- Г-н Ковачев, къде Ви завариха самоубийствените атентати, поразили летището и метрото в Брюксел?
- Стоях точно на входа на Европейския парламент. Имахме заседание на Комисията по външни работи. Аз и моите колеги сме ужасени от наглите терористични актове в Брюксел. Заседанието на комисията започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите на тероризма. Изказахме нашите огромни притеснения, че изобщо се случва тази трагедия.
- Какви бяха първите реакции в Европарламента?
- Аз председателствам квесторската колегия в Европарламента. Ние отговаряме и за транспорта и сигурността. Сега заседаваме в кризисния щаб, създаден към президента Мартин Шулц, за да можем максимално да обезопасим сградите на ЕП. Анулирани са всички посещения и посетителски групи. Заедно с белгийските власти наблюдаваме развитието на ситуацията около сградите на парламента. Организираме по желание на депутатите техния транспорт до други летища извън Белгия - Париж, Амстердам.
- Как се чувстват колегите Ви и служителите на институцията?
- От българските евродепутати и сътрудници всички са налице. Слава Богу, няма пострадали при атентатите. Следим с голяма загриженост случващото се - вият сирени, кръжат хеликоптери над сградите на европейските институции. Натоварено и напрегнато е. Всеки от нас чувства една тежест в атмосферата.
- Премиерът Бойко Борисов и другите европейски лидери заявиха, че покушенията са "удар в сърцето на Европа".
- Наистина това е удар срещу нас, срещу свободата и демокрацията в Европа. Показва още веднъж, че поотделно не сме достатъчно добре защитени, а заедно можем да сме много по-силни. Многократно съм изразявал своята позиция за нуждата от обща Разузнавателна служба на ЕС, обща армия и съвместни действия по опазване на границите. За да се защитим от тероризма, на нас ни е нужен обмен на секретна информация. Не е достатъчно полицията и армията да се пратят на улицата, както се случва от месеци в Брюксел. Тук има тежко въоръжени армейски части с автоматични оръжия, но това не е достатъчно. Без превенция, без набавяне на предварителна информация за терористичните клетки, няма да има ефективно противодействие.
- В края на миналата година на високо ниво беше решено да се създаде Разузнавателна служба на ЕС. На какъв етап се намира проектът?
- За съжаление не е достатъчно напреднал. Скандалното беше, че допреди няколко месеца само 5-6 европейски служби обменяха помежду си информация за терористи. Трябва да бъде забравен националният егоизъм - тази информация е наша и няма да я споделим с останалите партньорски служби. И последните атентати показаха, че тероризмът няма граници. Джихадистите не се съобразяват с границите на която и да било държава. За европейските служби също не би трябвало да има граници и е нужно те да действат в синхрон в рамките на обща Разузнавателна служба, която да черпи сведения от всички страни и сама да може да събира информация.
- През май 2014 г. имаше атентат в Еврейския музей в Брюксел. Камикадзетата от Париж през ноември 2015 г. пък се оказаха родени и израснали в Брюксел арабски младежи. От няколко месеца белгийската полиция и армия провеждат контратерористични мероприятия. Очаквахте ли трагедията в европейската столица?
- Терорът може да се разрази винаги и навсякъде. Преди няколко дни белгийската полиция залови един парижките атентатори - Салах Абдеслам. Много от колегите смятат, че арестът му има връзка с тези покушения в Брюксел. Терористите искат да покажат, че са около нас и са силни. Те искат да не се чувстваме сигурни. Можем да бъдем по-ефективни в борбата срещу тях чрез обмен на разузнавателна информация в ЕС, използвайки всички възможни методи. И тук демокрацията по някой път има проблем със своята собствена защита. Защото ние спазваме всички права на гражданите, от което се възползват често терористите, за да ударят демокрацията.
- След покушението изглежда ще бъде подновен политическият спор "свобода или сигурност"?
- Важен е балансът. Доколко ние сме готови да се откажем от част от нашата свобода в името на нашата сигурност. Другата крайност също е опасна - в името на сигурността да се орежат всички граждански права.
- Всички смъртници от последните големи терористични актове в Европа имат сходен профил - родени са в Париж, Брюксел или друг голям град и са имигранти второ или трето поколение. Радикализирани са на улицата или в затвора, и са обучени в тренировъчни лагери за терористи в Близкия Изток. Схващат ли добре службите за сигурност и политиците заплахата?
- Бих допълнил, че тези терористични клетки се финансират от религиозни фондации от Саудитска Арабия и други страни, които под прикритието на свободата на вероизповеданията, изключват от интеграцията тези хора, които впоследствие стават терористи. Защо един млад човек, израснал в Париж с всички възможности, които дават демокрацията и свободата, ще се самовзриви и заедно с това ще взриви още десетки непознати хора? Той явно е бил прелъстен от "ловци на души", които са успели да го откъснат от европейската демократична среда и да му втълпят, че Европа е опасна за него и той трябва воюва срещу свободата и демокрацията.
Нашето разбиране за свободата на вероизповеданията би трябвало да претърпи корекция по посока да бъдат разрешени тези религии, които зачитат светската държава, конституцията и законите на страната. Онези конфесии, които налагат своя религиозен закон, шариат или нещо друго, над всичко останало, не следва да бъдат търпяни. И ако има места на планетата, където това се търпи, нека тези хора отидат там да извършват своите ритуали.
- Ще се сплоти ли Европа след покушението, или ще тръгне към дезинтеграция в контекста и на очаквания референдум за излизане на Великобритания от ЕС?
- Надявам се да използваме тези ужасни предизвикателства за повече сплотеност. Убеден съм, че поотделно по-трудно ще се справим с трудностите. Идеите за обща Разузнавателна служба, обща армия и съвместно опазване за границите трябва спешно да се придвижат. Не бива да поемаме в обратната посока - да ренационализираме политиките по сигурността и да си мислим, че сами ще се справим по-добре. В сравнение с останалия свят сме малки - 7,5% от световното население е на Стария континент, разпределяме над 25 на сто от благата и четвърт от световната търговия. За да запазим тези постижения, трябва да сме заедно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
