Още 1000 училища и детски градини ще бъдат подновени до края на програмния период
Даваме 470 млн. лв. за градско благоустройство и реставрация на паметници, казва Лиляна Павлова
Може ли България да кандидатства за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност на сгради по плана "Юнкер"? Имат ли шанс ЕРП-тата да получат финансиране по плана за монтиране на "умни" електромери у нас? Колко сгради ще бъдат санитари до края на годината по националната програма? На какви средства може да разчита бизнесът по ОП "Региони в растеж"? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Можем да финансираме проекти за енергийна ефективност по плана "Юнкер
За година имаме 2500 сдружения на собственици, 2200 са с договори или с подадени заявки за саниране
* ЕРП-тата могат да кандидатстват за средства за монтиране на "умни" електромери
- Министър Павлова, един от секторите, които защитават най-много проекти по плана "Юнкер", е енергийната ефективност. Какви са възможностите България да спечели проект за саниране на жилищни или обществени сгради?
- Още когато стартира инициативата за плана "Юнкер", водихме много разговори и дебати какви проекти можем да предложим извън тези, които стандартно попадат в неговия обхват. Защото планът "Юнкер" казва, че това трябва да са проекти, генериращи приходи и, съответно - възвръщаемост. Проекти, които имат доста висок мултипликатор на инвестицията. И всъщност извън най-лесно допустимите проекти, които преди всичко са свързани със създаването на фондове - дали през Българската банка за развитие (ББР), дали през друга финансова институция, за малки и средни предприятия и за иновации, ние анализирахме и предложихме в рамките на МРРБ три категории проекти.
Тези, които най-много отговарят на условията, са именно за повишаването на енергийната ефективност на сгради - не само жилищни, а и публични и обществени. Опитахме се да предложим и проекти, свързани с пътната инфраструктура, макар че там такъв висок мултипликатор не можем да постигнем. Предложихме ги с идеята, че ако се променят условията по плана "Юнкер" и вече не се очаква такъв мултиплициращ ефект, то бихме могли да мислим за финансиране, включително и от бъдещи приходи от тол такси, които искаме да въведем.
Обмисляхме и проекти, свързани с водната инфраструктура, защото този сектор също е недофинансиран. За останалите сектори, за които търсим инвестиции, като например Националната програма за свлачища, стана ясно, че няма как да получим финансиране по плана "Юнкер", тъй като там няма възвръщаемост.
И това бяха категориите проекти, които предложихме за финансиране по Плана "Юнкер".
Тук ББР като институция, която привлича проекти с държавната гаранция, която получава, би могла да активизира допълнителен ресурс. Ние вече имаме споразумение за финансиране с KfW, предстои сключването на споразумението със Световната банка и сега водим преговори с Европейската инвестиционна банка също за финансиране на проекти. А дали те ще направят финансирането чрез плана "Юнкер", или по стандартната процедура, вече е въпрос на договаряне. Важното е, че отговаряме на изискванията, още повече, че в дългосрочен план ще трябва поетапно да преминем от 100% безвъзмездно финансиране към съфинансиране, което ще промени механизма като такъв.
- Санирането на жилища тази година се осъществява чрез националната програма. Какви резултати очаквате до края на годината и какво ще е бъдещето на програмата?
- За една година от стартирането на програмата имаме регистрирани над 2500 сдружения на собствениците, над 2200 от които вече имат сключени договори или подадени заявки в общините. Сключените договори в ББР между сдружения на собствениците и общини са 1900, но към тях трябва да добавим и около 130 с проектна готовност по другата програма, за която няма европейско финансиране, така че стават общо над 2000 сгради. От тях вече имаме около 60 напълно санирани сгради. Имаме още около 750 сгради, по които се работи - по едни се правят технически и конструктивни обследвания, по други - одити, за трети се избира изпълнител, а на четвърти изпълнителят всеки момент ще започне работа. До края на 2016 г., ако вървим с този темп, 750 сгради ще са в процес на строителство, което е много важно и за малкия и среден бизнес.
В програмата за следващата година, както вече и премиерът потвърди, ще заложим още 1 млрд. лв., за започнем прием на нови сгради.
- До края на годината ще бъдат ли усвоени тези първи 1 млрд. лева по програмата?
- Като реално разплащане - не, но като сгради с вече сключени договори - да.
Голям напредък имаме и по санирането на публичните сгради. Там вече започнахме финансиране по ОП "Региони в растеж" 2014-2020, където сме дали приоритет минимум 50% от парите да отиват за енергийна ефективност именно за публичните и обществени сгради. Общините имат проектна готовност да усвояват дори и по-голям процент от тези 50%. Дадохме възможност и на 28-те малки общини също да предложат за саниране публични и частни сгради. Така че на практика ние имаме 300 млн. европейско финансиране, които допълваме към този 1 млрд. по програмата за саниране, която догодина ще се увеличи с още 1 млрд. лева. И освен жилищни ние правим и публични, и обществени сгради. От обществените досега финансирахме 1000 училища и детски градини и ще финансираме още 1000, с което в максимална степен ще покрием образователната инфраструктура. Сега обаче за първи път говорим и за саниране и на публични сгради, които досега не са ремонтирани. Става въпрос за районни и областни управления на полицията, пожарната и всякакви други сгради, които са част от структурите на децентрализираната администрация, като бюра по труда и пр. Опитваме се да направим една мащабна програма за саниране на всякакъв тип сгради, тъй като в един град, ако се направят само едните сгради, много видима става разликата с другите, които не са обновени.
