В пънеделник студентската окупация на Ректората промени формата си и се оттегли само в аулата на Алма матер. Дни преди това под звуците на протеста парламентът гласува бюджет 2014. Как гледа на протестиращите, какво ще променят парите за образование и кои са най-важните неща, стоящи пред МОН, "Стандарт" попита образователния министър проф. Анелия Клисарова.
- Министър Клисарова, студентите, окупирали Ректората, допуснаха колегите си до лекции и останаха само в Аулата. Според вас ще успеят ли факултетите да наваксат с пропуснатото?
- Аз първо искам да благодаря за разума, който проявиха "Ранобудните". Това, че дадоха възможност на своите колеги да продължат да учат, е един добър жест към всички. И това доказва, че те са разумни хора. Млади хора с гражданска позиция - да, но разумът надделява, така че да не се стига до нулева година и до проваляне на кандидат-студентската кампания. Това щеше да бъде много лошо за всички, защото студентите са си платили студентските такси, общежитията, разчитат на стипендии. Не само младите хора, а и техните родители. Обявяването на една нулева година щеше да бъде загуба за всички. Мисля, че сега Академичният съвет ще вземе решение как пропуснатите упражнения и лекции да бъдат наваксани. Може би малко ще се поизморят колегите от СУ, но се надявам, че ще ги наваксат и ще имат една успешна сесия.
- По време на протестите на два пъти имаше нарушаване на академичната автономия - полицаи стъпиха на територията на Художествената академия и Журналистическия факултет на СУ. Като министър ще потърсите ли повече информация как се е стигнало до това?
- Разбира се, че ще потърся. Но когато говорим за автономия, трябва да кажем, че все пак университетите не са място за политически борби и за политическа изява, а за образование. Благодаря и на полиция, и на студенти, че не се достигна до сериозни проблеми и сблъсъци, така че да има пострадали от едната или другата страна.
- Какво си мислите лично вие, когато всеки ден слушате звука на протеста?
- Трудна ситуация, която мен ме амбицира. Аз съм дошла тук да работя. И може би точно това гражданско мнение, което се изразява, ме амбицира да докажа, че ние можем и го правим. Прозрачно, с воля и с желание. Не може образованието да изостава, защото тогава изостава цялата нация.
- В бюджета за 2014 година най-голямо е предвиденото увеличение за мерките срещу отпадане на децата от училище. Какво се крие зад тези пари?
- Стратегията за отпадналите ученици е много сериозна, това е проблем не само пред нас, а и пред цяла Европа. Основното, върху което вече работим, е обхватът на учениците. Когато приемем в детската градина 5- и 6-годишни деца, дори в региони, където майчиният език е различен от българския, те ще имат възможност да проговорят български така, че да влязат по-подготвени в първи клас. Тогава ще имат по-добро самочувствие и повече желание за учене. Друго, на което наблягаме, е работата между пети и седми клас. Оказва се, че голяма част от децата отпадат тогава, именно защото не са завършили успешно четвърти клас. Знаете, че до 4-ти клас не се повтаря, направо се минава в следващия клас.
Независимо от резултата на външното оценяване в четвърти клас те отиват в пети, където вече нещата са по-строги. И когато не са подготвени достатъчно, се демотивират да ходят на училище. Изключително важно е между 4-ти и 7-и клас да заработят центровете за професионално ориентиране, за да могат децата да изберат бъдеща професия. Защото в тази стратегия искаме да наблегнем и на въвеждането на дуалната система. Това е много сериозна мярка, защото статистиката сочи, че съвсем малко ученици отпадат по слаб успех. Голямата част от децата отпадат по социални причини - родителите нямат средства да ги издържат в училище. И ако с промени в Закона за професионално образование и Кодекса на труда се даде възможност тези деца да работят и да учат едновременно, това ще намали до голяма степен отпадналите ученици, защото те ще получават заплата. Има и програми за мотивиране на родителите да не задържат децата вкъщи, а да ги изпращат на училище. Предвиждат се както разяснителни мерки, така и финансови механизми.
- Имаме ли готовност за дуалната система?
