася и за двата бряга.
Букурещ въведе рестрикциите 6 години преди България, но вече е налице обща политика, обясниха екозащитниците. Чули думата забрана, лодкарите от Ветрен наострят уши и сбърчват вежди. Васко Коев слиза от своята лодка "Персина 2", хваща една мъничка чига, която изчезва сред гигантския му юмрук, станал железен от тегленето на мрежите, и пита: "Какво ще стане, ако бракониер със скъпа лодка хване моруна? Ако никой не разбере, ще си я отнесе у дома. Ако обаче регистриран местен рибар като нас наруши каквато и да е забрана, чакат го актове, глоби, конфискации"... "И арест в Румънско", промърморва друг.
Това е достатъчно групата на ветренските рибари да зажужи като кошер. Болната за всички тема обобщава председателят на тяхното сдружение "Ветрен 396" Афтени Чобанов." Всички български рибари имаме сериозен проблем, когато хвърляме въдиците си във водите до остров Ветрен. Румънските граничари ни забраняват да ходим там, обявяват острова за част от тяхната държава, гонят ни с катери, конфискуват мрежи, лодки, един от нашите колеги лежа в ареста в Кълараш. Това го знаят всички власти у нас, но не правят нищо, за да ни защитят. Ние искаме българското правителство да заяви категорично правата си над територията, която според двустранна конвенция, подписана през 1908 година, се води българска. Всички ни обещават, но никой нищо не прави. По време на служебния кабинет на Марин Райков, когато
бяха арестували
наш рибар
в Румъния, ходих при тогавашния министър на земеделието. Каза: "Утре ще се обадя на колегите в Букурещ." Това утре беше преди повече от две години. Всичко е вино, кино и театър. Ние сме тук сами с проблемите, които управниците не възприемат като своя грижа и отговорност", с горчивина и примирение констатира барба Афтени. Понеже властите - местни, регионални и централни, не са пратили свои представители в този ден на брега край Ветрен, темата с едноименния остров, разположен между 391 и 394 километър по течението на реката, остава открит. Не толкова сложен за разрешаване, но оставен на самотек е и друг конфликт, който бърка работата и доходите на лодкарите от Ветрен. "Контролът над реката е строг, когато става дума за нас, дребните риби.
Тези, дето дълбаят пясък и чакъл от дъното, развалят естествените местообитания на рибите и ги прогонват, кой колко ги контролира, не е ясно. И бракониерите, дето бият с ток, унищожават и хайвера на рибата, и тях няма кой да ги спре...", оплаква се рибар, докато мачка нервно бялата си моряшка фуражка. Стигнали до темата за убийството с ток, лодкарите от Ветрен не крият страховете си и за малките рибки, пуснати току-що да оцеляват свободно във водите на реката.
Те всички обичат Дунава, знаят тайните на занаята и имат спомен за някоя гигантска моруна, захапала стръвта на щастлив рибар.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