- Във Великобритания бе реализиран проект по плана "Юнкер" за енергийна ефективност, според който в жилищни и обществени сгради са монтирани 7 млн. "умни" електромери. Възможна ли е реализацията на такъв тип проекти у нас и какви са вашите препоръки към фирмите у нас?
- Определено смятам, че и у нас може да се направи такъв проект, който да се предложи за финансиране по плана "Юнкер". Безспорно тук бенефициент трябва да са самите ЕРП-та, тъй като инициативата за това трябва да е частна. При създаването на един добър проект би могло да се направи финансиране по плана "Юнкер".
Тук обаче е много важно да отворя една скоба. Ние даваме възможност за финансиране в рамките на националната програма, и то - безвъзмездно, на всяка сграда, която иска да мине на индивидуално отчитане на топломерите, като обърне щранговете на топлоподаването от вертикални в хоризонтални, но до входа на жилищата. А това е много важно да се знае, тъй като опитът от Пловдив показа, че така неколкократно намалява размерът на таксата за сградна инсталация. Така че, ако към индивидуалното отчитане на топломерите се прибави и дистанционното отчитане на електромерите, то промяната ще е голяма.
Практиката към момента обаче показва, че нямаме сгради, в които собствениците да са постигнали единно съгласие за това индивидуално отчитане на топломерите и на практика никой не се възползва от това безвъзмездно финансиране на промяната на щранговете от вертикални в хоризонтални.
Така че само мога да пожелая да има желаещи за смяна на електромерите с "умни", както и ЕРП-ата да решат да кандидатстват за финансиране, което е допустимо по плана "Юнкер".
- Може ли по плана "Юнкер" да се финансира изграждането на голям инфраструктурен проект като Дунав-мост 3 например?
- Теоретично - да, но на практика пак се връщаме към мултипликатора на инвестицията. Защото дали става въпрос за жп линия, път, мост, хидроенергиен възел или какъвто и да е проект, той трябва да докаже възвръщаемост на инвестицията. Да не говорим, че при плана "Юнкер" инвеститорът трябва да вложи 80%, за да получи съфинансиране от 20%. А вече знаем колко скъпо струва един такъв мост, имаме и опита как се изплаща инвестицията от таксите, които се събират от Дунав-мост 2. Така че всеки инвеститор може сам да пресметне рентабилен ли е проектът и изгодно ли му е да го финансира по плана "Юнкер".
- Близо 20% от ресурса на ОП "Региони в растеж" също е предвиден за проекти, които носят възвръщаемост чрез механизма на финансовия инженеринг. В какви области бизнесът ще може да получи финансиране още тази година?
- Да, всъщност освен плана "Юнкер" по линия на новата ни ОП "Региони в растеж" също планираме голямо финансиране. Става въпрос за 370 млн. лв. стартов капитал, които са разпределени в 5 фонда. Три от тях са за градско развитие - по един за София, Северна и Южна България. Идеята на тези фондове за градско развитие е отново да финансираме проекти, свързани с облагородяване, градоустройство и пр., разбира се, генериращи приходи така, както и досега. Знаете, че досега правехме тържища, пазари, спортни центрове, аквапаркове, басейни. Финансирахме и завод за авточасти, частни училища, културно-информационни центрове от типа модерно читалище, паркинги на няколко нива, борси за цветя, търговски центрове и пр. И сега ще продължим да инвестираме в това.
Четвъртият фонд е гаранционен, който ще даде възможност споменатите три да получат по-добри условия при кредитиране.
Петият фонд, който всъщност е новото и различното, е за туристическа инфраструктура. Знаете, че в този програмен период нямаме правото да финансираме директно туризма, затова правим този фонд. В него ние даваме 100 млн. лв. стартов капитал, с който да активираме финансовия ресурс, като добавяме още 100 млн. лв. за безвъзмездна помощ, така че във фонда стават общо 200 млн. лева. Идеята е, когато един проект за туристическа атракция кандидатства за финансиране, ако той включва реставрация и консервация на паметник на културата с национално и световно значение, ние да финансираме безвъзмездно реставрацията и консервацията, които не генерират приходи. А вече към тази културно-историческа ценност ще финансираме и това, което ще генерира приходи, да речем информационен или туристически център и каквото е необходимо. Така че това също е една много интересна инициатива, която се опитваме да реализираме под формата на този фонд за туристическа инфраструктура, който в бъдеще може да се включи като нещо по-мащабно и в плана "Юнкер". По ОП "Региони в растеж" ние даваме 470 млн. лв. стартов капитал за проекти, генериращи приходи с частна инициатива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
