Внедряването на ноу-хау на японска компания в българска мина е образцов модел, казва посланик
Такаши Коидзуми
- Ваше превъзходителство, тази година отбелязваме 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония. Какъв трябва да бъде основният акцент на връзките ни в икономическата област сега?
- През 1959 г., в рамките на различни политически системи, България и Япония възстановиха двустранните дипломатически отношения по между си. Години по-късно, в България се установи демокрация и пазарна икономика, страната стана член на НАТО и ЕС, но двустранните отношения на приятелство продължават своето възходящо развитие и в епохата на социализма, и днес. Например, тази година посрещаме за 25-ти път Дните на японската култура, които се организират ежегодно от 1990 г. насам. Аз съм особено щастлив от силния интерес на българите към японската култура. От друга страна по отношение на инвестициите на японски фирми в България и търговията по между ни, все още има неизползван потенциал за развитие. Възможност за разрастване на икономическите отношения в бъдеще, дава подписаният през март т.г. меморандум между Агенциите за малки и средни предприятия на двете страни, за насърчаване на сътрудничеството в малкия и среден бизнес. Малките и средни предприятия, които представляват повече от 90% от японските компании, притежават високи технологии и ноу-хау в различни области. Друга важна тема, която предизвиква повишен интерес напоследък, е сътрудничеството в областта на науката и технологиите. През март 2012 г. бе подписано споразумение между Японския научен съвет и Българската академия на науките, който разкрива възможности за съвместна изследователска дейност. През 1978 г., правителствата на двете страни са подписали спогодба за сътрудничество в науката и технологиите, въз основа на която нови форми на сътрудничество намират своята реализация и днес. Сред водещите области с потенциал за икономическо сътрудничество занапред можем да посочим селскостопанските продукти и продуктите на хранително-вкусовата промишленост, околната среда, медицински и сестрински грижи, туризма и др.
-Нека погледнем и към частния бизнес. Последната новина от септември е, че в рудник "Елаците" в Етрополе е открита нова пречиствателна станция за руднични отпадъчни води и тя вече работи по иновативна технология на японската компания Мицубиши Матириълс Текно корпорейшън (ММТЕС). Вие лично присъствахте на откриването. Какво е значението на този проект?
- Изграденото съоръжение е резултат от усилията и успешното сътрудничество между японска фирма, която открива различни възможности и потребност от подобно съоръжение в България и българска фирма, която се фокусира върху опита и ноу-хау, притежаван от нея.
Известно е, че японската икономика стигна до днес в резултат на високия растеж в годините след Втората световна война. В хода на този процес, страната ни се сблъска с различни екологични проблеми, като например изтичането на индустриално замърсени води и други. Впоследствие се разви интензивна изследователска и развойна дейност, която имаше за цел да намери решение на екологични проблеми и страната ни натрупа разнородни технологии и ноу-хау. Мисля, че внедряването на такива забележителни технологии и ноу-хау на японска компания в българска мина се превърна в отличен бизнес и примерен модел за B2B в деловата дейност на предприятията от двете страни.
- Колко време е нужно на една японска компания да се довери на български партньор, както е в този случай между Геотехмин и ММТЕС?
- Реално погледнато, да спечелиш доверието за такъв важен тип проекти, в които се предава и ноу-хау, е много трудно. Геотехмин започна разговорите с ММТЕС през 2008 г. Освен спечелване на доверието, освен коректност и точност, имаше и жестове. Геотехмин бе един от основните спонсори при посещението в България от 27 май до 3 юни 2012 г., на 20 ученици от град Хигаши Мацушима след силното земетресение в Япония на 11 март 2011 г.
- Най-важното във всеки един бизнес е изграждането на взаимно доверие. Струва ми се, че при японските фирми това става стъпка по стъпка, дори това да отнеме време. Геотехмин и Мицубиши Матириъл Текно са изградили отношения на доверие по между си, чрез наслагване един след друг на резултатите от съвместната им дейност. Искам да изтъкна, че освен тези две фирми, през последните над 40 г. няколко японски компании поддържат отношения на доверие със своите български партньори. Тук бих искал да спомена, че непосредствено след голямото земетресение в Япония през 2011 г., голям брой българи както и редица български предприятия, сред които и Геотехмин, оказаха извънредно топла подкрепа на нашата страна
Още веднъж, бих искал да изкажа своята дълбока признателност към всички тях.
