- Предполагам, следиш окупацията на университетите и студентската вълна от недоволство. Как ще коментираш ставащото? Събудиха ли се младите хора на България?
- Да, следя я, макар че не съвсем отблизо. Зает съм много с премиерите на новия ми роман и с курса по творческо писане, който водя. Но всеки ден минавам покрай Софийския университет и НАТФИЗ поне по два пъти и гледам студентите. Чета постовете във фейсбук. Чета новините. Говоря за тях по радиа и телевизии. И най-вече - вълнувам се.
Аз съм участвал и в събитията от 90-91-ва и в тези от 97-ма. При това много активно.
През 96-та получих присъда за подпалване на огън пред Народното събрание. Тогава двамата с Карбовски решихме, че трябва нещо да се направи - хората бяха все още много мудни, пасивни и заспали - още не беше дошла зимата между 96 и 97-ма - и затова ние направихме клада, сложихме табела "По-добре малък огън днес, отколкото голям пожар утре" - и запалихме кладата пред парламента.
Дойдоха момчетата от полицията и се нахвърлиха върху нас. Бяха осем човека. Един от тях счупи едно от горящите дърва в главата ми. Изсмях му се и го питах: Е, това пък сега защо го направи, глупак такъв? Боят продължи. После висяхме цяла нощ на "трамвая". След това ни съдиха. Беше вдъхновяващо. Аз бях млад стажант лекар и работех като медицинска сестра. Взимах заплата, която стигаше за десет хляба и пет пилета. Хлябовете за нас със съпругата ми. А пилетата - за дъщеря ни. Пет - за месец. Изчислявах така, защото малката ми дъщеря трябваше да поглъща необходимите за един растящ организъм протеини. Вижте само - как зловещо звучи този израз за физическото оцеляване: да поглъща необходимите протеини. Но - така беше. Доста абсурдно.
Сигурен съм, че немалко студенти сега се чувстват, както аз съм се чувствал тогава. В безизходица и в безсилно свръхнапрежение. Но! И тогава, и сега става ясно, че безизходица няма! Човек просто трябва да плюе на страха си и да стане истински борец за принципите си и за съдбата си! Чувството за безизходица се разтапя, когато човек хване нещата в ръцете си, когато изостави пасивната роля на жертва. Ето именно това става сега. Край на безизходицата и на малодушието.
Протестите започнаха да се уморяват. Но сега, когато студентите ги подхващат - те няма как да не постигнат много повече. Студентите са истинското бъдеще на страната ни. Бъдещите умове на България. Умовете не бива да бъдат послушни и тъпо очакващи! Те трябва да са будни и активни, непокорни и опасни! За управляващите (за всички!) е удобно да имат тъп народ за управляване; тъп и лесен за манипулиране. Но задача на интелигенцията е именно тази: да не допусне това да се случи. Самодоволна, работеща за чужди интереси олигархия, безпросветен и деградирал, беден народ и природа, предоставена за експлоатация и разхищение - този модел може би е много приятен за управляващите. Но именно бъдещите интелектуалци не бива (и няма) да позволят това да се случи! Аз вярвам в това.
- Според теб залинява ли протестът като цяло, изчерпа ли енергията си, или напротив?
- Както казах - протестът не че залиня, но се поумори. Хората се поумориха. И то не физически. Даже не и душевно. Умори се някак си доверието им в идеята, че на всеки нормален човек можеш да въздействаш по нормален, миролюбив и морален начин - чрез въздействие върху съвестта му. Оказа се, че при нас това никак не се получава.
Протестиращите се опитват да възбудят съвестта на управляващите, да ги накарат да се поразмислят, да изпитат някакви угризения Но опитите им срещат непробиваема стена от наглост и безразличие. А протестиращите са именно хора, разчитащи и уповаващи се на етиката и не биха преминали към насилие. И настъпва известна умора. Каквато настъпва понякога у психиатрите, когато се опитват да разговарят с някой слабоумен. Но сега студентите са на ход. И нещата вече имат съвсем друг, категоричен вид. Винаги е било така - щом студентите се включат - решението скоро идва. Милите будни млади хора на България!
- Говорим си преди Деня на будителите. Останаха ли ни будители? Кой и какво може да ни събуди, или вече превъзмогваме летаргията си?
- Всеки става будител, след като самият той се събуди. И също така: Всеки трябва да бъде будител на себе си! Да оставим това долнопробно поведение на пасивна рая - за която трябва да мине някой специално - да я буди. И тя да мучи и да не иска да става, но той, този някой, даже да загине заради буденето й! Помните - Ботев, Левски и останалите, тръгнали да будят заспалите. Не бива да сме такива - тъпо очакващи някой специално да дойде да ни буди! Всеки е длъжен да бъде будител! И сега ще кажа нещо странно: Родителите - на децата си. Но и децата - на родителите си! Да стават будители! Видиш ли заспал, оглупял, затъпял и оскотял от злоба човек на улицата - не го оставяй и не го псувай със злоба на ум! Защото ставаш същият като него! Ами се хвани и се пребори за душата му! Поговори му, бъди благ, вдъхновен и мъдър! Изведи говедото от мрака! С добри думи и пример и вдъхновение! Всеки е длъжен да прави това!
- Успяха ли да се превърнат интелектуалците ни в движеща сила покрай това, което става напоследък? Чува ли се реално техният глас?
- Да, успяват - все повече писатели, актьори, музиканти, художници участват активно в обществените движения. Аз ги виждам и им се радвам! Всеки ден се срещам с представители на интелигенцията. Звучи малко смешно това "представители на интелигенцията" и "интелектуалци" - самите артисти никак не обичат да наричат себе си така. И това е естествено - прекалено много тиня се е насъбрала в тия наименования. НО е добре да се използват, защото именно те дават чувство за принадлежност към ясно определена група в обществото, група, която има своите отговорности. Когато осъзнаеш себе си като част от интелигенцията, ти се замисляш: а какви са отговорностите на този, който е част от интелигенцията? Какво трябва да направя аз, за да заслужа мястото си и името си?
И аз виждам как сега българските артисти, може би не всички, но много от тях, започват да се замислят много упорито за своите отговорности. Ето такива ситуации мобилизират интелигенцията. И я превръщат от празна и надменна снобска пасмина, от философстваща бохема в обединение от живи и смели граждани. Аз съм щастлив, като виждам тия до неотдавна отпуснати и уморени от сивотата мои събратя - артисти - да треперят сега от истински ентусиазъм! Дали са истинска движеща сила - ще видим.
- Как можем да се научим според теб да не се мразим? Какво е онова, което ни разделя в момента?
- Ето как. Аз казвам така: Няма ГЕРБ, ДПС и БСП! Майната им на тия трибуквени глупости! Има хора! Хора! И! Който иска може да е отново чист! Всеки ще прости на всеки. Всеки, който почувства у себе си порив да бъде чист - нека излезе от старата си гранясала черупка, от старата си зацапана и трибуквена опаковка. Малко е трудно. Навън няма облаги. Но пък е велико и често! Нека всеки, който има порив към чистота, да зарязва старата мръсна опаковка - и да става отново чист и достоен човек - заедно със своите съграждани. Във всички партии има извънредно достойни хора. Нека се измъкват от тоя зацапан и ненужен вече пашкул. Който само ги компрометира. И нека се отдадем на чистия, естествен човешки порив за братство и сътрудничество. Но първо - очистване!
- Неотдавна излезе книгата ти "Любовта на 45-годишния мъж". Каква е любовта на 45-годишния мъж?
- Като на всеки друг човек. Плаха, смела, отчаяна, щастлива, нещастна, велика и смешна, спасителна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
