Берия и Хрушчов са основните заподозрени, че стоят зад смъртта на вожда. Първият е разстрелян 3 месеца по-късно, а вторият след половин година оглавява СССР
----------
Инсулт след запой или отрова от паяк, сипана от най-близък съратник? Какво слага край на живота на Йосиф Сталин през 1953 г. е въпрос, който още няма категоричен отговор. Винаги, когато наближи 5 март, официалната дата за кончината му, плъзват рояк конспиративни теории за последните мигове на един от най-страховитите световни диктатори.
Явно те не са съвсем безмислени, след като и разсекретен наскоро доклад на ЦРУ твърди, че може би съветският вожд е убит.
-------------
Според официалното съобщение на Централния комитет на КПСС, прочетено сутринта на 6 март 1953 г., още през нощта на 2 март Сталин е получил мозъчен кръвоизлив в резултат на хипертония и атеросклероза, а на 5 март в 21.50 ч., вследствие на засилваща се сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, е починал.
Първоначално се твърди, че той е издъхнал в Москва, по-късно става ясно, че това е станало във вилата му в Куцино.
Още тогава тръгват съмненията, че вождът е можело да бъде спасен, но лекарите не са направили това. Или по-точно, не са им позволили да го направят.
Това е най-безобидният вариант на покушение, за което има много съмнения. Със сигурност Сталин е изкарал часове сам след инсулта, защото никой не е смеел да влезе и да го обезпокои в стаята му. Когато притеснените охранители алармирали началството, че нещо не е наред, накрая се престрашили да отворят вратата. Гледката била повече от плашеща: победителят от Втората световна война лежал в безсъзнание на килима, облечен в любимата си униформа.
Тогава във вилата пристигат четиримата души, за които се очаквало, че между тях ще бъде избран наследникът на диктатора. Това са Лаврентий Берия, началник на тайните служби и зам.-председател на Министерския съвет, военният министър Николай Булганин, секретарят на ЦК на КПСС Георги Маленков (който първи ще наследи за кратко Сталин след смъртта му) и Никита Хрушчов, председател на московския градски комитет на партията.
Те са и основните заподозряни, че съветският лидер може да е бил отровен от някой от тях.
Четиримата са гостували на Сталин на 2 март и са пирували до късно, тръгнали си малко преди вождът да се строполи. Всъщност и без конспиративни теории за смъртоносни капки ири прахчета, прекаляването с чашките е сред вероятните причини за последвалия инсулт на съветския ръководител.
Изредените по-горе четирима отговорни другари са край него и когато той е открит напълно безпомощен. Всеки от тях е имал своите страхове от Сталин, както и амбиции да го наследи.
Още в края на 50-те години плъзва мълвата как Хрушчов разказал, че насаме с вожда е останал само Берия, който имал у себе си ампули с отрова.
И точно Лаврентий не позволявал да се извикат лекари.
В книгата си "Как е убит Сталин" Николай Добруха пише, че Берия е отровил съветския лидер, като е използвал редки отрови от змия или паяк. За да обоснове твърдението си, авторът цитира дългогодишния външен министър на Сталин Вячеслав Молотов. По-късно той си спомнил как след смъртта на лидера Берия отбелязал, че той е онзи, който "спаси всички вас (високопоставени съветски чиновници) от Сталин".
Ако това е истина, възмездието застига шефа на тайните служби твърде бързо. Само три месеца след смъртта на Сталин, вторият най-значим грузинец в СССР - Берия, е осъден и екзекутиран.
Съвсем друга е участта на другия основен заподозрян за евентуалната насилствена гибел на вожда. А това е Никита Хрушчов, тогава на 59 години, който след ловки маневри и интриги, в крайна сметка оглавява през септември 1953 г. съветската империя.
Пак той ще изобличи Сталин в своята реч „За култа към личността и неговите последици", изнесена на затворена сесия на 20-я конгрес на КПСС след полунощ на 25 февруари 1956 г.
Като косвено самопризнание на Хрушчов, че има пръст за кончината на диктатора, се приема негово изказване през юли 1963 г. Докато приветства унгарска делегация, Хрушчов внезапно започва да говори за Сталин и казва: "Има много брутални диктатори в човешката история, но всички те са умрели от брадва, също както са си извоювали властта с брадва".
Историкът Александър Дугин е убеден, че Сталин е жертва на покушение, организирано от Хрушчов, макар и да не е с брадва. Той твърди, че малко преди смъртта си Сталин възнамерявал да освободи министъра на държавната сигурност – Семьон Игнатиев, както и неговия покровител – Хрушчов. Последният обаче решил да действа първи и подел заговор срещу Сталин. Съзаклятниците не само убили вожда, но след това организирали с помощта на маршал Жуков и обвинение срещу Лаврентий Берия, завършило със смъртна присъда за него.
Хрушчов се сочи за автор и на една от най-екстравагантните идеи за края на Сталин.
Историкът Генадий Костирченко твърди, че Хрушчов е разказал пред френски журналист през 1956 г., че Сталин е починал след "решителна демонстрация" от група високопоставени другари, които се разбунтували и дори заплашили своя лидер.
Те били недоволни от плановете за депортиране на съветските евреи в Сибир.
Това се случило по времето на така наречения "докторски заговор", чиито жертви са предимно евреи.
Според Костирченко, подобна хипотеза споделя и съветският писател Иля Еренбург в разговор с френския философ Жан-Пол Сартр. Той твърди, че след като срещнал решителен отпор в плана си, Сталин изпаднал в ярост.
Опонентите му обаче не се уплашили, а напротив – заплашили да викнат армията в Кремъл, ако Сталин не отмени решението си да заточи евреите. За да подчертае своята решителност, един от високопоставените другари, който също бил евреин, захвърлил партийната си книжка в лицето на съветския лидер. Неспособен да преглътне подобно унижение, Сталин получил удар и умрял.
Подобна версия е допаднала и на британския режисьор и майстор на комедийните политически сериали Амандо Янучи, който е сред най-яростните критици на Доналд Тръмп.
В неговия филм сатира „The Death of Stalin”, сътворил шумен скандал с появата си на бял свят в края на 2017 г., Йосиф Васирионивич издъхва буквално от пристъп на гняв. Поводът е писмо от пианистка, която го проклина за репресиите срещу роднините й.
Мнозина обаче смятат, че всички мистерии около края на Сталин са твърде пресилени и несъстоятели. И 73-годишният диктатор с рождено име Иосеб Джугашвили си е отишъл от напълно естествена смърт.
„Той не е бил млад, пушел е, пиел е, превръщал е нощта в ден, обичал е мазните и люти храни и не е обичал да се подлага на изследвания и да се лекува”, изрежда пред Би Би Си Артьом Кречетников.
Кървавата прокоба на Сталин, на чийто режим се приписват между 4 и 10 милиони жертви, се проявява и след смъртта му. Ковчегът с тялото на вожда е бил изложен в Колонната зала в Дома на съюзите в Москва. Да се поклонят е било позволено и на обикновените хора, което води до струпването на тълпа от 2 милиона души. В настъпилата ужасна блъсканица са стъпкани хиляди, а поне 1500 загиват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
