2006 г.: Финал на Световното: Италия - Франция 1:1 и 6:5 след дузпи. На терена са 8 футболисти от "Ювентус". Петима италианци и трима французи. Към този момент Юве две години подред е шампион на Италия и отпада на четвъртфинали в Шампионска лига. Но с осем световни финалисти плюс звездите Златан и Недвед европейският връх е въпрос на време. Само че месец преди Мондиала избухва скандалът Калчополи. Цяло лято и въпреки радостта от четвъртата световна купа на Италия компетентните институции работят. В началото на есента петимата световни шампиони от Юве разбират, че трябва да играят из картофените ниви на серия "Б" срещу дърводелските балтии на залязващи ветерани, наперени младежи, мечтаещи за по-добър трансфер и недоказани, но евтини футболисти от Африка и Източна Европа. На "Ювентус" са отнети двете последни титли и макар че за един сезон се връща в елита, ще му трябват още пет, за да си върне изгубените позиции. Тази година игра финал в Шампионска лига. След дубъл у дома на новия си красив стадион, открит в края на 2011 г. Отборът, който от своето създаване е спечелил 31 титли и до 2006 г., е играл само в серия "А", премина своя катарзис и пречистен зае отново мястото си сред десетте най-силни на континента.
У нас имаме клуб, който наподобява италианския със своите 31 шампионски отличия и подвизаване единствено в "А" група. Различава се по-това, че явно е по-обичан. Тук любовта е по-силна от правото. И не става въпрос за това, че един експолитик и серия бизнесмени се опитват пред очите на цялата нация да сътворят футболно КТБ - в цял свят е престиж за търговеца да придобие нещо качествено на ниска цена. Без дългове по възможност. Става въпрос, че феновете, тези пролетарии (пардон, човешки ресурс на трудовия пазар), които громят на думи олигархията, назначените милионери, бизнесмените с прякори, са щастливи да приемат всяко подаяние, стига обичният отбор да остане в родния елит, да играе обезцененото напоследък Вечно дерби и да отпадне в квалификациите за Лига Европа. Същите тези привърженици са част от народа, който негодува срещу най-ниските си заплати в ЕС и срещу равните (а понякога по-високи) цени на стоки и услуги. Обвинява политиците, но е наясно, че те не се самокорумпират, а обслужват едрия капитал и неговите знакови личности. Роптае срещу ограбването на държавата, респективно на собствените си данъци... И ликува при идеята, че любимият отбор ще бъде спасен от хора - емблеми на мутробарока в родната картинка. Тази сложност на народопсихологията идва в повече. Но съответства на националната душевност, за която най-любим филм е "Време разделно", а най-любим сериал - "Великолепният век".
Накрая да погледнем положително: Олигарсите са си наши. Не като онази Моника Маковей, дето хем е чужденка, хем и у тях си не я искат. А и както каза президентът (2004-2014) на северните съседи Бъсеску: "Щом в България не е арестуван нито един, това означава, че сте перфектна държава, в която не съществува корупция." Каза го с ирония, но когато на масата е поставен "сериозен" проблем, като нечии футболен лиценз, на кого му е до ирония?! Нашите предприемачи са само разследвани и са тук. В България най-тежкото наказание за богаташите с обвинения, чието доказване би минало пред съд, е да им се наложи да избягат набързо от страната. Щом са си тук, значи всичко им е ОК. И ни захранват с необходимите хляб и зрелища. То и ние не искаме много от тях: знаем, че сме олигофрени, знаем, че ни имат за олигофрени, само ако може да не ни го казват.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
