Вчера правителството одобри проекта на закон за противодействие на тероризма и предлага на Народното събрание да го приеме. Нужен ли ни е такъв закон и докъде може да се разпростре той? Предвидените в него мерки за извънредни ситуации ограничават ли правата на хора, които участват в терористичния процес? По тези и други въпроси потърсихме за мнение проф. д-р Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в УНСС.
Нито една държава не е застрахована от атентати
Текстовете не ограничават особено човешките права, казва проф. д-р Димитър Димитров
- Проф. Димитров, навременен ли е законът за борба с тероризма?
- България не е закъсняла и ако бяхте ме попитали преди една година дали има нужда от един такъв закон, сигурно щях да отговоря, че няма нужда. Но събитията, които се случиха в Париж, Брюксел, Турция, налагат подаването на сигнал от правителството и държавата в тази посока. Когато мечката играе при съседите, трябва да очакваме подобни неща или поне да вземем превантивни мерки. Този закон е една от тези мерки. Това е свързано и с предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава. Това е и един сигнал, че България взема мерки в борбата с тероризма. Не е извънредно законодателство.
- Законопроектът предвижда редица превантивни мерки срещу всеки заподозрян в тероризъм, сред които са забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, достъп до интернет, забрана за контакти с определени лица и използване на повече от един телефон. Това не ограничава ли човешките права за сметка на сигурността?
- Сигурно има повод да се говори и в тази посока, но нещата никога не са черно-бели. В съвременното общество с много бързо протичащи процеси, с възможности на комуникация, като че ли традиционните начини за възпиране на терористични дейности са по-бавни. Един човек, който притежава европейски паспорт, може да пътува много бързо и удобно навсякъде, може да контактува навсякъде чрез социални мрежи, неща, които даже не могат да се проследяват. Законът още не е влязъл в сила. Нека да не създаваме излишно напрежение, че е драстичен, нечовешки. Чак такова ограничаване на правата няма.
- Как ще коментирате факта, че в проекта е предвидено да се ограничи правото даден човек да притежава повече от 10 СИМ-карти?
- Мисля, че това е полезна мярка, като знам колко телефонни измами стават. Дано този закон да сработи и срещу телефонните измами, които за някои хора са жив тероризъм, когато откраднат последните ти пари.
- Не се ли припокриват правомощията на полиция и военни - според проектозакона в претърсванията могат да се включат и военните, които ще могат да правят изземвания и арести?
- Включването на армията е една от положителните мерки. В проектозакона прочетох за няколко нива на опасност. Предполагам, че армията и военните няма да бъдат използвани буквално всеки ден на улицата. Вероятно те ще се включват при определено ниво на терористична опасност с много ясни сигнали и вече случили се терористични атаки. Според мен би трябвало да бъдат интегрирани усилията на МВР и МО, както се прави вече в някои области - например при борбата с природните бедствия, при имигрантите. Нашите въоръжени сили в чужбина, и в Багдад, и в Афганистан, правят точно антитерористични операции, не водят редовни военни действия срещу армия. Така че имаме обучени, подготвени хора и такива, които могат да бъдат обучени и използвани, когато това се налага. Ако възникне голяма опасност, не ми изглежда добре само МВР и ДАНС да участват, а армията да не се включва.
- Появи се информация, че не сме приоритетна цел на "Ислямска държава", но неуязвими ли сме наистина?
- Няма неуязвими държави. Терористите са иновативни и измислят най-различни начини, особено атентаторите самоубийци. Тероризмът е проява на съвсем други явления, които се крият отдолу - социални, политически, религиозни, културни. В момента у нас не се наблюдава такъв силен конфликт, а и терористите са рационални актьори - те подбират целите си така, че да постигнат по-дългосрочни стратегически резултати. Да се надяваме, че България не влиза в тези стратегически цели. Иначе, както виждате, и в САЩ стават такива неща, и в Турция, и в Русия.
- Това означава ли, че има реална заплаха от тероризъм за България?
- Има потенциална заплаха. Подобни неща могат да бъдат извършени и с лек автомобил, и с нож, има доста различни средства. Изследвания показват, че терористите се съобразяват с това какъв ще бъде последващият ефект от тяхното нападение. И ако се разбере, че те нападат наистина беззащитна жертва, това може да доведе до отрицателен ефект в тяхната собствена организация. Така че това е един от факторите, които ни пазят в момента.
- Готови ли са нашите служби да противодействат на тероризма?
- Трудно се прави подобна оценка, след като няма много такива случаи. Този проектозакон дава допълнителни инструменти. Не са изчерпани всички възможности. Нашето положително движение е в посока повече интеграция в рамките на ЕС и НАТО. Обмен на информация, съвместни операции, това е нашият път, а не да мислим винаги сами как да се справим. Пътят е да търсим помощ и ние да оказваме помощ на партньорите.
- Трябва ли да се приеме политика за сигурност на Балканите?
- В регионален план няма такава обща регионална политика, което е проблем точно за Балканите. Ние сме по-ясно включени в общоевропейски политики, и в политиката на НАТО, отколкото в региона. Нашите инициативи минават през политиката на Брюксел. Така че има нужда вероятно. Защото тук интересите, заплахите, усещанията са едни, а погледнати от Брюксел - други. Има поле за сътрудничество в областта на сигурността. То намира израз в общи инициативи, общи инвестиционни проекти, каквито виждаме на Балканите. Част от борбата с тероризма е борбата срещу финансирането му. Всички държави в НАТО и ЕС са длъжни да се борят срещу това финансиране, ако искат да предотвратяват атентати.
- Дали заплахата от тероризъм ще повлияе на взаимоотношенията в най-важните региони на света през идните десетилетия?
- Има няколко сериозни конфликта в различни точки на света. Терористите много по-бързо от нас се глобализират и имат обща политика за "сигурност", т.е. те се обединяват по-бързо. Понякога пък общата заплаха или усещането за такава може да породи сътрудничество между на пръв поглед държави съперници като Русия и САЩ. На много места има терористични организации, които вече имат опит, изработили са си някакви комуникации, обща база за действие. Този процес ще продължава, искаме или не. Тероризмът е отражение на политически процеси. Докато не се намери политическо решение, което в някаква степен не удовлетворява едната или другата страна, трудно ще вървят нещата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
