След близо 8 г. в Евросъюза България най-сетне получи потупване по рамото от Брюксел. Компенсация за твърдата ни позиция спрямо "Южен поток" ли е отпушването на еврофондовете и обещанието за членство в Шенген? Ще се случи ли ключовата реформа в съдебната система и кога? И каква цена плаща Реформаторският блок за участието си във властта? "Стандарт" потърси отговорите от вицепремиера Меглена Кунева.
- Г-жо Кунева, ЕС отпуши еврофондовете и ни пуска в Шенген. На какво дължим бързата промяна на отношението по тези въпроси? Това компенсация ли е за "Южен поток" и струва ли си цената?
- Трите въпроса трябва да се разглеждат отделно. Размразяването на еврофондовете и подкрепата на европейските институции за Шенген се дължат на това, че в България беше съставено проевропейско реформаторско правителство, което в първия си месец показа, че има желание да работи усилено и по двете теми и да проведе необходимите реформи. Специално за Шенген е важно да се каже, че България е изпълнила изцяло техническите критерии за сигурността по границите си и макар и да не е член на Шенгенското пространство, де факто се държи като такъв и е надежден партньор. Нашите европейски колеги разбират това. Както разбират, че Шенген е преди всичко икономика - инвеститорски потоци, засилен стокообмен, а оттам и нови работни места и доходи. Ние категорично заявяваме на европейските си партньори, че трябва да гледат на Шенген и по този начин и да не допускат страната ни да понесе икономически негативи. Казахте, че ЕС "ни пуска" в Шенген - това не е точно така. Ние имаме подкрепата на европейските институции - комисия, парламент, съвет, но решението се взима от страните членки и именно там са насочени усилията ни в момента - тиха, но усилена дипломация.
- Има ли шанс за възобновяването на "Южен поток" през България? ЕС ще ни защити ли в този случай, когато спазихме европейските правила?
- На разговорите в Брюксел вицепремиерът Томислав Дончев е настоял Европейската комисия да каже дали ще строи или не. Това е решение, което ЕК трябва да вземе, защото миналата година тогавашното българско правителство е предоставило мандат на ЕК в преговорите с руската страна по проекта "Южен поток". Нашето искане е, ако проектът ще се строи, това да стане по европейските правила и с ясна изгода за България. Ако не - да бъдем компенсирани с общ хъб на българо-турската-гръцката граница, през който да се разпределя газ за Европа.
- Преди очаквахте тежък доклад за правосъдната система, какви са очакванията ви сега? Виждали ли сте вече проект на доклада? Кои са основните забележки? Какво може да направите, за да е по-благоприятен?
- Проект на доклада още няма, защото днес (б.а. петък) приключва мисията на ЕК в София, която тепърва ще го пише. Беше изключително натоварена седмица, представителите на мисията се срещнаха с всички ведомства, които имат отношение по доклада. Мисля, че успяхме добре да представим какво сме постигнали и да дадем сигнал, че имаме план за действие там, където има изоставане. Докладът обхваща цяла година и както ще отчете напредъка, така, уви, отразява и скандалните случи в правосъдието - като изгубеното тефтерче на Златанов и проблемите със случайното разпределение на делата, още повече в ключови дела като това за КТБ.
- Имахте силни амбиции за реформа в правосъдната система, има ли вече готов проект за тях? С какво и кога ще се започне? Кои са следващите ви задачи като вицепремиер?
- Продължавам да имам силни амбиции за реформа в правосъдието. Не заради самото правосъдие, а заради икономиката и нормалното функциониране на държавата. Преди две години само партиите от Реформаторския блок (РБ) говорехме, че е необходима правосъдна реформа. Сега едва ли има човек, който не вижда връзката между работеща съдебна система и работеща икономика. Това вече е обществен приоритет и е първа победа. Проект за реформа има, а в началото на седмицата ВСС излезе със становище по него, така както прокуратурата още преди половин месец. За мен е изключително важно съдебната власт да припознае своята водеща роля в провеждането на реформата - да, изпълнителната и законодателната имат воля да я проведат, но ако и съдебната власт не участва проактивно, всичко ще се обезсмисли. Във всички мои срещи призовавам магистратите да поемат своята отговорност - в момента има уникална възможност реформата да се случи, има обществена подкрепа, има невиждано досега единомислие, така че просто трябва да се действа. Бих казала, че това е историческа възможност.
- Как оценявате работата на правителството засега? Това ли очаквахте, когато влязохте в този коалиционен кабинет?
- Очакванията ми бяха да се върши работа и тя се върши. За този един месец правителството свърши няколко изключително важни неща - стабилизира ситуацията след КТБ, прие бюджет за догодина и състави управленска програма, която залага сериозни реформи. Постигнахме подкрепа за Шенген от европейските ни партньори и бяха размразени оперативни програми.
