София. Времето е изиграло добра шега на Велизар Соколов-Заки, съдия в X Factor. Днес той, половинката на дует "Авеню", е много по-интересен и очарователен, защото е натрупал и доста житейска мъдрост. Преди години с приятеля му Боби Иванчев преживяха своя миг слава и добре се разписаха за историята - дебютният им албум "Въпроси" е продаден в 35 000 тираж, а клипът "Бягство" се задържа 56 седмици в тв класациите. Заки управлява юридическа кантора, която е специализирана в областта на интелектуалната собственост.
- Пее ли ви се отново след челния сблъсък с толкова таланти? Май ви се случва нещо като завръщане в бъдещето?
- И да, и не. Когато човек с творческо минало като мен се сблъска с толкова много изгряващи таланти, техният ентусиазъм го увлича и му припомня хубавите моменти от младостта, успеха на сцената, кипежа и тръпката около правенето на музика. Безбройните часове в звукозаписното студио, висенето на снимачната площадка, безкрайните репетиции, интервютата, вперените погледи на хората - през призмата на изминалите години всичко това изглежда привлекателно и подмамващо! Но от друга страна, винаги съм вярвал, че един артист трябва да знае кога да слезе от сцената. И то не заради капризите на публиката, а заради това, че няма какво повече да каже и че творчеството му не предизвиква онази тръпка, която го е накарала да се захване с него. За нас с Боби като дует този момент дойде в края на деветдесетте и началото на новото хилядолетие. Тогава изцяло се отдадохме на предизвикателството да търсим нови форми на изразяване - започнахме да продуцираме други артисти, в чиято музика, надявам се, успяхме да оставим следа от себе си. За мен и този етап отмина. И ето че сега чрез X Factor моята трансформация продължава и намира нов начин да ме запокити обратно във вихъра на шоубизнеса. Така че - не, не бих се върнал отново активно към пеенето и музикалната кариера. Е, може би идеята за концерт пред камерна публика звучи доста привлекателно, но времето ще покаже дали ще се случи. Не бих казал, че предстои "завръщане в бъдещето" - по-скоро мимолетно завръщане в миналото!
- Защо ви наричат Заки?
- Няма конкретна история. Всичко тръгна от майка ми - като малък съм й заприличал на заек и започнала да ме нарича Зайо. Прави го и до ден днешен, макар че вече съм доста мутирал заек. Скоро след това всички в семейството приеха това умалително, а понякога се обръщаха към мен и със Зайко. Накрая се стигна до Заки. Много приятно ми стана, когато разбрах, че на арабски "заки" означава "мъдър"!
- Кои участници в X Factor най-много ви забавляваха? В световен мащаб има какви ли не напъни за оригиналност в шоубизнеса - кой какво трябва да направи, какъв да бъде, каква песен да изпее?
- Сложен въпрос! С риск да бъда обвинен в консервативност, ще призная, че не мога да бъда впечатлен от напъни за оригиналност ако не са подплатени с талант. А ако има талант, напъните стават излишни. И под талант имам предвид не само певческите качества, а креативността, индивидуалността, интелекта, излъчването. Ако един артист притежава тези качества, той ще съумее да си подбере сам или с помощта на продуцента правилните песни, ще ги изпълни впечатляващо и ще остави своята следа както в музиката, така и в съзнанието на публиката. От там до успеха има само една крачка - може да се нарича X Factor България! Такива изпълнители бих подкрепил.
- Има ли завръщане към невинността, към умерения, сдържан вкус - съдейки по това, че след покойната и поразпасана Ейми Уайнхаус любимка стана веднага скромната и "по-прилична" Адел?
- Надявам се да е така! Разбира се, трябва да има предлагане за всеки вкус, но наистина ми се иска да се увеличи търсенето и харесването на малко по-качествена музика, по-изчистено представяне, по-интелигентно излъчване и по-смислени послания.
- Разкажете как открихте "Уикеда"?
- През 90-те с Боби бяхме автори и водещи на музикално предаване в тогавашното радио "Експрес". Музикален редактор беше покойната Анна-Мария Тонкова и въпросът ви отново ме връща към един от безбройните мили спомени за тази изключителна личност, на която българската музикална сцена и ние дължим толкова много! Отиде си един голям човек! По това време точно бяхме създали "АвеНю продакшънс" и бяхме започнали да продуцираме и други артисти. Една вечер след края на шоуто тонинженерът на предаването, младеж на име Росен, ни даде демо касета с думите: "Ами, аз всъщност съм китарист в една банда и ако може да чуете и да кажете какво мислите!" На касетата беше песента "А ние двамата с Боби пием кафе", а бандата носеше името "Уикеда". Както се казва в приказките: останалото е само история.
- Творили сте в мрачните 90 и въпреки това сте станали известни с "Авеню" - защо се отказахте? Имаше ли преломен момент?
