Тихомир Стойчев, експерт по антитероризъм
- Господин Стойчев, имаме ли нужда от закон за борба с тероризма?
- Има, разбира се. Тероризмът е престъпност и следователно обществено явление, изразяващо наличието на дълбоки и неразрешими конфликти. Законите в такъв случай са необходими като инструмент за тяхното регулиране и разрешаване. Поради това и аз нееднократно съм настоявал да се приеме антитерористично законодателство.
Завърнали се в собствените страни наемници джихадисти сочеха, че в избора на цели радикалните ислямисти се съобразяват със стабилността на различни държави, ефективността на националните им служби и законодателство. Следователно, колкото една страна е по-слабо защитена, нестабилна, толкова по-вероятно е тя да стане мишена. Не е за подценяване, че в България и в региона се коренят конфликти, чиято история сочи значими основания за ново ескалиране.
- Законопроектът предвижда редица превантивни мерки срещу всеки заподозрян в тероризъм, сред които са забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за достъп до интернет и използване на повече от един телефон. Това не ограничава ли прекалено права и свободите за сметка на сигурността?
- Човешките права и свободи са конституционно гарантирани. И цялото разбиране на сигурността почива на тази основа. Друг е въпросът дали действително не се приемат закони, които по един или друг начин противоречат на конституцията. Там е записано например, че защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин. Но кой, без да има военна подготовка, би могъл да изпълни това задължение ефективно.
Към тези слабости, свързани с виновно поведение на българските политици и държавници, се добавят ефектите от влошените демографски показатели, от засилената миграция в търсене на по-добри условия за живот, образование и реализация.
Когато масово хора остават без работа, това не е ли също погазване на едно конституционно право за едни и задължение за други? Иначе всеки закон се приема, като се очаква да има на първо място предупредителен ефект. Трябва да има и капацитет за неговото съблюдаване и прилагане. Необходим е истински обществен контрол.
Едно нещо съм сигурен днес. Гражданите искат повече сигурност, заливани от страха от тероризъм, от ежедневно насилие, престъпност, но със сигурност не биха отстъпили срещу това свои права. Ако някой си е наумил това, просто започва твърде опасна игра.
Като участник в дискусията по проблемите на сигурността ще продължа да отстоявам виждането, че опасностите за сигурността не могат да бъдат избегнати с работа на парче, което на практика става. За това съм и песимист, че само със законодателни мерки ще се подсигурим.
Да имаш стратегии и закони е едно, а да имаш капацитет да ги прилагаш ефективно е друго.
Да не говорим пък за справедливост.
- Според текстовете в закона заподозрените в тероризъм ще могат да се подслушват две години. Не е ли притеснителен този дълъг срок?
- Днес всеки слуша. Управляващите държави партньори често искат да знаят какво се крие дълбоко отвъд приятелски споделяното. Да не говорим за такива, с които имаме други отношения. Под лозунгите за по-малко държава частни фирми и структури получиха възможност да вършат неща, които често не са по силите дори и на най-добре организираните държавни служби. Различни служби се контролират взаимно, като се борят за любовта на силните.
Подслушването не е проблем, ако в онези, които го санкционират и провеждат, има професионализъм, отговорност и морал.
Най-опасно може да стане положението при изостряне на социалните и политически отношения, когато лесно се прекрачват всякакви бариери.
- Доколко е застрашена България от тероризъм?
- Няма и не може да има гарантирана държава. Трагедията от 11 септември в САЩ е тежък пример. Също и маратонът в Бостън. Русия не може да изтрие от паметта си Беслан, театъра на Дубровка и др. Що се отнася до нас, географското ни местоположение гарантирано ни въвлича във вихъра на всевъзможни процеси и събития. Проблемът днес е как да се гарантираме от заплахи отвън, но и да не допуснем раждане или пренасяне на радикални и терористични идеи да намерят почва вътре. А че опасност има, говорят освен делото на т.нар. радикални имами, около които изплуват случаите като в село Галиче, престрелката в Слънчев бряг и други. Точно те говорят или за оттегляне на държавата, или за нейното срастване дори с най-ниските нива на организираната престъпност. Широко се заговори за "хибридна война", а тероризмът, както знаем, може да бъде прекрасен инструмент за провеждане на натиск, политика, внушения, решения.
- Готови ли са нашите служби да противодействат на тероризма?
- Мисля, че не в нужната степен, за да сме достатъчно гарантирани. Вече чухме оценки за национален капацитет и липса на такъв в периферията от нашите партньори. Основания за негативен извод дават и резултатите от борбата с престъпността, видимите слабости при решаването на елементарни случаи.
В Лясковец най-готвените антитерористи не се справиха с елементарен казус, използваха неоправдано тежки, крайни средства и сила.
И въпреки това дадоха жертви, за които вината е в стремежа за показност на политиките и свързаните с тях решения, което граничи с престъпление.
Пресен пример е гонитбата със стрелба в случая с Ицо Полицая.
Ситуацията е такава, защото през годините службите за сигурност бяха първо разбити, след това подарени на хора, оценени не според професионалните им качества и постижения, а заради тяхната готовност да служат лоялно на своите патрони, било те политици или престъпна олигархия. Отчетите във всички служби за сигурност приличат на бакалски сметки, в които мъглата от числа и проценти скрива истинската картина. Макар да се знае, че обективните показатели дават възможност за ефективен контрол и адекватни решения. Вижте Франция. Над 30 души извънредна комисия се занимава с причините за допуснатите множество терористични акции и жертви. Изводите са изключително тежки, като следват предложения за структурни и кадрови реформи. Видимо те ще бъдат наложени, защото в политиката там има друг морал, за нас все още чужд и далечен. И защото там има друг тип обществено съзнание и активност. В Ирак вътрешният министър след последния терористичен акт депозира незабавно своята оставка. А при нас след Сарафово на никой не бе потърсена отговорност. Въпреки наличието на приети постановления на Министерски съвет, планове, разписани и очевидно неизпълнени задължения. Оттук идва логичното питане дали не приемаме и сега поредното законодателно решение заради политическа целесъобразност и популизъм, струващи прескъпо на държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
