Спирането на проекта ще докаже инвестиционната импотентност на България
Какво означава за България изявлението на еврокомисаря по енергийния съюз Марош Шефчович, че ще се търсят варианти на проекта за газопровод "Южен поток", включително и чрез т.нар. Южен газов коридор? С какви средства ще се изграждат нови газопроводи за транзитиране на газ от Турция през наша територия към Румъния и Централна Европа? Какво ще губим и какво - печелим, от това? От какви източници бихме получавали газ по Южния газов коридор? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към енергийния експерт проф. Атанас Тасев и председателя на Балканската и черноморска петролна асоциация д.г.н. Валентин Кънев.
- Проф. Тасев, как тълкувате изявлението на еврокомисаря по енергийния съюз Марош Шефчович, че ще се търсят варианти на "Южен поток", включително и чрез Южния газов коридор и изграждането на газопровод между Гърция, България и Румъния - три държави, които не са в цветущо финансово състояние? А и с какъв газ ще се пълни тази бъдеща тръба?
- Нали знаете народната поговорка: "Като се обърне колата - пътища много"? Същото важи и за проекта "Южен поток". Какъв Южен газов коридор? Такъв за нас щеше да бъде и проектът "Набуко", нали? Но къде е "Набуко"? Няма го! А защо го няма - нееднократно за читателите на "Стандарт" сме коментирали. Няма го "Набуко", защото интересът на Азербайджан е малко по-различен. Азербайджан предпочете Трансадриатическия газопровод пред "Набуко". Между другото - азербайджанската газова компания "Сокяр" предвижда да се включи и в Трансанадолския газопровод TANAP, който е много мощна газова магистрала и предвижда през 2026 г. да транзитира 60 млрд. куб. м газ. При това положение в задачата се пита къде би било мястото на "Южен поток"? Следователно проектът "Южен поток" умира с изявлението на президента Владимир Путин в Анкара и не би могъл да се възроди на територията на Турция. Единственият сериозен документ, който досега е подписан, е, че капацитетът на газопровода "Син поток" се увеличава с още 3 млрд. куб. метра. Другото, което обаче все още е хипотеза, е, че ако се изгради нов газопровод "Син поток 2" към Турция, ще бъде отрязан транзитният газопровод през България и 18-те млрд. куб. м. газ, които сега транзитираме за Турция, Гърция и Македония, ще минават по новото трасе. Оттук следва, че България ще е минус 120 млн. долара на годишна база - според официалните институции, които при напълно изплатения транзитен газопровод са си чисти приходи.
- И у нас ще влизат само тези 2.7 млрд. куб. м, които потребяват нашата икономика и бит?
- Да. По-интересна е обаче сметката. Значи от тези 18 млрд. транзит, които минават все още през наша територия, 14 млрд. ще влязат в Турция за нейното потребление, а останалите близо 4 млрд. куб. м ще влязат в Трансадриатическия газопровод - за Гърция и Македония. Тогава, пита се в задачата, какво прави с останалите количества "Газпром"?
- Кои останали? До 63 млрд. куб. м, ако строи "Син поток 2" с капацитета на "Южен поток"?
- Да. 63 минус 18 - това са 45 млрд. куб. м газ. Какво ще прави "Газпром" тези 45 млрд. куб. м газ в Турция? Ако се направи там газов хъб, в задачата се пита кой оттам нататък, към Европа, ще изгражда тръбите за тези количества газ? Защото това, което в момента говори Брюксел, е реанимация на това, което така или иначе ще трябва да се направи. Става дума за междусистемната връзка с Гърция Комотини - Стара Загора, която ще свърже Трансадриатическия газопровод с Румъния през наша територия като транзитна магистрала, по която ще тече природен газ от юг на север.
Това, което искам да кажа на всички, обаче е - не вярвайте на никого, защото нещата категорично не се решават в България. Ама, политиците били говорели! Нека си говорят, но за всички трябва да е ясно, че те го правят в контекста на своите политически интереси. Така че би трябвало всичко да приемаме само за сведение и да поизчакаме с решенията на големите. Лично аз смятам, че все пак нещо конкретно би трябвало да се реши за проекта "Южен поток". Защото за България "Южен поток" си остава стратегически проект. Все още няма официално решение за спиране на проекта от официалния съакционер в "Южен поток България", поради което компанията все още си движи официално всичките 17 000 отчуждителни процедури, което не е никак малко. 90 български фирми са закачени за проекта и очакват някакви инвестиции по него. В тези фирми работят не патагонци, а българи. А в инвестиционен план през последните 25 г. България се оказа в абсолютна импотентност, като изключим магистралите - нещо друго не е построила. А това си е чиста обида за нашата страна. Хората строят космодруми, тунели под морето и какво ли още не, а ние ще развиваме само спа туризъм и биоземеделие. Чудесно, но само с тях оставаме в периферията на Европа, превръщаме се в една малка провинция на ЕС със затихващи функции. Нещо, с което, според мене, не бива лесно да се примиряваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