- "Авеню" се появи през 1989 година, в края на социализма. Щях да кажа "и в началото на...". Но като че ли 24 години по-късно все още сме в соца. С много желание, ентусиазъм и младежка самонадеяност успяхме да извоюваме място на сцената. Не знам, може би песните ни докоснаха хората, защото много разбираемо отразяваха нашите мисли и емоции, които по нищо не се отличаваха от тези на останалите в България. Задавахме си същите въпроси и търсехме отговорите. Ненапразно дебютният ни албум носи заглавието "Въпроси". Както вече стана дума, десетина години по-късно и след четири студийни проекта си дадохме сметка, че нямаме какво повече да кажем. А междувременно бяхме вкусили от удоволствието да работим с други музиканти и да ги продуцираме. Дуетът сякаш остана на заден план - през 2002 година издадохме последния си албум, в който след "въпросите" и лутането в "лабиринта" (това е заглавието на втория ни албум) успяхме да намерим себе си. Затова нарекохме този последен проект просто "Авеню". Нямаше преломен момент, нещата просто се случиха.
- Каниха ли ви да пеете пред тогавашни випове?
- Не, никога не сме пели пред випове - нито тогавашни, нито сегашни. Имайки професии и бизнес, пеенето никога не е било за нас средство за препитание и изкарване на пари. Направихме няколко концерта, за да промотираме албумите си, и ако сме поемали участия, те почти винаги са били с благотворителна цел и не сме получавали възнаграждения.
- Помните ли първия път, когато се видяхте с Боби?
- Бяхме в трети или четвърти клас, когато той се премести да живее в нашия квартал и се записа да учи в същото училище. Не помня конкретно първата ни среща. Но бързо станахме добри приятели - редовно карахме колелета, играехме на фунийки, на стражари и апаши с другите в махалата.
- Кой беше лидерът?
- В дуета ни няма лидер. Имаше разделение на творческото участие - Боби композираше, аз пишех текстове. Разбира се, в много наши песни има и мои идеи, а негови изживявания или мисли се превърнаха в основа на някои от текстовете ми. С Боби сме много различни като емоционална настройка и характери. Колкото и близки да бяхме в бизнеса и музиката, всеки от нас запази личното си пространство и личния си живот.
- Какво време беше тогава за правене на музика?
- От 1989-а г., когато започнаха промените, се опитахме да счупим стената на социалистическата музикална сцена с главите си. Беше немислимо да не си завършил Консерваторията, да не си протеже на някой от казионните композитори и да искаш да записваш музика, при това авторска. На всичкото отгоре в началото пеехме и на английски. Навремето нямаше X Factor, явявахме се на най-различни конкурси. Всички пееха някакви кавъри, а ние бяхме изключително нагли и по младежки самоуверени и изпълнявахме собствен оригинален материал. След промените наред със старите естрадни звезди изведнъж изникнаха и много нови имена във всички жанрове. И всички ние искахме да пробием и да си намерим място на една относително тесничка сцена! Трудно, конкурентно, но много вълнуващо! Най-хубавото обаче беше това, че публиката искаше нова българска музика, медиите пускаха българска музика, авторите създаваха българска музика - това даваше смисъл на всичко! Бяха златните години на българския поп!
- Кои музиканти са ви оказвали влияние?
- Много са! С Боби сме сериозни меломани и слушаме много и най-различна музика. Нямам пристрастия към определен жанр - мога да изпадна в музикален екстаз както от народна песен или класика, така и от диво рок парче или мелодраматичен поп хит. Стига да докосват нещо съкровено или да предизвикат спомени за силни изживявания или емоции.
- Разкажете някоя забавна история от сцената.
- Най-запомнящото изживяване се случи по време на концерта ни в зала 3 на НДК, с който през 1995-а промотирахме излизането на дебютния ни албум "Въпроси" и видеото на "Бягство". В края на първата част, силно въодушевен и развълнуван, се затичах към бекстейджа да се преоблека и реших да напусна сцената ефектно със скок! Би било чудесно, ако бях погледнал къде скачам, защото не уцелих стълбите и се сгромолясах с трясък някъде в тъмното. Публиката не видя нищо, освен внезапното ми изчезване, но при падането така си изкълчих и двата глезена, че единствено тесните кожени боти ги спасиха от счупване. Буквално допълзях до гримьорната. Адреналинът ми помогна да изкарам концерта до край, но вечерта болката стана непоносима и дори слон можеше да ми завиди за размера на подутите крайници.
- Какви оценки имахте по музика в училище?
- Пял съм в училищния хор, но кой не е? Сигурно и затова имах отличен по музика.
- Кой е най-големият ви житейски урок?
- С годините два житейски урока доказаха своята правдивост. Първият е, че всяко зло е за добро. Поглеждайки назад във времето, разбирам, че и най-болезнените ми изживявания, поставени в общата картина на живота, са били крачка напред към нещо по-добро или предпоставка за предприемането на въпросната крачка. Вторият е: Не причинявай това, което не искаш да ти бъде причинено. Това е невероятно правило как да ангажираме собствения си егоизъм в това да бъдем по-добри с другите!
