За мъртвите хубаво или нищо, за живите у нас - само нищо
Човек, докато е жив, няма щастието да чуе това, което ще кажат за него след смъртта му. На прага на отвъдното, в погребалните речи той става най-умният, най-талантливият, най-добрият, най-работливият, най-достойният, най-скъпият баща, съпруг и дядо. Ако пък е и по-известен, за него "скърбят" политици и държавници. Знайни и незнайни "приятели" се изказват от екрана и вестниците, леят сълзи и с артистична тъга обясняват колко незаменим е бил той и колко ще им липсва. Ах, защо поне един от тези скъпи покойници не успее да се върне отново в този свят и да попита: "А защо не ми казахте всичко това вчера. Защо, когато мизерствах, нямах пари за лекарства, бях изоставен, унижен, самотен, вас и сладките ви приказки ги нямаше!".
За културата на едно общество се съди по отношението към децата и възрастните. Съгласно тази формула нашето общество не може да претендира за някакво кой знае колко високо ниво. За държавата ни възрастните, изоставените са досадно бреме. Болните са обречени, особено ако не могат да плащат. Има държави, в които пенсионирането не се чака със свито сърце, не е граница между по-добрия и остатъчния живот, а време, в което, колкото и банално да звучи, човек се отдава на заслужена почивка. След десетилетия работа там хората получават достойни средства, за да бъдат, ако не богати, то поне задоволени. Да пътуват и се посветят на удоволствия и занимания, които годините на труд и семейни грижи не са им позволили на младини.
Българите не са сред тези щастливци. Защо е така и до днес никой не се нае да обясни. Не бихме се съгласили с твърдението, че сме работили малко и затова нямаме право да се сравняваме с германците например. Нашата драма е, че много години сме живели и продължаваме да живеем в объркана държава. В страна, в която милионите и милиардите, събирани в пенсионните фондове, могат да изчезнат за миг и никой да не си направи труда да ги потърси. Според категориите на правото това е гигантска кражба. А у нас за кражбата дори на едно пиле понякога вкарват в затвора. За пиле - да, но за милиони - не. Такива са аршините на родното правораздаване.
Борис Годжунов, златното момче на българската поп музика, човекът с кадифения глас и чаровна усмивка, също си отиде ограбен. Изчезнали документи, бюрокрация, безразличие го обрекоха на унизителна мизерия. Плеяда родни артисти, които са прославяли България по света и които по силата на тогавашните закони, са внасяли или по-точно подарявали, по голямата част от заплатите си в хазната на държавата, получиха смешни пенсии. Наши сънародници, звезди на цирка от световна величина, бяха уволнени за миг. Така капризът на една министърка бе удовлетворен. Повечето от тях останаха в чужбина и сега се радват на достоен от финансова гледна точки живот. Тези, които от сантиментални и патриотични подбуди се върнаха в родината, понесоха тежкия кръст на български пенсионери.
Днес все по-често чуваме вопли за помощ от хора, които са били всенародни идоли. До преди няколко години минувачите, пресичащи площадчето пред НДК, наостряха слух, за да чуят проточеното стенание на кавала на възрастен мъж. Той беше там всеки ден, вкоченен от студа или замаян от жегата. Малцина го познаваха. А всъщност това беше блестящият имитатор Христо Минчев-Пилето. Този човек бе почетен гражданин на Москва, Киев, Ташкент и Павликени. Носител на орден "Кирил и Методий" I, II и III степен, заслужил артист, награден със "Златна лира" и почетна грамота "Златен век България". Лауреат на международни конкурси. Удостоен е даже с почетния знак на Африка от министъра на културата на Етиопия. Но това не плаща парното и тока. Затова на преклонна възраст големият артист бе обречен да се прехранва на улицата. Докато Господ го прибра.
Да, гаснат звездите. Без въздух и радост. Сякаш никога не са били осветявани от прожекторите. Но такава е участта и на много други българи: лекари, учители, инженери, работници. Хора лекували, възпитавали, градили и не чули нито една топла дума за всичко, което са направили. Поне докато са били живи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
