Българските мюсюлманки никога не са носили такива покривала
Народното събрание прие на второ четене вчера законопроекта за забрана на бурките на публични места. Според текстовете става дума за облекло, прикриващо или скриващо лицето, плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи. "Стандарт" потърси мненията на Владимир Чуков и Красимир Кънев за новоприетия закон.
Проф. Владимир Чуков
Законът за забраната на носенето на бурки още по време на обсъждането си предизвика разнопосочни реакции. От една страна, той може да се интерпретира като отзвук на желанието на обществото за предприемане на мерки по болната тема ислямизъм, тероризъм, бежанци и т.н., както стана в Швейцария, а и във все повече други евопейски страни, които също приеха подобни закони. Това е един жест към обществото, желаещо някаква имунизация против подобни заплахи. Въпросът е, че този закон може да бъде използван за извличане на политически дивиденти, особено в контекста на предстоящите избори. Или с една дума, той е плод на една обективност, която обаче може да се експлоатира не съвсем коректно. Всъщност ако трябва да бъдем честни, носенето на бурка изобщо не е традиция на бълагарските мюсюлманки, които са си покривали главата с "яшмак", без обаче да крият лицето си. Но вече бяха приети такива местни наредби от отделни градове и общини, като Стара Загора, Пазарджик и т.н. където има явно по-силно присъствие на ислямистки емисари, които по един или друг начин въздействат на част от местните мюсюлманки да слагат бурки. Явно че става въпрос за налагане на интерпертация на тази норми на облекло, които изобщо не са задължителни за целия огромен свят на исляма.
Записа Константин Събчев
Забраната е неоправдана дори и за футболните хулигани
Красимир Кънев, председател на БХК
Приетият в България закон не е прецедент. Във Франция бурките на публично място също не са разрешени, но мотивите за тази забрана са други. Те са свързани с това, че в едно демократично общество хората, за да живеят заедно, трябва да могат да си виждат лицата. Лично аз този мотив не го споделям. Трудно ми е да си представя как може една държава да наложи задължение на някой да общува или да не общува при определени ограничителни условия, каквото е носенето на бурка. Тъй или иначе по делото С.А.С срещу Франция, Европейския съд за правата на човека прие, че това може да бъде един легитимен мотив за забраната на публично носене на религиозно облекло, което прикрива лицето. Но пак да кажа - става дума за мотив, свързан с това, че в едно демократично общество ние, като граждани, трябва, живеейки заедно, общувайки помежду си, да можем да си виждаме лицата. У нас мотивът е съвсем друг. По това същото дело С.А.С. съдът отхвърли изрично възможността да се налагат забрани на носене на такова облекло по мотиви, свързани с национална сигурност, с обществен ред, заплаха от тероризъм и т.н. Това е нещо съвсем абсурдно. Този, който иска да носи бомба, няма да я сложи на лицето си. Ако реши да влезе някъде с бомба, ще влезе с открито лице, ще я сложи на друго място или ще я сложи в куфар, както най-често става, пък ние куфарите не можем да ги забраним. Така че да се забранява носенето на бурки с мотиви, свързани със заплаха от тероризъм, е нещо абсурдно. Това е просто прикритие на ислямофобски нагласи, каквито за съжаление доминираха, когато се обсъжда този въпрос както в парламента, така и в обществото. Какво ще се случи занапред зависи от конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, какви глоби ще бъдат налагани. Законът предвижда за второ нарушение глобата да е 1500 лв, която за България е една доста несъразмерна глоба. Това от своя страна може да бъде нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Освен това в България е наложена една тотална забрана, т.е. никъде на българска територия не може да се носи бурка. Т.е. жена, идвайки от Саудитска Арабия и транзитно преминаваща през България, може да бъде глобена в транзитната зона на летището в София, което е доста абсурдно. В други държави това е изключено в обхвата на подобни закони.
Освен това, какво означава "публично място"? В България има едно особено разбиране на това понятие. Ние се срещнахме с няколко жени - мюсюлманки, които носят бурки, глобени в Пазарджик. Две от тях казаха, че им е наложена глоба, когато са били в частен автомобил на задната седалка, без бурки. Очевидно полицейските служители в Пазарджик са приели, че задната седалка на частния автомобил е публично място. И ако в такава ситуация на някого бъде наложена глоба, тогава вече става сложно. Тогава ситуацията се приравнява към един домашен арест и някои от тези жени наистина се оплакаха, че те са в такова положение - на домашен арест, тъй като пред вратите им чакат полицейски автомобили и те по никакъв начин не могат да излязат от къщи. Дори в автомобил, който ще влезе в къщата им и ще ги вземе от тях. Просто си стоят арестувани в дома си. И възниква въпросът - това съразмерна мярка ли ще бъде, ако това се тълкува "публично място" в такива ситуации.
Такава тотална забрана да носите облекло, което прикрива лицето ви, не е оправдана даже и по отношение на футболните хулигани. Друг е въпросът, ако от вас бъдете поискано да свалите бурката при влизане в държавна институция.
Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