- Какво точно направихте за "Мисия Лондон" - уговорихте "Блър" да дадат песните си ли?
- Не само това! Абсолютно всички договори на продукцията бяха изготвени от кантората.
- Имало ли е случай вашите права да са били потъпкани и да сте потърсил справедливост?
- Знаете поговорката, че обущарят ходи бос. Е, и на нас ни се е случвало да забравим да си обуем обувките. За първия ни албум, продуциран от друга компания, който се продаде в над 35-хиляден тираж, не взехме и стотинка, та даже си платихме сами клиповете на "Бягство" и "Деца на нощта". Тази обеца още ми виси на ухото, но от случката научих много важен урок, който се оказа безценен както за кариерата ми на музикант и продуцент, така и на юрист.
- Кое е първото парче, което изтеглихте от интернет?
- Ами няма такова, дори не знам как се прави!
- Даунлоудвате ли всъщност?
- Не, никога - нито музика, нито филми. Обикновено слушам парчета в ЮТюб и ако нещо ми хареса, отивам в магазина и купувам албума. Вярвам, че е честно. И бих искал и другите да постъпват така с моята музика или записите, които съм продуцирал. Аз съм меломан и хайфист и не мога да правя компромис с ниското качество на компресираните формати. От няколко години имам страхотен грамофон и дори предпочитам винила пред оптичните носители. Нищо не може да се сравни с лекото припукване от допира на грамофонната игличка с гладката черна повърхност.
- С какво интернет помага и пречи на музикантите и бизнеса?
- Не трябва да забравяме, че и музикалният бизнес, като всеки друг, има нужда от възвръщаемост на инвестициите. Продуцирането и маркетирането изисква сериозни инвестиции от продуцентите, които за разлика от артистите не могат да се хукнат по села и паланки, по кръчми и общински празници и по най-различни халтури, за да изкарат по някой лев за реинвестиция. Да използваме интернет за информация и като удобна пазарна платформа за закупуване на законно съдържание и да не забравяме, че не бива да причиняваме на другите онова, което не искаме да ни е причинено на нас.
- Чу се, ,че замисляте мюзикъл - каква е историята?
- Това е драматична история за две момчета, приятели, които тръгват по различен път, разделени и отново събрани от живота и от една жена. Коя е жената - това е неочакваният край на историята!
- Как се забавлявате, имате ли хоби?
- Харесвам добрата хаус музика и често пътувам до Ню Йорк само за да чуя как пускат някои от любимите ми диджеи. Интересното е, че там сетовете звучат по-различно, отколкото в България. Иначе отмарям със спорт - фитнес и тенис целогодишно, ски през зимата и уейк борд през лятото и четене на книги.
- Кое повече може да ви уплаши - ревът на мотор или ръмженето на куче?
- Определено - второто. Хапал ме е уличен помияр, а и глутниците напоследък са станали много гладни и агресивни, досущ като хората. Обожавам звука на мощен двигател, независимо дали е на автомобил, моторница или мотор.
- Ако остават три дни до края на света, как ще ги преживеете?
- Така, както бих ги прекарал и ако остават три милиона дни до края на света. Опитвам се да живея пълноценно - всеки ден като за последно. Без обаче по този начин да съкращавам броя на оставащите дни.
- Ухажвали ли са ви за кино? Разказвате добре, пише ли ви се книга?
- Не, нямам киноавантюри, въпреки че предприех риска да режисирам сам видеото към последното парче на "Авеню" - "Завръщане". Записахме го специално за Антологията, която пуснахме на пазара за 20-ата година от създаването на дуета. В частния музикален бизнес съм от момента на неговото зараждане. Професионалният ни път с Боби започна в първата частна продуцентска компания в България "Мега музика" още през 1989 година. Оттогава сме били автори, изпълнители, продуценти, аз - юрист и сега съдия в Х Factor. Работили сме с почти всички хора, които са били или продължават да са фактор в индустрията. С Боби често сме се шегували, че трябва да напишем "Хроники на българския музикален бизнес", но май засега имам достатъчно творчески планове, за да се захващам и с този. Но може би някой ден. Няма да скучая на старини!
- Кое е най-екстремното ви преживяване?
- Пътуване с четириметрова джет моторница от село Лозенец до нос Калиакра и обратно - с повреда на двигателя и делфини спасители, които плуваха около лодката, докато не приближихме достатъчно брега, за да сме в безопасност! Беше изумително!
- Трябва ли да имаме ново правителство?
- Да.
- В кой момент сте се гордял, че сте българин?
- През по-голямата част от живота си съм се гордял, че съм българин. Напоследък ми е малко трудно, но като гледам децата в X Factor и ставам съпричастен на техния талант, започвам да се чувствам малко по-добре. Сякаш си инжектирах нова доза оптимизъм!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