- Какво развитие очаквате от това партньорство с ММТЕС в България, а и в Европа. Защото това е първият такъв проект за пречистване на води с участието на ММТЕС в Европа?
- Зная че, след прехода към пазарна икономика в България, някои от мините, които са извършвали производствена дейност при социализма са били закрити, а друга голяма част от тях продължават да работят и до днес. Мисля, че най-голямото предизвикателство, която стои пред разработването на минерални ресурси е как да се подходи, така че да не се наруши равновесието на околната среда. С другите думи, сред бившите социалистически страни има такива, които изпитват негативния ефект от замърсяването на околната среда в миналото. А сред ново възникналите, бързоразвиващи се икономики, има такива, които без достатъчно технологии и ноу-хау за опазването на околната среда, насърчават индустриализацията, включително разработването на минерални ресурси. Очакванията се, че в тези страни, по подобие на посочения проект на сътрудничество, могат да бъдат внедрени технологии и ноу-хау на японските фирми в тясно взаимодействие с българските предприятия.
- В какво виждате потенциала за увеличаване на търговския стокообмен между двете страни? На кои български стоки трябва да се набляга в износа за Япония, така че да се преодолее сегашното отрицателна за България салдо?
- Когато в Япония се заговори за България, първите думи, които изникват са "киселото мляко" и "розовото масло". Все още, обаче, не са познати разнообразните възможности, които притежава Вашата страна. Независимо от това, съвсем наскоро научих една радостна новина, а именно, че България за първи път е изнесла за Япония слънчогледово олио. Надявам се в бъдеще слънчогледовото олио, което е малко познато у нас, да стане също толкова популярно, колкото са киселото мляко и розовото масло. От друга страна, японците постепенно стават все по-осведомени за българските вина. По време на конкурс в японски 5-звезден хотел през август т.г., българско вино бе избрано от водещи сомелиери заради неговия плътен вкус. Посочените примери ясно показват, че сред най-перспективните за износ в Япония са преработените селскостопански продукти или продукти на хранително-вкусовата промишленост.
- На какво се дължи известния спад на японските инвестиции у нас през 2013 г. и как инвестиционният процес може да се активизира?
- На първо място, статистическите данни относно направените инвестиции следва да се разглеждат с повишено внимание. На фирмите им е необходимо време, за да възстановят разходите по направените инвестиции. Нормално е, в подобни случаи, статистическите данни за известно време да бъдат отрицателни. Следователно, дори данните да сочат спад на обема на инвестициите, това не означава, че компанията ги е намалила. От друга страна, не малко японски фирми се колебаят да инвестират в България поради политическата нестабилност или чести промени от системен характер. По-напред споменах, че отношенията на доверие са важни за бизнеса, но искам да подчертая, че още по-важна е стабилната и предвидима бизнес среда, която да вдъхва доверие.
- Неотдавна на организирана от "Стандарт" и БАН дискусия за туризма направихте интересни предложения как България може да привлече повече японски туристи. А има ли японци, които избират България за постоянно местожителство, както правят граждани на европейски страни?
- Преди повече от 20 г. имаше период, в който известен брой японци идваха да живеят в България след пенсиониране, като например в град Шипка или други места в провинцията. Бяха не повече от десетина, а сега са останали единици. Основната причина е езикът и житейските проблеми, които нарастват с напредването на възрастта. Що се отнася до това как да се увеличи броят на японските туристи у Вас, мисля, че доброто опознаване е важно, но още по-важно е към този въпрос да се подходи от неговата чисто практическа бизнес гледна точка. Например, в хотелската стая да има не двойно легло, а две отделни легла. Банята да не е само с душ, но да има и вана.
С други думи, необходимо е активно популяризиране на разнообразния потенциал на България сред японците, които не познават страната ви добре, като същевременно се направи всичко необходимо така, че японците, които идват у Вас да си кажат "Добре, че посетих България. Пак искам да се върна тук."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