- Кои са най-важните акценти в управленската програма?
- Управленската програма е почти готова, в момента се уточняват последни технически детайли. Няма един най-важен акцент - може ли здравеопазването да е по-важно от правосъдието или сигурността по-важна от икономиката или обратното? Акцентът е реформи - трудни, отлагани с години реформи.
- Вие сте нещо като шеф на министрите на РБ, как ви се вижда работата им досега? От кого сте най-доволна и към кого имате забележки?
- Aз съм последният човек, който ще изрази публично недоволство, преди да е използвал всички други методи за справяне с евентуален проблем. Такъв, за щастие, обаче няма. Смятам, че министрите от РБ подхождат изключително отговорно към работата си - ще видите това и когато бъде оповестена програмата на кабинета, в техните сектори има разписани сериозни реформи. Справиха се добре и при управлението на кризите, които имахме досега.
- Смятате ли, че крайните изказвания на Петър Москов за спешната помощ са държавнически? Подкрепяте ли ги?
- Вижте, майка ми беше лекар и то лекар с често посещения в ромските махали. Знам какво й костваше това понякога, но също така знам, че лекарите са с призвание да спасяват човешки животи. В този смисъл въпросът не е с еднозначен отговор и не е лесен. Разбирам, че думите на д-р Москов предизвикаха реакция, те вероятно са били една идея по-остри за чувствителността на обществото, но подкрепям усилията му да намери разрешение на проблема с насилието върху лекарите. Вие ходите на работа, без да се притеснявате, че ще бъдете пребити, нали така? Не може хората, които спасяват човешки животи, да имат притеснение за собствената си сигурност. В крайна сметка се постигна добра договорка между министър Веселин Вучков и министър Петър Москов за екипи на полицията в критичните райони.
- Скандалните назначения, изказвания, предложения повече ли са за българската политика, отколкото за европейската? Можем ли да минем без тях?
- Можем и начинът се нарича публични изслушвания. Българското общество показа, че е много чувствително по отношение на назначенията и наш дълг е да отговорим на тази чувствителност. Ето, например една стъпка в тази посока е изслушването, което ще се случи за председател на Агенцията за българите в чужбина, която е в моя ресор. Тази седмица решихме, че създаваме комисия, която ще изслуша кандидатите, ще оцени концепцията им за развитие на агенцията и всичко това ще бъде публично, за да са сигурни гражданите, че е избран най-подходящият кандидат. Това трябва да бъде подходът и към останалите назначения.
- Приключиха ли разговорите на висок тон в РБ? Коя е причината за тях? Има ли място за промяна на коалицията във федерация или нова партия?
- Вижте, ние сме различни партии и е нормално да имаме различни мнения по някои въпроси. Може би това поражда усещането за разговори на висок тон, но така е при демокрацията и обсъжданията са част от коалиционната ни култура. От ДБГ предложихме на партньорите си пътна карта, която да помогне да се възстанови доверието в блока. Ако искаме да има конгрес, на който да се избере и нов Граждански съвет, този конгрес трябва да се случи по правила, трябва да е ясно предварително как се избират делегатите за конгреса, колко са, откъде са, какви ще са правилата за избор и т.н. Един конгрес не е състезание кой ще докара 5 автобуса повече, това само би родило противоречия. В пътната карта предлагаме и индикатор за реформите, защото това е основната ни задача във властта - както в изпълнителната, така и в законодателната.
- Заедно ли ще се явите на местни избори догодина? Съгласна ли сте с идеята на ДСБ да се правят коалиции с ГЕРБ за втори кръг? А за първи? Това няма ли да стопи част от подкрепата на РБ?
- Явяването заедно във формат РБ на пълен цикъл от избори е записано в учредителното ни събрание. Досега сме минали два вида избори, остават местни и президентски. Не виждам никаква причина това да не се случи, както е планирано. По отношение на въпроса ви за втория кръг - прекалено рано е да се обсъжда. За нас - за ДБГ и за Блока, в момента е важно да подкрепим местните си водачи.
- Съжалявате ли за коалицията с Борисов и за подкрепата на патриотите и на АБВ?
- Не мога да съжалявам, че България има правителство, което в последния месец изкара кораба от плитчините. Имаме бюджет, започна, при това гладко, изплащането на влоговете в КТБ, има добра перспектива за Шенген, бяха размразени оперативните програми. Да, в идеалния случай щеше да е най-добре да имаме правителство на РБ, но реалностите са други. Сега имаме коалиционно управление, което е шанс за РБ да проведе реформите, заради които гражданите ни гласуваха доверие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
