Не бях мислила да пиша по темата за Кайо и алкохола, докато не видях коментар на един колега, който нарече поведението на медиите спрямо него днес "медийна екзекуция". Откак доскоро трезвият Калин Терзийски отново е пиещият Кайо и обяви война на света, който изисква от него лицемерието да бъде трезвен. Оттук нататък някои медии проявиха необясним нездрав интерес към личния проблем на един талантлив човек. И едни с охота започнаха да пускат с него интервюта ала "Бегбеде" с идеята, че по този начин представят една живееща над еснафските стандартна личност, хвърляща ръкавица на целия останал свят. А други продължиха да го канят просто за да гледат сеир - защото за нас е по-важно да си запълним минутките, колонките и каквото имаме там, отколкото да поставим един проблем в правилния му контекст.
Защото става дума за проблем. За който никой не говори. Спомням си с каква охота някои медии разкостваха Чочо Попйорданов, Бог да го прости, заради близките му връзки с духа от бутилката, с който той водеше вечни войни с променлив резултат. Никой не смееше да го запита открито за този проблем, но всеки с охота броеше чашите му и вадеше числото в поредното "откровено" интервю. Спомням си как в едно предаване "Всяка неделя" наш бивш спортист дойде порядъчно почерпен и след това медиите три дни нищиха алкохолните изпарения на интервюто му. И как една учителка, влязла пийнала в час, бе докарана до опит за самоубийство след публикации, които я превърнаха в демон. Да не говорим за екзекуцията, в която "Ранобудните студенти" превърнаха пиянската забежка на свой професор и която доведе до публичен линч и пенсионирането му. И която показа нещо, много характерно за нашия мултифункционален културен модел, имащ отговори за всичко. В
България да пиеш е норма. Дори подвиг. Проблем е само когато се изложиш публично.
Не така трябва да се говори за този проблем. Защото никому не помагаме. Защото става дума за заболяване. Не за "демоните", измъчващи твореца, защото всеки творец има собствени демони, но не всеки ги държи потопени в 40-градусов спирт. Не за Кайо става дума в случая. Но с поведението си спрямо него медиите героизират нещо, което всъщност е проблем може би на поне половин милион българи. Защото по една бегла статистика толкова са у нас хората с алкохолен проблем.
За този проблем трябва да се говори като за болест, а не като за героизъм, творческа извисеност, порок или сеир - измеренията, в които най-често въобще повдигаме този въпрос. Защото по този начин се вреди на десетки хора, имащи същия проблем и опитващи да се справят с него.
Да героизираш алкохола, да превръщаш общуването с него в опасна нестандартна свобода е безотговорно заиграване с нещо, за което и без това нито държавата ни, нито медицината ни имат сетива. В САЩ на тази тема се говори открито. У нас свенливи групички от "Анонимни алкохолици" провеждат сбирки ту тук, ту там, докато собственикът на поредната зала за срещи им вдигне наема. Преди време единствените, които бяха приютили подобни групи, бяха Центърът по наркомании и Католическата църква. Не знам защо не православната. Знам, че говорим по опасен начин за заболяване, което инвалидизира значителна част от нацията. И за което често мълчат дори медицинските сайтове и списания. Вместо това чародеи и гадатели баят, продават в интернет чудодейни капки и билки или врачуват срещу бесове на хора, които се нуждаят от съвсем друг подкрепа в една действително много трудна битка. Личен избор на всеки е дали ще я води. Проблемът е, когато този дискурс се обговаря в публичното пространство по начин, целящ единствено вдигане на рейтинга.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
