Какво не знаем за княза, който преди 112 години в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново прочита Манифеста на независимостта и става цар на Третата българска държава? С този акт България се връща на политическата карта на Европа като независима държава.
Целият живот на спорния владетел Фердинанд - оценяван и неглижиран, обичан и мразен, забравян и реабилитиран, е свързан с България. Той изцяло модернизира армията й, превръща София в европейски град по виенски модел, но съсипва държавата, въвличайки я в три войни. След злодейския Нойски договор, отхапал от България Западните покрайнини, Южна Добруджа и Беломорска Тракия, е принуден да абдикира и да напусне завинаги страната ни. Непрекъснато иска да се върне, особено през 1937 г., когато се ражда внукът му – престолонаследникът княз Симеон Търновски, но никога не е допуснат. До последните си дни получава пенсия като фелдмаршал от българската армия. Надживява и двамата си сина – Борис и Кирил. Желае да бъде погребан в „любимата си България” и затова ковчегът му бил само „временно положен” в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на неговите родители. Но временните неща често са вечни - там остава и до днес.
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия “Терезианум”, получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, най-вече към орнитологията, ботаниката и ентомологията. През 1879 г. заедно с брат си Август предприемат научна експедиция по поречието на р. Амазонка, откъдето се връщат с многобройни трофеи и колекции. През 1884 г. е публикувана студия, озаглавена “Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота”. Член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо дружества. През целия си живот продължава своите научни занимания, благодарение на които е създадена Ботаническата градина в София и Борисовата градина, носела преди това името Фердинандова. Сбирката му с пеперуди, ловни трофеи и минерали е сред първите експонати в Природо-научния музей, животните от неговия домашен зоопарк във Врана са сред първите в държавния. Огромен е приносът му за Ботаническата градина в Балчик.
Изборът му за български княз става след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август 1886 г. и възникналата остра политическа криза. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков започва да търси нов български владетел.
Свиканото на 15 октомври 1886 г. Велико народно събрание избира за български княз Валдемар Датски, но той отказва да приеме короната по внушение на руския император Александър ІІІ. Причината е, че Петербург иска да сложи свой човек - грузинския княз Мингрели, но ВНС не приема кандидатурата му и това слага край на дипломатическите отношения с Русия.
Великото народно събрание изпраща във Виена тричленна делегация да търси княз. Именно там е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Великобритания и Франция кандидатурата е приета, без да се търси съгласието на Русия. На 7 юли 1887 г. ВНС избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България, който полага клетва пред ВНС на 02 август 1887 г. в Търново.
Русия смята избора на княза за незаконен, а него самия – за узурпатор. Той наистина няма политическо минало, но за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии. И голямата му мечта е да направи и българска царска династия.
През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, а той се заема с пътувания и уреждане на личните си дела. През 1893 г. сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза. Раждането на престолонаследника княз Борис Търновски още повече укрепва престола.
През следващите години Фердинанд започва задкулисните контакти с руската дипломация. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.
Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 04 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
Първоначално престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен като католик. Но в името на възстановяване на дипломатическите отношения с Русия на 2 февруари 1896 г. княз Борис е кръстен и в православната вяра като негов кръстник става самият император Николай ІІ Романов.
Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав. Князът подкрепя модернизацията във всички области – изгражда пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Ограниченията на Берлинския договор, според който България е васално княжество, обаче пречат на владетеля да разгърне амбициите си. Затова Фердинанд приема идеята за независимост. Още повече, че политическият елит вече работи за нея. Така или иначе Берлинският договор не се спазва от самото му начало. На България е забранено да има редовна армия и военен флот. Но въпреки това те са създадени още през 1879 г. Сключените търговски договори по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушение на финансовите клаузи на Берлинския договор. През 1899 г. България сяда на първата в историята конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна държава, а през 1902 г. Стефан С. Бобчев представя страната ни при учредяването на Интерпарламентарния съюз.
Но зависимостта от Османската империя е сериозна пречка, особено финансова. Освен, че плаща годишен данък от 1 милион лева, васалното княжество България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. режим на капитулациите - система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в Османската империя. А това води до сериозни финансови загуби от ниски мита, такси и други видове пропуснати за хазната ни ползи. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.
На 22 септември 1908 г. България обявява тържествено своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Фердинанд става цар и така се възвръща достойнството на българските владетели. Актът е блестяща проява на национално единство и постигане на международен престиж.
Разбира се, че не липсват и исторически пикантерии. Короната на българските царе от Втората държава е безвъзвратно изчезнала през вековете на робство, затова на главана на Фердинанд слагат короната на владиката, който отслужва мобелена за Незавимостта. Пътувайки с влак от Виена до Будапеща, където го чака яхтата му, на всяка гара Фердинанд се крие в тоалетната на вагона - да не би случайно престарелият австроунгарски император Франц Йосиф I, който е благословил обявяването на независимостта да размисли и да се дръпне.
Следващите години власт обаче са низ от надменно самочувствие, грешки и провали за сметка на България. Като главнокомандващ през Междусъюзническата война той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът е спасен на косъм поради общите очаквания за възмездие.
Участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили е истински кошмар. Голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа и зловещия Ньойски договор. На 03 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения възможен изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис ІІІ и напуска страната.
Умира в родината си през 1948 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
