Едно време, когато някой трябваше да си заслужи тройката, учителят ни по история го "разхождаше" по българските царе и ханове. Знае ли ги отначало до край, получава "среден", не повече. Тази година 85 на сто от децата ще преминат в пети клас, без да знаят кой е основал българската държава. 26 на сто от тях ще продължат да пишат с толкова по-груби грешки, колкото по-труден става материалът в средното училище. 40 на сто от абитуриентите ще вземат диплома, без да са написали и едно изречение за "Заточеници". Или по-лошо - въпреки че са написали как дъщерята на Яворов Лора се е самоубила, а той е имал любовница и е написал "Баджанаци".
Как се стигна дотам, че днес всеки възрастен, имал тройка навремето, знае по-известните български царе, а деца с шестици се затрудняват да ги назоват? Вина за това имат всички партии на прехода, които с дирижирани отвън полуреформи разбиха образователната система, докато декларираха, че тя е техен приоритет. Само преди десетина години анализатори и "експерти" разпалено обясняваха как тогавашната ни образователна система генерирала само механично зубрене, докато на Запад децата отдавна решавали тестове. Едва ли не с директиви задължиха учителите да не изпитват писмено, за да не създават стрес у децата, и да ги тестват за по пет минутки на хвърчащи листа, за да свикнат "с новия изпитен формат". С изумление чух как преди няколко дни експерти от просветното министерство заявяват, че вероятно тестовата система не се е оказала най-удачната и тепърва ще стимулираме мисленето и творчеството у децата, като им предлагаме въпроси с "отворен отговор". Всъщност - като върнем в нова опаковка добре забравеното старо и даващо резултати изпитване, загърбвайки кашата, която сами сме сътворили. Резултатът от нея са няколко поколения тотално неграмотни ученици, които са се научили да хитруват и налучкват верни отговори. И които твърдо са убедени, че няма смисъл да помнят неща, за които си има "чичко Гугъл".
Нетът предлага резюмета на всички изучавани произведения, така че да не ти се налага да ги четеш докрая. Всичко е ситно смляно, така че дори да не ти се налага да го дъвчеш. А появи ли се нещо по-сложно, родители и ученици писват "Ама колко е трудно!". А кой е казал, че ученето е нещо лесно? Докога ще флиртуваме с родители, деца, западни псевдоексперти и международни оценители само и само да не поставим учениците лице в лице със знанието? Нали за да събудиш интереса към нещо, в него трябва да има поне минимална трудност, усилие, стремеж към завоевание? Министерският период на Даниел Вълчев бе период на налагане на тестовете. Този на Сергей Игнатов мина под знака на "усвояване на компетентности" и "писане на проекти", които, оказа се, били по-важни за децата, отколкото да прочетат Балзак. Всяко дете трябвало да може да прави презентация с пауър пойнт - това било компетентност. Много добре, но какво ще презентира, като в главата му няма грам знание - всички вкупом сме се погрижили за това. Учим ги да пишат CV-та и това е много хубаво, но въпросът е има ли какво да напишат в тях? Изтормозихме учителите с курсове за квалификация, в които не усвояват нищо друго освен брюкселски жаргон, и после се чудим защо не искат да участват в тях. Всички управници вкупом направиха това - и резултатът е чалга. Не онази, под чийто знак преминава най-големият празник в живота на всеки абитуриент. А онази, която се е заселила в самата сърцевина на родното образование - балканският синдром да си събориш къщата само и само да се харесаш на околните. Е, направихме го - а плодовете ще ги берем тепърва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