- Все още трябва да работим с обществото, да променим мисленето и на бизнеса, макар че той в последно време много се промени - идват на всички наши срещи, започнаха да мислят как да финансират това образование. Заедно правим промените в закона и учебните планове. Трябва да променим мисленето за това колко е важно човек да има професия и след това да надгражда. Това не означава, че тези ученици няма да изпълнят държавните изисквания за средно образование или че не могат да продължат в университет. Нито пък означава, че ако започне в седми или осми клас да изучава една професия, цял живот трябва да остане в нея. Въвеждането на модулното обучение и кредитната система в средното образование ще даде на младия човек възможност да преминава от една професия в друга в резултат на натрупаните кредити, а не всеки път да започва да учи отначало.
- Какво ново да чакаме в закона за училищното образование?
- При него съществува и приемственост с предишния проект, но в закона, който ние предлагаме, ще има една нова глава за учителите, за тяхното кариерно развитие и непрекъсната квалификация. Нов момент в закона са възможностите за електронно обучение, за въвеждането на електронни дневници, на електронен бележник. Това ще даде възможност на родителите да имат по-добра информация за детето. Основна цел на закона е повишаването на функционалната грамотност на децата. Такива трябва да са учебните планове и програми.
- Ще се пишат ли нови учебници?
- Много вероятно да, защото все пак ще бъдат сменени учебните планове и програми.
- В какъв срок трябва да заработи законът?
- Ние сме готови да го внесем до Нова година в комисията по образование. Зависи от парламента, но се надяваме, че до края на учебната година ще бъде приет. Ще има поне две години преходен период, за да се подготвят и ученици, и учители, и програми, защото в образованието не бива да има резки скокове.
- Готова е вече стратегията за висше образование, какво предвижда тя?
- На 21 проектът за нея ще бъде представен на Съвета на ректорите заедно със синдикатите, Съюза на учените, БАН и студентите. Тя е за това как ще се развива висшето образование до 2020 година. Ще питаме ректорите кой модел на управление според тях е най-добър, трябва ли да има канцлер в университетите, както бе предложено. Нека дискусионните въпроси да бъдат решени с консенсус. Също така ще обсъдим как да бъдат финансирани университетите. Не е достатъчно парите да бъдат само на брой студенти. Ще обсъждаме в каква степен това да става на базата на рейтинговата система и на реализацията на студентите на пазара на труда. Ще обсъдим и трябва ли да има по-строг контрол върху приема или да направим широк прием и тесен изход.
Между другото в петък в Боровец се състоя среща между студенти и представители на МОН, защото младите хора се интересуват изключително много от новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". За наша радост имаше представители на 35 университета и се родиха три предложения. Първо, младите искат разширяване на проекта за студентските практики и по-голямо финансиране, за да обхванем по-голям брой студенти. Второто, което предложиха, и мисля, че ще го приемем, е студентските съвети да имат право да инициират проекти. Досега се кандидатстваше чрез университета. Зарадва ни, че политиката на МОН върви в една посока с тази на студентските съвети. Те искат да участват в научни разработки и да имат сигурно първо работно място. Знаете, че сега има нещо като омагьосан кръг - един млад човек не го назначават, защото няма стаж, а той не може да събере стаж, защото не го назначават по специалността. Мисля, че това може да се реши чрез студентските стажове и практики. Досега студентите вземаха само диплома за висше образование, но не и квалификация.
Можем да опитаме да заложим нещата така, че тази практика да се признава за трудов стаж. Искам това да се случи, както стана например при специализацията на медицина. Или този, който е участвал в практики, да бъде назначаван на работа с предимство. Но това е все още идея.
Отново на тази среща обсъдихме нещо доста интересно. Едва сега излязоха данните, че когато сме започвали през май, рискът от загуба за МОН на средства по оперативните програми е бил 230 млн. лева. Исках да направим анализ защо това се случва. Оказа се, че през 2010 година в МОН като междинно звено не са договорени никакви средства по оперативна програма. През 2011 горе-долу е имало някакви усвоявания на пари, договорени преди 2010, а 2012-2013 стават най-трудните години, защото няма какво да бъде реализирано. Това съществено изоставане без малко да попречи на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Казват ни "Вие не сте усвоили тези пари, а искате още. И при това искате да водите оперативна програма". Сега само за последните пет месеца сме увеличили плащанията с 50%. В момента рискът от загуба е само за 15 млн. За мен това е изключителна работа на екипите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
