Финансовата ни система е много стабилна, проблемът е в човешките дефекти
Камен Тошков е подуправител на БНБ и дългогодишен шеф на "Банков надзор" в най-бурните години за българската банкова система - 90-те години на ХХ век. Той е на тази длъжност и по време на банковата криза от 1996-1997 г., когато бяха затворени 18 български банки. Тошков е и дългогодишен председател на Българската федерация по шах.
- Господин Тошков, вие бяхте първият шеф на надзора в БНБ, който използва процедурата специален надзор за Първа частна банка (ПЧБ) през 1996 г. Разкажете какви бяха тогава събитията, какво наложи поставянето под специален надзор, какви са приликите и разликите сега със случая КТБ?
- Принципите са същите, но времената са различни. Ролята на държавата в онези години беше не минимална, а изобщо тя нямаше такава. Ние разчитахме единствено на нашите сили, знания и опит. Сега държавата е укрепнала, натрупани са резерви. Разбира се, и банковата ни система е доста по-стабилна, дори бих я посочил като един добър пример за страните в Европа. Но човешките дефекти са част от нещата, които мъчно се преодоляват. В сравнение с онзи период има една съществена разлика - тогава ние наложихме надзора върху Първа частна банка, а сега, доколкото разбрах, надзор е поискан от страна на КТБ. Преди да наложим този надзор обаче, бяхме изчерпали доста други средства. Имахме наблюдател в банката, който трябваше да изпълнява определени надзорни функции отвътре, информираха ни редовно за заседанията на надзорния съвет и така у населението се създаде усещането за спонтанност. Когато банковата система в действителност е в стабилно положение, не може за един кратък период да се стигне до такава банкова суматоха, свързана с твърде много рискове за хора, предприятия, фирми и несигурност за бъдещето.
- Значи допускате прибързани действия? Защото се оказва, че лошите кредити са много малък процент, а те са най-опасни за една банка, нали?
- Ще ви припомня един случай. През 2008 г., спомням си дори датата - 13 май, вторник, проблеми тогава имаше една от големите банки. Веднага щом научих, още същия ден отидох в Централната банка, защото имах среща с тогавашния шеф на банковия надзор. След което при нас дойде и гуверньорът на банката Иван Искров. Попитах какво става с банката и получих отговор, че има насрочена среща между Иван Искров и премиера - тогава Сергей Станишев, за края на седмицата - в петък. Тогава аз отвърнах на Искров, че в петък може да отиде за гъби със Станишев, но за банката вече ще е твърде късно. Той се вслуша в думите ми и още на другия ден се срещна с министър-председателя. Веднага бе решено да се задели достатъчно голям ресурс, лева, с които веднага се "затвори" дупката в ликвидността и беше спряно нашествието на вложители към касите на банката. Така, с много усилия от страна на самата банка, тя се закрепи и сега е в чудесно състояние. Но парите тогава бяха отпуснати с разрешението на Станишев.
- Тогава обаче си спомням, че всички други банки солидарно помогнаха...
- Всичко беше много коректно и правилно, успяха за кратко да затворят кризата.
Но ние, българите, за съжаление не сме като нормалните нации, които щом у съседа стане нещо, се втурват да му помагат...
Не искам да се връщам към онези години, измина много време. Вероятно много хора мислят, че ние, банкерите от началото на прехода, сме си отишли с времето. Мислят, че сме доста възрастни вече. Но опитът, който имаме, не бих го дал за сегашните действия на някои банкери.
- Потърсиха ли ви сега за съвет - заради опита и това, което сте преживели?
- Никой не се обади. Щом не ме поканиха на тържеството по случай 135-ата годишнина на БНБ, и то хората, които аз съм назначил на работа в Централната банка, за какво да говорим?
- Има ли опасност за банковата ни система?
- Не, в това съм повече от сигурен, че общата стабилност на БНБ и банковата система в България не будят никакво съмнение. Предвид развитието на събитията в Европа през тези години, както и в съседна Гърция, съм сигурен, че състоянието ни е много по-добро.
- Какво да правят хилядите вложители на КТБ?
- Пак казвам, от дълго време банката стоеше добре, неслучайно в нея са парите на толкова държавни предприятия.
Но аз искам тука да припомня една мисъл на професор Тодор Вълчев. Като видите една банка, дори да е със стабилно име и политика, но едновременно с това даваща най-високите лихвени проценти по депозитите си - аха, значи тя го прави, за да набере средства. От теорията на банковата дейност е ясно, че когато привличаш по този начин ликвидност, рискуваш твърде много. Тодор Вълчев обясняваше това още от началото на 90-те години.
- Защитени ли са вложителите с поставянето на банката под специален надзор?
- Факт, че имаме фонд за гарантиране на депозитите с един огромен праг от 100 000 евро. Въпросът е защо това стана? Лошото е, че е за сметка на хората. Пак казвам, че основната грижа на банковата система е да защити интересите на вложителите си, а много хора забравят това. Навремето упрекваха проф. Вълчев, че излизаше и говореше. В банковата система не трябва да се говори много, а да се говори умно. Не всеки разбира това. Гледам, Бриго Аспарухов, и той тръгнал да дава интервюта. Какво да ви кажа, разочарован съм, защото целият ми съзнателен живот е преминал през банковата система, само в банката съм работил. Правил съм единствените ревизии на български банки в чужбина, в Германия, в Бейрут. А като мен има и други хора, които биха могли да помогнат със съвети. Мина времето, когато затворихме 250-те клона на Първа частна банка, работата беше доста по-сложна, отколкото сега. Но българинът си мисли, че светът започва от него.
- Какво да се направи оттук нататък, какви са стъпките?
- Първото нещо, което в такъв случай се прави, е да се съберат акционерите на банката. От тях зависи дали имат средства и възможности, виждане как трябва да се помогне на банката. След това помагат Централната банка и правителството, като целта е да се запази доверието на хората в банковата система. Такива неща не забелязвам да бяха направени. Говореше се само за проявен външен интерес за закупуване, за приватизация и национализация.
Хората не са длъжни да разбират от банкова дейност. Както банкерът, например, не разбира от медицина. Но като банкер си длъжен да им обясниш по най-естествения начин какво би могло да стане, какво трябва да се предприеме, каква вяра да имат, как да се успокоят. Защото доста хора имат малко пари, сложили са ги в банка и искат сигурност.
- Да се страхуваме ли, че правим огромен 20-годишен кръг и се връщаме пак на изхода?
- Не мисля, защото всички забравят едно - в 90-те години бе направена генерална смяна на системата на ръководене на икономиката. Преминахме на пазарен принцип и започнаха да се правят съответните наредби за банков надзор и цялостно регулиране. По мое време бяха 30 на брой, сега са много повече и по-съвършени. Освен това сме в строга координация с правилата на Европейската централна банка и при това положение рисковете са много по-малки. Държавата е на мястото си и е силна. Но когато се намесят политически интриги и интереси, нека не се учудваме, че се случват такива драми. Защото едно е да кажеш, че банковата система е силна, здрава, стабилна и съвсем друго е да работиш за нейното събаряне. Това са различни неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
